Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че днес, когато сме пред прогнозите голяма част от професиите да бъдат заменени от машини, е важно да се знае, че професиите, свързани с грижата за човека, с работата с хората и с разбирането им, няма да бъдат заменени.
Вълчев подчерта, че освен да се акцентира върху дигиталните умения, трябва да се акцентира и на хуманитарните специалности. По думите му бъдещето ни като страна зависи от това не толкова дали ще бъдем държава с малко или голямо население, а с образовани учители. Ако има добри учители, всички ще имат по-добри резултати, както и ако по-добрите ученици стават учители.
Според Вълчев е трудно да се говори за бъдещето и образованието, защото в образователната система има ученици, които ще бъдат на пазара на труда и след 50 години. "Не знаем какъв ще е пазарът на труда, вероятно и футуролозите не знаят, а в същото време образованието е система на бъдещето", коментира той. Вълчев допълни, че ще се появяват нови неравенства, а образованието трябва да е "асансьор", който да преодолява неравенствата между различните социални нива.
БГНЕС, архив
По думите му днес говорим за "дигитални неравенства" като неравенства в ползването на технологии, а скоро ще се говори за неравенства между "дигитални създатели" и "дигитални ползватели". Икономиката ще зависи от това къде има повече хора, които създават и управляват машини на високо ниво, каза Вълчев и допълни, че в тази посока трябва да се развива образованието.
Социалният министър Бисер Петков също подкрепя тезата, че когато се говори за бъдещето на труда е все едно да се гледа на "кристална топка". Той сподели тезата на лидера на КНСБ Пламен Димитров, че понякога темпото на дигитализация е въпрос и на политически избор. Социалният министър допълни, че средноевропейският работник в рамките на трудовия си живот прави около 10 кариерни прехода и по-голямата гъвкавост създава нови форми на заетост.
