Недопустимо е при съвременната фармакотерапията да загиват хора от сърдечно-съдови заболявания преди 65-годишна възраст

Недопустимо е при съвременната фармакотерапията да загиват хора от сърдечно-съдови заболявания преди 65-годишна възраст
Недопустимо е при съвременната фармакотерапията да загиват хора от сърдечно-съдови заболявания преди 65-годишна възраст / Sofia Photo Agency

AstraZeneca е сред водещите научно-изследователски фармацевтични компании в света с лекарствени средства в седем големи терапевтични области - онкология, сърдечно-съдови, стомашно-чревни и белодробни заболявания, заболявания на централната нервна система, интензивно лечение и анестезия. Всеки работен ден компанията инвестира повече от 20 милиона щатски долара в областта на разработването и проучването на нови медикаменти. АстраЗенека присъства в България повече от 40 години в лицето на своите предшественици Зенека и Ай Си Ай и е първата международна компания създала собствен научен отдел в страната.

В България АстраЗенека разгръща социално-отговорни инициативи, насочени към подобряване здравето и качеството на живот, разгръщане потенциала на младите хора и подкрепа на българската култура и спорт. За своите проекти, компанията бе удостоена с редица престижни награди - Бизнес Оскар за "Най-добра програма за Корпоративна социална отговорност в Европа" на международни бизнес награди Стиви, „Инвеститор в обществото", "Инвеститор в човешкия капитал" и „Маркетинг, свързан с кауза", награди за отговорен бизнес ежегодно присъждани от Българския форум на бизнес лидерите. Ето какво разказа в следобедния блок на Дарик д-р Марина Станева - Медицински мениджър за България на международната фармацевтична компания АстраЗенека.С нея разговаря водещият Драгомир Симеонов:

Водещ: Д-р Станева, обикновено когато стане дума за фармацевтична компания винаги това се свързва с лекарства, цени. От дългата листа на социално отговорни инициативи, осъществени от АстраЗенека в България, е видно, че Вашата компания е разгънала сериозно присъствие в обществения живот на страната.


М.Станева: Да, мисля, че сте напълно прав. Макар че това, което изброихте е само част от палитрата инициативи,осъществени от АстраЗенека през годините в страната. И все пак бих искала в рамките на днешния разговор да останем в сферата на здравеопазването и да споделим с Вашите слушатели информация за инициативи, свързани с подобряване на сърдечно-съдовото здраве на българина.

Водещ: Статистиката сочи, че сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболяемост, инвалидизация и смъртност в България. Не зная дали има по-актуални данни, но преди няколко години България се нареждаше на второ място след Украйна по сърдечно-съдова заболяемост и смъртност в Европа.

М.Станева: За съжаление в страната липсват точни епидемиологични данни за сърдечно-съдовата заболяемост, но в доклад на министъра на здравеопазването от миналата година бе посочено, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България за 2008 година е два пъти по-висока в сравнение със средната за ЕС, в подкрепа на което говорят цифрите 611.28 на 10 000, като за 2007 г. за ЕС е 245.7 на 10 000. Така че проблемът е сериозен и е на дневен ред от години. Разбира се искам да подчертая, че и институциите и научните дружества, работещи в областта на кардиологията направиха доста през последните години и вече са налице и някои положителни тенденции, като напр. намаляване броя на миокардните инфаркти. Много голяма роля тук има информираността на пациента за сърдечно-съдовите рискови фактори и възможностите за техния контрол.

Водещ: Практиката показва, че в страни /Израел, Финландия/, които са поставили като приоритет информираността на населението относно значението на контрола върху сърдечно-съдовите рискови фактори са постигнати забележителни успехи в намаляване на тези заболявания...

М.Станева: Да, това са наистина два много ярки примера за държавна политика и обществена подкрепа в реализиране на проекти, които включват възпитание още от детската градина на правилно хранене и достатъчна физическа активност. В България осъществихме един, макар и не толкова мащабен проект с едно от българските училища, който бе насочен към здравословен начин на живот и хранене. В момента и МЗ и МОН правят сериозни стъпки за да осигурят здравословна храна в училищата. Наскоро и Министерство на физическата култура и спорта отвори вратите на спортните съоръжения за обществото. Предстоящата забрана на тютюнопушенето ще окаже също положително влияние. След забраната на тютюнопушенето на обществени места в Шотландия честотата на миокардния инфаркт е спаднала с около 15%.

Водещ: Да, здравословният начин на живот е първата и задължителна крачка в намаляване на сърдечно-съдовия риск. В някои случаи да живеем здравословно не е достатъчно и е необходимо приложение и на лекарствено лечение за да се контролира сърдечно-съдовия риск.

