Данните на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) сочат, че се очаква двойно увеличение на реализацията на българско агнешко в страната спрямо 2019 г. От 1 до 27 април в кланиците у нас са заклани 78 414 агнета, съобщиха от МЗХГ.
През миналата година, в периода от 1 април до 6 май, реализираните животни са били около 55 хиляди. Това стана ясно по време на Консултативен съвет по животновъдство, проведен днес чрез видеоконферентна връзка.
Представителите на бранша благодариха на МЗХГ и БАБХ за предприетите мерки за повишаване консумацията на прясно българско агнешко месо и отчетоха като успешна съвместната кампания.
Веригите с над 10 магазина трябва да предлагат регионална продукция
По време на срещата министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева припомни, че се очаква решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. Тя поясни, че ако мярката бъде приета, програмирането ѝ ще бъде консултирано с бранша. „Нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция“, поясни Танева.
Участниците в Консултативния съвет получиха информация за предложения от страна на ЕК пакет от мерки, по повод настоящата пандемия на COVID-19, Той предвижда помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.
По мярка за частно складиране на определени сирена за подпомагане са допустими всички произведени сирена, както и замразена извара. Изключение има за сирената, които не са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене. Минималното количество на едно подадено заявление е 0,5 тона, като операторите не са ограничени в броя на заявленията. Размерът на помощта е 15,57 евро на тон за фиксирани разходи за съхранение и 0,40 евро за тон на ден договорно складиране. Договорният период на съхранение е между 60 и 180 дни. Квотата за България е определена на 889 тона, което е с 22% повече от прилаганата у нас през 2016 г. мярка за частно складиране на сирена.
Задължителната мярка за осигуряване на администриране от всички държави членки предлага доброволни споразумения и решения, чрез които операторите да планират производството на сурово мляко в съответствие с променящите се модели на търсене. Коментарът на Комисията по нея е, че това не е мярка за подкрепа, а такава, която да позволи на фермерите и сдруженията да поемат своята част от отговорността за адаптиране на обемите спрямо търсенето и предлагането в тази извънредна ситуация.
Другите видове помощи, които ЕК е изготвила са за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и масло, за прясно и охладено говеждо месо от животни над 8 месеца и за частно складиране на прясно и охладено агнешко и ярешко от животни на възраст до 12 месеца.
По време на срещата бе обсъдено и предложение от МЗХГ за изменение на чл. 2 от ПМС № 70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти. Изменението цели да гарантира изкупуването на българско сурово мляко и същевременно да не допусне продукти, които нямат аналог и не се произвеждат в България да бъдат свалени от продажба и да не присъстват в магазините. Браншовите асоциации изразиха различни становища по предложението.
Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Иван Капитанов запозна участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие (ББР), Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредити на физически лица чрез търговските банки.
През миналата година, в периода от 1 април до 6 май, реализираните животни са били около 55 хиляди. Това стана ясно по време на Консултативен съвет по животновъдство, проведен днес чрез видеоконферентна връзка.
Представителите на бранша благодариха на МЗХГ и БАБХ за предприетите мерки за повишаване консумацията на прясно българско агнешко месо и отчетоха като успешна съвместната кампания.
Веригите с над 10 магазина трябва да предлагат регионална продукция
По време на срещата министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева припомни, че се очаква решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. Тя поясни, че ако мярката бъде приета, програмирането ѝ ще бъде консултирано с бранша. „Нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция“, поясни Танева.
Участниците в Консултативния съвет получиха информация за предложения от страна на ЕК пакет от мерки, по повод настоящата пандемия на COVID-19, Той предвижда помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.
По мярка за частно складиране на определени сирена за подпомагане са допустими всички произведени сирена, както и замразена извара. Изключение има за сирената, които не са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене. Минималното количество на едно подадено заявление е 0,5 тона, като операторите не са ограничени в броя на заявленията. Размерът на помощта е 15,57 евро на тон за фиксирани разходи за съхранение и 0,40 евро за тон на ден договорно складиране. Договорният период на съхранение е между 60 и 180 дни. Квотата за България е определена на 889 тона, което е с 22% повече от прилаганата у нас през 2016 г. мярка за частно складиране на сирена.
Задължителната мярка за осигуряване на администриране от всички държави членки предлага доброволни споразумения и решения, чрез които операторите да планират производството на сурово мляко в съответствие с променящите се модели на търсене. Коментарът на Комисията по нея е, че това не е мярка за подкрепа, а такава, която да позволи на фермерите и сдруженията да поемат своята част от отговорността за адаптиране на обемите спрямо търсенето и предлагането в тази извънредна ситуация.
Другите видове помощи, които ЕК е изготвила са за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и масло, за прясно и охладено говеждо месо от животни над 8 месеца и за частно складиране на прясно и охладено агнешко и ярешко от животни на възраст до 12 месеца.
По време на срещата бе обсъдено и предложение от МЗХГ за изменение на чл. 2 от ПМС № 70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти. Изменението цели да гарантира изкупуването на българско сурово мляко и същевременно да не допусне продукти, които нямат аналог и не се произвеждат в България да бъдат свалени от продажба и да не присъстват в магазините. Браншовите асоциации изразиха различни становища по предложението.
Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Иван Капитанов запозна участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие (ББР), Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредити на физически лица чрез търговските банки.
