Просветното министерство представя идея за „магазини за наука”
Просветното министерство представя идея за „магазини за наука” / снимка: БГНЕС, архив

Министерство на образованието предлага да се създадат специализирани „магазини за наука” към различни научни организации като целта е те да осъществяват връзката между потребностите на обществото и провежданите научни изследвания. Идеята е тези „магазини” да дават достъп на неправителствения сектор до научни разработки и да са място, в което студентите да реализират различни изследвания. Това предвижда проектът за национална стратегия за развитие на научните изследвания 2010-2020 г.

Подготвеният от просветното министерство документ се очаква да бъде обсъден на среща с учените от БАН в понеделник. Правителството си поставя за цел да направи научната кариера атрактивно и търсено занимание. Констатацията в стратегията е за множество бариери през младите хора в сферата - ниското заплащане; липсата на свобода при избора на работно място, бавен ръст в кариерата.

Приетият нов Закон за академичното развитие има за цел да въведе гъвкави и бързи процедури за придобиване на научна степен, но не решава на този етап проблема с ниското заплащане на труда на учените, отчитат от просветното министерство. В тази връзка управляващите предвиждат да се засили участието на частния сектор в научно-изследователската дейност. Така например се предлага въвеждането на обучение на млади кадри по заявка и с финансовото участие на бизнеса. Основно предизвикателство пред България е не просто да увеличи средствата за наука, така че да преодолее изоставането си спрямо средните показатели за ЕС, но и да въведе финансов модел, който, чрез ефективност на разходите, да стимулира качеството на провежданите научни изследвания и да стимулира конкуренцията между научните институции. 

Министерството предвижда чрез обединяване на финансови ресурси, инфраструктура и изследователски състав да се изградят и утвърдят силни научноизследователски звена, които да извършват изследвания и да са конкурентоспособни на европейско и световно равнище. На този етап според Европейската карта на иновациите България заедно с Румъния и Латвия е една от догонващите държави по отношение на иновативно развитие и конкурентоспособност.

Националната стратегия отчита няколко причини за това:

България няма стратегическа визия и стабилна финансова политика по отношение развитието на науката;

Неблагоприятно съотношението между публични и частни инвестиции. За Европа и за отделните държави-членки, преобладаващата част на инвестициите в наука са от „недържавния сектор”;

Липсва конкурентна среда и независима външна (международна) експертиза на научните идеи, разработки и резултати;

Изкуствено разделение на науката и висшето образование. Факт е, че ако студентите не бъдат посветени в научната кариера и занимания в техните образователни програми, трудно може да се очаква от тях интерес към научна кариера впоследствие. Това има пряко отношение и към отлива на новото поколение млади хора от науката и от инженерното образование;

Съществуващият финансов инструментариум за наука и по-скоро, неговата „оскъдност”. Малко са националните инструменти за подкрепа на научни и развойни проекти. Съществуването на само два фонда - Фонд „Научни изследвания” и Националния иновационен фонд не е достатъчно.

Министерството си поставя приоритетни направления на Стратегията:
1. Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии;
2. Биотехнологии и екологично чисти храни;
3. Нови материали;
4. Културно историческо наследство.

Последвайте ни

България