Парламентът прие на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвеждат изрични основания, при които главният прокурор да може да отменя постановления за прекратяване на наказателни производства. Измененията са внесени от Министерския съвет и бяха одобрени със 160 гласа „за“, без „против“ и с 20 „въздържал се“.
Предвижда се намесата на главния прокурор в тези случаи да става при установяване на неистински доказателства, престъпление от страна на прокурор или разследващ орган във връзка с участието в наказателното производство, неизвестни на прокурора обстоятелства или доказателства от съществено значение за делото, решение на Европейския съд по правата на човека за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство.
ВКС прие, че Борислав Сарафов вече не е и.ф. главен прокурор
Със законопроекта на правителството се изпълняват поети ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и заложени цели в Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. - 2029 г.
Създава се правна възможност за разделяне на делото в съдебна фаза в изпълнение на решения на Европейския съд по правата на човека, както и за преодоляване на практически трудности в съдебната фаза на процеса.
С промените се дава възможност на пострадалите или техните наследници да искат от съда ускоряване на наказателното производство и преди да е повдигнато обвинение, ако е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното производство и през това време никой не е привлечен като обвиняем.
Прокуратурата: Решението на ВКС не поражда никакви последици за Сарафов
Разширява се съдебният контрол при прекратяване или спиране на разследвания от прокурор. В тези случаи към съда могат да се обърнат държавният орган, подал сигнал за разследваното престъпление, както и Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата дори ако разследването не е по техен сигнал.
Депутатите приеха на първо четене и законопроекта за изменение на НПК, внесен от Димитър Гърдев („Има такъв народ“) и група народни представители, със 163 гласа „за“ и 20 „въздържал се“. С промените се цели в НПК да се отрази девоенизацията на служителите в Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР), което е станало през 2015 г. със Закона за ДАР. Предвижда се делата за престъпления, извършвани от служители в ДАР, да не бъдат подсъдни на военните съдилища. Неприключилите производства до влизането на измененията на закона в сила се предлага да бъдат довършени по досегашния ред.