М.Станева: При част от хората се налага да бъде приложено лекарствено лечение, като например антихипертензивни средства при повишено кръвно налягане, лекарствени препарати за понижаване на холестерола, когато е повишен. Има един много важен аспект, който бих искала да засегна и той е, че не е достатъчно само да се приемат лекарства за хипертония и за повишен холестерол. Необходимо е всеки отделен пациент да знае какви трябва да са оптималните стойности на кръвното налягане и какви трябва да са стойностите на добрия и лошия холестерол, за да е предпазен в най-голяма степен от инфаркт и инсулт. И тук искам да споделя с Вас данните от едно епидемиологично проучване, осъществено през 2010 г. от АстраЗенека. В него участваха 250 кардиолози/2500 пациенти. Инвестицията на компанията в него възлиза на над 300 000 лв. Първо по рода и мащабите си проучване, което даде ясна представа за това как се контролира лошият холестерол при пациенти, които приемат лекарства за холестерол от поне 3 м.

Водещ: Какви са резултатите от това проучване?

М.Станева: За съжаление доста тревожни. Оказва се, че в най-високо рисковата група пациенти, тези с прекаран вече инфаркт и инсулт лошият холестерол постига препоръчвани стойности едва в 35%.

Водещ: Бих искал отново да уточните, става дума за пациенти, които вече се лекуват и си приемат редовно лекарството за холестерол.

М.Станева: Да, в проучването участваха пациенти, които приемат редовно лечение за понижаване на холестерола, а не такива които са прекъснали лечението си. т.е. това са хора, които заплащат за лечение или НЗОК заплаща за лечението им, но не постигайки добър контрол на холестерола си не получават максималните ползи от една такава терапия.

Водещ: Потърсихте ли причините за това защо толкова малко пациенти постигат контрол на холестерола си?

М.Станева: Да, това също беше цел на проучването. Установи се, че след първоначално назначаваната терапия над 50% от лекарите не променят дозата или не преминават към по-мощна терапия, въпреки че не са постигнали препоръчителните стойности на холестерола. Тази така наречена терапевтичната инертност е сериозен проблем, който не дава възможност да бъдат използвани пълноценно възможностите на съвременната фармакотерапия. Възможна причина за терапевтичната инерция е инстуционално ограничения достъп на пациентите до лечение (< 25% реимбурсиране на липидопонижаващите медикаменти и липса на реимбурсиране за първична профилактика (т.е при рискови пациенти, които все още не са прекарали инфаркт или инсулт), което има най-голям смисъл от гледна точка на здравната система).

Водещ: Тоест диагнозата вече е поставена, а какво е лечението и как може да бъде преодолян проблемът?

М.Станева: Смятам, че ключовата дума тук е просвета/или да го кажем с по-съвременен език - информираност. Обучение на лекарите относно оптималните стойности на холестерола при отделните пациенти според риска. Кампаниите за информиране на пациентите за сърдечно-съдовите рискови фактори и необходимостта от техния контрол ще направят пациента активен и съдействащ участник в лечебния процес.
В тази посока АстраЗенека осъществява сериозна инвестиционна програма в партньорства с Дружеството на кардиолозите в България, Дружеството по инвазивна кардиология и Националната пациентска организация. Благодарение на тази програма бе осъществен проектът „Живот след инфаркт", чиято цел бе да повишаване на придържането към препоръките за начин на живот и лечение при пациенти прекарали сърдечно-съдов инцидент. Първият етап на този обучителен проект бе в болниците.В ход е втори етап на програмата с фокус следболнична грижа.

Водещ: От всичко което обсъдихме аз също вече не смятам, че ролята на компания като АстраЗенека се изчерпва с това да създава лекарства...

М.Станева: Да, наистина ние в АстраЗенека искаме да направим света по-здрав. Но това не може да стане само чрез създаване на нови лекарства. И колкото и благородна да е тази цел ние не можем да я постигнем сами, а единствено в партньорство с лечителите и пациентите. С вярата, че структурираният модел на спешна помощ при ОКС променя перспективата на пациентите с ОКС АстраЗенека подкрепя и проекта на Дружеството по инвазивна кардиология - Действай сега, спаси живот вместо Стент за живот. С вярата, че информираният пациент е по-полезен за себе си и за обществото АстраЗенека инициира широкомащабна образователна програма за рисковите фактори за пациенти, прекарали ОКС.

Уважаеми читатели,

В свое становище Британската Медицинска Асоциация посочва, че е недопустимо при съвременните възможности на фармакотерапията и технологиите да загиват хора от сърдечно-съдови заболявания преди 65 г. възраст.

Заедно можем да изведем България от незавидните челни позиции на тъжната статистика на сърдечно-съдовата заболяемост и смъртност, като я наредим сред страните с добри здравни показатели защото ЗДРАВЕТО НИ СВЪРЗВА.