"Това е възможният бюджет, още когато го разглеждахме в Министерския съвет, аз казах, че този бюджет не е най-добрият. Има много неща, които аз искам да намерят отражение в бюджета, но това е оптималният бюджет, който коалицията, мнозинството в парламента може и ще подкрепи. Той отразява разбиранията за съществуващата нормативна уредба, на който е базиран, но и тенденциите, които трябва да се променят в действащото законодателство, за да имаме за 2027 г. един по-добър бюджет. Той не е нито либерален, нито консервативен, нито ляв, нито десен. Това е бюджетът, който трябва да даде възможност всички макроикономически показатели да намерят отражение, за да може България да премине към еврото плавно, без силни инфлационни шокове и без намаляване на доходите, които трябва да изпреварят ръста на инфлацията". Така премиерът Росен Желязков коментира Бюджет 2026 от Разград, където инспектира ремонта на джамията „Макбул Ибрахим паша“.
Бюджет 2026: Какво се крие зад цифрите
Ние сме заявили каква е приходната политика, тя следва определена логика да не увеличава данъчно-осигурителната тежест. Увеличението с 2% се изтегля с една година. В прогнозата, която направихме за 2026 и 2027 г. беше ясно, че ще увеличаваме осигуровките с процент на година, но и след анализите, които се направиха, че трансферите към НОИ изпреварват осигурителния потенциал за захранване на нашата осигурителна система, което не е правилно с данъци да се пълни осигурителния фонд. Тогава преценихме, че това е най-подходящият приходоизточник, за да може да се посрещнат всички социални плащания. Когато искаме да има ръст на пенсиите, на минималната работна заплата и ръст изобщо на възнагражденията, ние трябва да намерим адекватни приходи. Затова вноската от 2%, която се разпределя така: 1,1% за сметка на работодателя и 0,9% за сметка на работника, няма да окаже сериозен натиск нито на работодателите, нито на работниците, каза още министър-председателят.
По думите му данък „дивидент“ дори с това увеличение - от 5% на 10%, ще бъде най-ниския в Европейския съюз. "Ние имаме най-ниската данъчно-осигурителна тежест и продължаваме да имаме в Европейския съюз", добави той.
Попитан как ще коментира изявлението на президента Румен Радев, че изборът на Румен Спецов за особен управител на „Лукойл“ е направено извън закона, Желязков отговори:
Вчера беше проведен Съветът за национална сигурност. Колкото и оперативно да беше неговото свикване предвид ситуацията, защото имахме много малък прозорец, преди да отговорим на всички изисквания в рамките на месец да успеем да получим дерогация, а видяхте колко светкавично я получихме след заседанието на Съвета по сигурност и от Обединеното кралство, и от САЩ. Ние трябваше да действаме много оперативно - така както го правихме денонощно през изминалите седмици, без излишен шум, професионално от страна на изпълнителната власт. Вчера на оперативното събиране на Съвета по сигурност поканихме представителите на президента, така както е и по закон, но те не се отзоваха. Мястото за този разговор беше вчера, там беше дебатът. Когато има възражения с личността на особения управител, мястото е Съветът по сигурност. Решението на правителството вече е взето, особен управител на „Лукойл“ е Румен Спецов.
България е пример за етническа толерантност и за това как съжителството на християни, мюсюлмани, юдеи и други вероизповедания дава възможност на народа ни да е спокоен и да просперира. Всеки да си гледа неговите дела, неговия поминък, но да живеем в общност. Това коментира още при посещението си в Разград министър-председателят.
Той провери ремонтните дейности по консервация, реставрация и адаптация на джамията „Макбул Ибрахим паша“, един от най-ценните архитектурни паметници в региона, а по-късно посети църквата „Свети Цар Борис-Михаил Покръстител“.
Желязков подчерта, че когато държавното управление е редовно и с дълъг мандат има възможност да надгражда постигнатото и да гради и занапред. „Тогава общините и централната власт си партнират добре и свидетелство за това е и моето посещение днес“, каза премиерът.
Правителството досега е отпуснало 2 713 450 лв. за реконструкцията на джамията „Макбул Ибрахим паша“, която се реализира по решение на българското правителство от 2018 г. Народният представител Гюнай Хюсмен, който през 2018 г. бе областен управител на Разград, припомни историята на ангажимента за реставрацията: „През 2018 г. тогавашният премиер на България Бойко Борисов и президентът на Турция Ердоган се разбраха България да възстанови джамията в Разград, а Турция – Желязната църква в Истанбул. Ние поехме ангажимент да направим тази джамия и Бойко Борисов си удържа на думата. Свети Стефан е прекрасен храм и тази джамия също е бижу.“
По време на посещението си премиерът Желязков подчерта значението на взаимното уважение и разбирателството между общностите. „Разград е една от зоните на религиозна толерантност в България и за нас е много важно тук да има и хубав православен храм“. В това министър-председателят увери архиерейския наместник на Разградската духовна околия отец Георги и миряни, които проследиха посещението му днес в църквата „Свети Цар Борис-Михаил Покръстител“.
За довършването на храма, който към момента се изографисва, Министерският съвет е отпуснал 100 000 лева на Българската православна църква – Българска патриаршия. Строителството на храма е започнало през 2014 година с финансиране от дарители и от държавата. Отец Георги благодари на премиера по това време Бойко Борисов, за оказаната морална и финансова помощ.
Премиерът Желязков изрази надежда църквата, която е в центъра на града, да бъде завършена и осветена през следващата година. „Дай Боже и с наша помощ, с каквото можем ще съдействаме - и от бюджета за вероизповеданията, ще помогнем да се довърши, защото е красива, и отвън създава усещане за добра градска среда. Чудесно място за молитва и за уединение“, посочи министър-председателят.
