Националната здравноосигурителна каса трябва да се разформирова поне на две каси, за да се създаде необходимата за българското здравеопазване конкуренция. Това мнение сподели проф. Младен Григоров, началник на Кардиологичната клиника във Втора многопрофилна болница за активно лечение в София. Той е вторият участник в проекта на сайта на Дарик BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система и бъдещето на медицинските грижи у нас. Съвместната инициатива е в рамките на кампанията, с която Philips отбелязва своята 20-годишнина в България. В рамките на проекта 15 от най-добрите специалисти представят визията си за бъдещето на българското здравеопазване, посочват проблемите, предизвикателствата и възможните решения за по-ефективното функциониране на сектора.
Илиана Найденова: Когато се говори за иновации в медицината, винаги се посочва социалното значение за пациента, от една страна, и от друга - финансовото значение за здравната система.
Проф. Младен Григоров: Всеизвестен е фактът, че нашето здравеопазване е недофинансирано. Още по-лошото обаче е, че това, което е финансирано, изтича като през сито вода. Да вземем за пример факта, че у нас има 400 болници при необходимост от не повече от 100-120. След това нека минем и през здравноосигурителната система или както аз я наричам - "пътечкова медицина" - медицина на клиничните пътеки, която ни кара поголовно да лъжем в диагностиката на пациентите, трябва да си го кажем откровено, и да нямаме интерес да ограничаваме техните хоспитализации. Точно обратното - имаме огромен интерес колкото се може повече пациенти да постъпват в болници.
Да разгледаме и следните два потока - единият може да бъде решен диагностично в доболничната помощ, стига тя да е на своето място и да не прехвърля безконтролно пациенти в болниците. Вторият поток е свързан с недолекуваните пациенти. В много случаи след месец-месец и половина те реално имат нужда отново да постъпят в болница, което страшно оскъпява процеса.
Естествено, че ще изчезнат парите - не е само въпросът има ли ги, няма ли ги, но липсва оптимизиране на наличния финансов ресурс в здравеопазването.
Къде тогава започва пътят към устойчивото здравеопазване у нас?
Да вземем за пример скандинавския модел, който е преди всичко финландски. Началото му е поставено през 70-те години. Ще засегна финансовата страна, след което ще посоча и медицинската страна. Тогава се установи, че във Финландия, ако не се лъжа 70 процента от финансовия ресурс в здравеопазването - независимо дали е държавен, общински или частен - отива за така наречената "тежка артилерия" или болничното лечение, а 30 процента са за предния фронт - доболничната помощ. Те направиха много смела стъпка, като почти обърнаха нещата с 60 процента за предния фронт и около 40 процента за "тежката артилерия". Този решителен ход в тяхното здравеопазване беше последван от редица по-малки стъпки като например ограничаване на консумацията на високомаслено мляко.
В тази връзка съвременната медицина се гради на два стълба - на профилактиката и иновациите безспорно, а болничната медицина се гради изцяло на иновации. Най-сложните методи са по силите на три-четири болници в България и не е необходимо да са повече. Но една обикновена болница също се нуждае от иновации.
Нека в тази насока дадем пример с Вашата болница.
Втора градска е общинска болница. Ние имаме силно развита гастроентерология и кардиология и знаем много добре до какво ниво трябва да стигнем. Не правим хирургия, защото в София има пет или шест хирургии вече, но развиваме останалата палитра - от слушалката до интервенционалната кардиология.
Може би ще Ви е интересно да кажа, че от реално болните хора в света 80 процента се нуждаят от терапия, тоест от лечение с хапчета, и само 20 процента от хирургия или подобни интервенции. Въпросът е какъв да бъде техният размер и в каква степен те да участват в консумирането на финансовия ресурс.
На това място нека обясним какво означава диагностично-свързана група. Един лекар, за да е специалист кардиолог, гастроентеролог, хематолог, той преди всичко трябваше да има специалност "Вътрешни болести", с други думи да разбира от всичко това. И в случай че иска тясно да се специализира, това да бъде надстройката. В медицинските университети у нас махнаха "Вътрешни болести" като задължителна специалност. За мен това е огромна грешка, в резултат на която сега директно излизат много тесни специалисти. Ако Вие сте лекар със специалност "Кардиология" например, за която знаете всичко от А до Я, нищо няма да знаете извън специалността. А пациентите имат така наречената коморбидност, почти няма пациент с една болест.
И тъй като близо 85 процента от пациентите в Кардиология са над 65-годишна възраст, те според данни на Световната здравна организация имат заболявания, които пряко или косвено са свързани с основното кардиологично заболяване. Вместо като лекар да се справите почти с всички в някаква степен, за всяко едно от тях ще търсите консултант. Представяте ли си колко скъп ще стане този пациент - ще настъпи абсолютна катастрофа при тези 4 процента, отделени от бюджета за здравеопазване у нас.
В рамките на дискусията за ролята на иновациите в устойчивата здравна система, с която през януари Филипс България отбеляза 20 години у нас, беше представено актуално проучване на агенция "Ноема". Според цитираните тогава данни близо 90 процента от българите определят здравето си като сравнително добро. Този процент е притеснителен, безспорно.
Всяко едно здравеопазване се оценява по два критерия - смъртност и хоспитализация. След като сме шампиони по смъртност и категорични шампиони по брой хоспитализации, включително и по меркантилни съображения, просто защото по този начин източваме касата - за каква реформа и въобще за какво подобрение може да става дума?
Процентът, който се спомена, е още един факт, че тук няма профилактика. Истинската профилактика се прави, когато си добре, а не, когато се чувстваш зле. В кардиологията например това означава да си направиш електрокардиограма поне един път в годината, не че тя ще ти каже категорично, че сърцето ти е здраво, но ще даде огромна информация дали трябва да бъдеш насочван за изследвания. Колко души могат да се похвалят, че са го направили?
Нека очертаем най-проблемните зони за здравеопазването у нас.
За мен има три фундаментални фактора. Първият е извън здравеопазването и се нарича образование - от 1 клас до излизане от университета като лекари. Вторият фактор е конкретното медицинско образование, а третият е змеят, наречен Национална здравноосигурителна каса, която трябва да се разформирова поне на две каси, няма значение дали ще са обществени или частни, важното е да има конкуренция.
И на финикийците преди 4 000 години е било известно, че без конкуренция няма развитие. Когато аз и Вие се конкурираме, взаимно се наблюдаваме за недостатъците и ги излагаме на показ.
Никой не се ангажира с това, но сега ще видите преди изборите - половината от партиите ще обещаят, че ще демонополизират НЗОК. Гласувах за ГЕРБ на предишните избори, защото втора точка от програмата им беше реформа в здравеопазването, но излъгаха хората. Поне половината от партиите пак ще го сложат в програмите си и която и да спечели, пак няма да го направи. А защо не го прави, е повече от ясно - така лесно се краде.
И все пак има ли бъдеще за добрата медицинска грижа у нас?
Ако не се направят нещата, за които говорим, за какво бъдеще може да става въпрос? Естествено, животът винаги напредва, ще шаваме напред с малки стъпчици, но истински напредък трудно ще се постигне. Ще имаме няколко супер болници, главно в столицата, тук-там във Варна и Пловдив, но това означава ли цяла България? Примерите с Девин и Оряхово бяха повече от ясни, а изведнъж тръгваш да ги затваряш по административен път.
Ситуацията в здравеопазването ще се промени, когато се създаде конкуренция.
