Заветът на Оборище е, че макар и в беда, и в условия на чуждо господство, ние сме намерили сили. На първо място - да се опълчим. И на второ - да отправим едно послание за бъдеща толерантност, въпреки че на Оборище не се коментира каква ще бъде бъдещата българска държава, а се взима само решение за въстание. Това се посочва в изявление на председателя на Народното събрание по повод на 138 години от Априлското въстание, разпространено от пресцентъра на парламента.
На Оборище всъщност се взима общо решение, че България ще бъде една цивилизована и толерантна европейска държава, която няма да преследва онези, които са преследвали по-голямата част от населението си. В решенията на делегатите на Оборище нямаше мотив за отмъщение.
Заветът на Оборище е, че всичко в народните дела, в бъдещата държава трябва да бъде осъществено чрез народни представители, чрез избраници. В Оборище няма богати и бедни, а избрани. Основният принцип на Оборище е избираемостта.
Така че, днес, 138 години след Оборище и Априлската епопея, можем да кажем, че ние сме европейци не само географски. Нашият европеизъм не е само с Борис Кръстителя, Симеон Велики, Иван-Асен и Калоян. Нашият европеизъм е тъкмо тази идея за равенство. Дълбоко залегнали в българската психология, традиция и история са идеите за общност, за равенство. Нека отново да кажем, че по онова време това е най-могъщата европейска идея. И тя е не само идея, тя е идеал на просветения европейски свят. Априлци - и преди тях делегатите на Оборище - в исторически план са в еднаква степен европейци като дейците за обединението на Италия, за освобождението на Ирландия, за съпротивата в Полша, както и в другите балкански страни. В това отношение трябва да повторим за сетен път, че сме били европейци още преди да се появим на европейската политическа карта като самостоятелна държава.
Решението на всички събрани на Оборище - да има смъртно наказание за тези, които насилват жени, деца и мирно население, независимо от какъв етнос и вяра са те. Това е един велик принцип, който не е спазван в национално-освободителната традиция на много други европейски народи.
Делото на делегатите в Оборище е пример и ориентир за нас днес - особено, когато сме изправени пред сложни нови предизвикателства. Озарени от неугасващата светлина на Оборище, днес ние сме длъжни заедно да намираме най-добрите решения за България и добруването на народа ни.
