100327
Какви са плановете за развитие на професионалното образование у нас?
Най-голям недостиг на специалисти се очаква в инженерните специалности, в електрониката, машиностроенето, мехатрониката, както и в медицината. Това прогнозира образователният министър Красимир Вълчев, който беше изслушан в парламента за плановете за развитие на професионалното образование.
Всички професии ще изискват умения за опериране на сложни машини, част от които базирани на изкуствен интелект в бъдеще, смята Вълчев. Според него все повече ще се ценят дигиталните умения. В този смисъл трябва да се инвестира в разширяване базата на софтуерни специалисти. Министърът припомни, че в трети клас вече има занимания по компютърно моделиране, а като цяло е увеличен приемът за професиите, свързани с информационните технологии.
Според образователния министър промяната на нагласите на родителите към професионалното образование е предизвикателство. В тази връзка предстои да се инвестира в подобряване на материално-техническата база в професионалните гимназии.
„Основното предизвикателство е да насочим повече деца и техните родители към специалностите, които считаме за най-важни от гледна точка на икономиката, пазара на труда, профилите в областта на математиката и педагогиката”, заяви Вълчев. Общото предизвикателство, по думите му, пред всички образователни системи е динамиката на времето. „Имаме увереност, че всяко дете трябва да добие базовите компетентности”, добави министърът.
За България предизвикателство е и демографската ситуация. През следващото десетилетие едва две трети ще бъдат младите, постъпващи на пазара на труда, съотнесено към тези, които излизат в пенсия. „Трябва да се осигури профилно съответствие с потребностите на пазара на труда и затова бяха актуализирани 2200 типови програми, въведе се компетентностният подход, както и актуализация на програмите на всеки пет години в съответствие с потребностите на пазара на труда”, информира Велчев.
Преструктурира се приемът в учебните заведения. Инструментите са приемът и финансовото стимулиране, важно е да се разширява също дуалната форма на обучение, обобщи той.
Всички професии ще изискват умения за опериране на сложни машини, част от които базирани на изкуствен интелект в бъдеще, смята Вълчев. Според него все повече ще се ценят дигиталните умения. В този смисъл трябва да се инвестира в разширяване базата на софтуерни специалисти. Министърът припомни, че в трети клас вече има занимания по компютърно моделиране, а като цяло е увеличен приемът за професиите, свързани с информационните технологии.
Според образователния министър промяната на нагласите на родителите към професионалното образование е предизвикателство. В тази връзка предстои да се инвестира в подобряване на материално-техническата база в професионалните гимназии.
„Основното предизвикателство е да насочим повече деца и техните родители към специалностите, които считаме за най-важни от гледна точка на икономиката, пазара на труда, профилите в областта на математиката и педагогиката”, заяви Вълчев. Общото предизвикателство, по думите му, пред всички образователни системи е динамиката на времето. „Имаме увереност, че всяко дете трябва да добие базовите компетентности”, добави министърът.
За България предизвикателство е и демографската ситуация. През следващото десетилетие едва две трети ще бъдат младите, постъпващи на пазара на труда, съотнесено към тези, които излизат в пенсия. „Трябва да се осигури профилно съответствие с потребностите на пазара на труда и затова бяха актуализирани 2200 типови програми, въведе се компетентностният подход, както и актуализация на програмите на всеки пет години в съответствие с потребностите на пазара на труда”, информира Велчев.
Преструктурира се приемът в учебните заведения. Инструментите са приемът и финансовото стимулиране, важно е да се разширява също дуалната форма на обучение, обобщи той.