Масово панелните блокове у нас се рушат. Падащи мазилки, пукнатини в конструкциите и рушащи се козирки са само част от проблемите, които се появяват в тези постройки. 50 години след строителството на панелните комплекси, експерти предупреждават за пропуквания в старите сгради. Близо 2 милиона българи живеят в стари панелни жилища.
Няма данни обаче колко от тях са опасни, съобщава Нова телевизия. В един от най-старите панелни блокове в София - в квартал „Надежда”, има нужда от спешни ремонти - защото има падащи мазилки и пукнатини в самите конструкции на панелите. Над 95% от жилищата са в частни ръце и именно собствениците трябва да се погрижат за укрепването на конструкциите в блоковете, в които живеят.
На 4 май част от балкона на апартамент се срутва в панелен блок в Шумен. 12 май - Отломка от фасада полита от 5-я етаж и едва не убива жена в Бургас. 21 май - Панел от жилищен блок в Лом се отцепва от последния етаж и помита долната тераса. 1 юни - Огромна плоча полита от върха на блок в Бургас и се разбива пред входа. Десетки инциденти - един проблем.
„Металът на връзките корозира и поради тази причина се случва нещо да се откачи, да падне, което застрашава цялата конструкция на сградата и може да се окаже фатално за човек, който минава пред блока”, казва експертът по стоманенобетонни конструкции инж. Йордан Милев.
„Сериозни проблеми могат да излязат и много скоро - в зависимост от качеството, с което са направени”, допълва арх. Влади Калинов от отдел „Контрол по строителството” в Столична община.
Строителството на панелни блокове започва в началото на 60-те години на миналия век. Сега тези жилища са близо 711 000, като 200 хиляди от тях са в София. Иван Павлов се нанася в този блок в квартал „Надежда” през 1964-та – месеци след като е построен. От няколко години половината блок е в пукнатини.
„В един момент се чу един трясък и се отцепи секция от блока. Започнаха да падат част от панелите. Дали ще бъдат козирки или нещо друго, започнаха да си показват своите недостатъци”, споделя Павлов.
Конструкторите очакват сериозните проблеми при панелните жилища да започнат до десетина години, когато повечето сглобяеми блокове ще станат 50-годишни. Именно толкова е средният живот на една панелка.
„След като мине този експлоатационен срок сградата трябва да бъде обследвана сериозно конструктивно и усилено възстановена. Това не означава, че животът й свършва, но трябва да се вземат мерки – както при по-възрастен човек трябва да му се следи здравето”, категоричен е Милев.
Проблемът, е, че собствениците на панелките трудно се споразумяват за саниране. „Всяка къща се нужда от непрекъсната поддръжка – няма случаи,в който 50 години да оставиш една сграда и после да тръгнеш да запълваш пукнатини”, смята арх. Влади Калинов от отдел „Контрол по строителството” в Столична община.
Затова за всеки блок трябва да се изготви технически паспорт, който да посочи какви мерки да се предприемат, за да може жилището ни да „живее” възможно най-дълго.
Източник: NovaNews.bg
