/ БГНЕС
„Автомагистрали“ ЕАД има капацитета и ресурса да изгради автомагистрала „Хемус“. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова  на Заседание на Парламентарната комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. 
 
Министърът отбеляза, че в дружеството работят близо  200 квалифицирани работници, без ръководството. Притежава 137 броя специализирана техника, отделно е техниката за изпълнение на текущата дейност.

МРРБ: Няма сключени договори с подизпълнители за „Хемус“
 
Регионалният министър бе категорична, че  дружеството няма сключени договори и рамкови споразумения с частни фирми за изграждане на АМ „Хемус“. „Имаме решение на правителството, с което бяха предоставени 1,350 млрд. лв. целеви средства за строежа на  134 км от  АМ  „Хемус“. Тези средства са в специална сметка на МРРБ, като ще се изразходват само и единствено за строителството на магистралата, която е най-важният проект за Северна България“, увери пред депутатите Аврамова. 
Тя коментира също така, че  държавата трябва да има силно строително дружество с капацитет, което да заеме позиции в строителния бранш по примера на държави в ЕС, чиито държавни и общински дружества оперират в частния и публичен сектор.
 
По време на заседанието инж. Дончо Атанасов, член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, съобщи, че предсрочно, със седем месеца, ще приключи изготвянето на техническите проекти за строителството на АМ „Хемус“ в участъка между Боаза и разклона за пътя Плевен-Ловеч.
 
В момента се процедират парцеларните планове. В някои участъци няма да се наложи отчуждаване на частни имоти, защото трасето преминава през държавни и общински терени, където процедурите са много по-лесни. Така в тези участъци много бързо може да започне реално строителство от Боаза до разклона за Плевен и Ловеч.

Държавното дружество "Автомагистрали" ще изгражда 134 км от АМ "Хемус"
 
Парцеларен план ще се възложи за трасето между главен път II 35 и разклона за Велико Търново, след което ще се започнат отчуждителни процедури, след които ще започне строителство.
 
Председателят на УС на АПИ информира още, че предстои произнасяне на Петчленен състав на ВАС по делото за ОВОС-а трасето на АМ „Русе-Велико Търново“. Там също предстои процедура по изготвяне на парцеларни планове. „Преди не беше уточнено трасето на АМ „Хемус“, а сега се проектира и връзката между двете магистрали, което значи, че в следващите две години ще има активна строителна дейност.
 
Няма забавяне в процедурите за строителството на магистрала Видин-Враца и четирилентов скоростен път от Мездра до Ботевград, информира още министър Петя Аврамова. За двата проекта има изработени подробни-устройствени планове, процедират се от общините.
 
Готвят се и отчуждителни процедури. „Намерението ни е да вървят успоредно и процедурите за избор на изпълнител. Работим и до края на годината ще имаме приключени процедури и избран изпълнител, за да стартираме реално строителство“, каза министър Аврамова.

Правителството отпусна близо 1,3 млрд. лева за още 134 км от магистрала „Хемус“
 
„За участъка между Мездра-Ботевград до крайния срок за подаване на оферти е подадена една жалба за един от лотовете, но днес с решение на КЗК, жалбата е отхвърлена и предстои отваряне на офертите. Искрено се надявам да няма обжалване на последващите процедури и да започнат реалните строителни дейности“, коментира тя. 
 
Паралелно с това се проектира и нов четирилентов обходен път на Враца, чието изграждане да е успоредно с магистралата. В началото на лятото приключва и рехабилитацията на пътя през прохода „Петрохан“, приключват и предпроектните проучвания за тунел под него, стана ясно още на заседанието.
 
Министър Аврамова съобщи, че следващата седмица ще бъде представен докладът на Световна банка за тарифирането с тол такса на тежктоварните превозни средства от 16 август. Таксите ще бъдат обсъдени с всички заинтересовани страни – автобусни превозвачи, собственици на транспортни фирми и други структури, за да се избере най-целесъобразния модел за заплащане.
„Търсим логиката обаче тези, които най-много рушат и замърсяват, да плащат най-много, което е справедливият модел на таксуване“, коментира министър Аврамова. Тя допълни, че голяма част от дефектите, проявени при старта на е-винетките вече са отстранени. 
 
„Въвеждането на системата не е нещо, което може да се пусне за един ден. Това ще е цялостен процес през 2019г., защото става дума за много компоненти“, обясни тя и поясни, че техническата инфраструктура включва изграждане на 100 нови стационарни контролни точки и надграждане на първите 100 съществуващи контролни точки, както и на останалите 95 стационарни; конфигуриране на обхвата на елементите на пътната инфраструктура; извършване на тестове и взаимодействие с доставчиците на услуги; приемането на тол системата и въвеждането й в експлоатация.
 
Министърът уточни, че всички тези дейности трябва да бъдат извършени до 16 август, когато е срокът за въвеждането на системата. Министърът допълни, че продължава проверката за пропуски от страна на фирмата изпълнител при доставката и монтажа на терминали по граничните пунктове.  До края на годината ще се структурира и цялостно дирекцията за управление.  
 
"Тази реформа в пътния сектор, свързана с промяната и начина на плащане на пътните такси и финансирането на пътния сектор е много важна за всички в България. Важна е за Агенция "Пътна инфраструктура", която очаква повече средства, с които да може да ремонтира, рехабилитира и изгражда пътища, допълни Аврамова.
 
Регионалният министър информира депутатите от Комисията в НС, че цената на водата не се определя от ВиК, а от КЕВР на база икономически обосновани разходи и приходите на ВиК дружествата.
 
„Един от сериозните разходи на дружествата е ел. енергията, която те купуват от свободния пазар, но заплащат с регулираната цена на водата. Ако е прекалено ниска цената на услугата дружествата няма да могат да покриват разходите си и ще трупат дългове. С цената на водата се осигуряват и инвестициите, особено в населените места, в които няма възможност за влагане на европейски средства“, коментира министър Аврамова.
 
Според нея  е въпрос на дискусия какви трябва да са и социалните помощи за водоснабдяване. Според данни на статистиката средното потребление на вода  на домакинство е около 3 кубика, което при цена на водата от 3 лв. прави 9 лв. „Едва ли точно тези разходи са най-големи за едно домакинство, но дискусията е отворена и ще намерим най-правилния механизъм за подпомагане, коментира министърът.
 
Има готовност в началото на февруари първите две ВиК дружества да кандидатстват за финансиране с проекти по Оперативната програма "Околна среда". "Ние имаме готовност и ще стартираме в началото на февруари с първите две дружества, които ще кандидатстват по оперативната програма", каза още министърът.
 
МРРБ, Пресцентър