Български университети ще бъдат финансирани още по-активно, за да си сътрудничат с бизнеса и да допринасят чрез своите научни изследвания за внедряване на иновации в икономиката. Сериозни средства за научни изследвания и иновации има както по Плана за възстановяване и устойчивост – за изследователските университети и за БАН за иновации в областта на зеления преход, така и по Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация, във Фонд „Научни изследвания“, националните научни програми, Националната карта за научна инфраструктура.
Това съобщи министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по време на семинара „Сътрудничеството между университетите на бъдещето и частния сектор“, организиран от посолствата на Финландия, Норвегия, Дания и Швеция съвместно с Министерството на образованието и науката, Министерството на иновациите и растежа и Представителството на Европейската комисия в София.
Денков: Украинските деца нямат нужните ваксини за нашата образователна система
Скандинавските държави са еталон за успешно и взаимноизгодно сътрудничество между висшите училища и бизнеса. Водещият финландски изследователски университет Аалто например е създаден през 2010 г. чрез сливане на три висши училища, при това със съвсем различни профили – технологии, икономика и изкуство. Сега университетът е пример не само за Европа, но и за целия свят за ефективно партньорство с частни компании. Той предоставя на бизнеса не само технологични решения, но и индустриален дизайн, за което допринасят специалистите по изкуствата, както и икономически и предприемачески идеи.
„Без да променим подхода в България, няма как да постигнем успеха, който постигат както Скандинавските страни, така и другите развити държави. А промяната в подхода изискват да разберем, че промените започват от нас“, коментира акад. Денков. Той посочи, че за разлика от преди 10-15 години сега има финансиране за научни изследвания. Средствата за висше образование са увеличени с почти 13% през тази година, а за последните пет години ръстът е над 50%.
МОН публикува отговорите на матурите по биология и руски език
Проблемът вече не е толкова във финансирането на научните изследвания и иновациите, а как използваме тези средства, обясни министър Денков.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да се промени подходът от една страна на бизнеса, който да търси сътрудничество с академичните среди по важни за него иновативни задачи, а от друга - на преподавателите и учените, които също трябва да бъдат активни в установяването на контакти.
„Нашата система е така направена, че няма как да сте преподавател в университет, ако не търсите начини за външно финансиране. Основната ви заплата идва от университетския бюджет, но ако искате да разширявате научно-изследователската си дейност, е необходимо да проявите инициатива и да търсите компании на конкурентен принцип, които да ви финансират“, обясни Тепо Хейсканен, директор „Развитие и взаимодействие с бизнеса“ в университета Аалто.
Като основна пречка пред сътрудничеството между висшите училища и частния сектор той посочи, че „никоя от двете страни не разбира правилно ролята на другата“. „Ние като университет гледаме към науката, технологиите и изкуствата с перспектива - как ще изглеждат те след 10 или 20 години. Ако компаниите имат наистина сериозно намерение да подходят по същия начин, искаме да ги поканим да се присъединят към нас в това пътешествие. Те трябва да разберат, че грешки може и да има - да се вложат пари в иновативни изследвания, които може никога да не сработят. От друга страна някои неща, които разработваме, могат да преобърнат изцяло света и бизнесът има възможност да участва в тези процеси“, посочи Хейсканен.
„Виждам самоувереност в нашата система за висше образование. Това, разбра се, е хубаво – необходима е самоувереност, за да работят преподавателите. Но има и едно усещане за самодостатъчност. Което е изключително вредно от гледна точка на глобализацията на научната дейност, на тенденцията да се развиват все по-тесни отношения с бизнеса. Така че трябва да се разделим с това чувство за самодостатъчност и известна самоизолация, които ни пречат да се развиваме“, посочи акад. Николай Денков.
Той си пожела също известни промени и в подхода на бизнеса: „Най-вече да проявят разбиране - не може от днес за утре да отговорим на техните изисквания. Ще ни трябва известно време да се настроим и да установим това взаимно доверие. Стъпка по стъпка да стигнем до тази хармонизация между бизнеса и учените, така че те да могат да работят заедно. Това също изисква известно време. Трябва ни сериозна промяна в начина на мислене“, посочи акад. Денков
Това съобщи министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по време на семинара „Сътрудничеството между университетите на бъдещето и частния сектор“, организиран от посолствата на Финландия, Норвегия, Дания и Швеция съвместно с Министерството на образованието и науката, Министерството на иновациите и растежа и Представителството на Европейската комисия в София.
Денков: Украинските деца нямат нужните ваксини за нашата образователна система
Скандинавските държави са еталон за успешно и взаимноизгодно сътрудничество между висшите училища и бизнеса. Водещият финландски изследователски университет Аалто например е създаден през 2010 г. чрез сливане на три висши училища, при това със съвсем различни профили – технологии, икономика и изкуство. Сега университетът е пример не само за Европа, но и за целия свят за ефективно партньорство с частни компании. Той предоставя на бизнеса не само технологични решения, но и индустриален дизайн, за което допринасят специалистите по изкуствата, както и икономически и предприемачески идеи.
„Без да променим подхода в България, няма как да постигнем успеха, който постигат както Скандинавските страни, така и другите развити държави. А промяната в подхода изискват да разберем, че промените започват от нас“, коментира акад. Денков. Той посочи, че за разлика от преди 10-15 години сега има финансиране за научни изследвания. Средствата за висше образование са увеличени с почти 13% през тази година, а за последните пет години ръстът е над 50%.
МОН публикува отговорите на матурите по биология и руски език
Проблемът вече не е толкова във финансирането на научните изследвания и иновациите, а как използваме тези средства, обясни министър Денков.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да се промени подходът от една страна на бизнеса, който да търси сътрудничество с академичните среди по важни за него иновативни задачи, а от друга - на преподавателите и учените, които също трябва да бъдат активни в установяването на контакти.
„Нашата система е така направена, че няма как да сте преподавател в университет, ако не търсите начини за външно финансиране. Основната ви заплата идва от университетския бюджет, но ако искате да разширявате научно-изследователската си дейност, е необходимо да проявите инициатива и да търсите компании на конкурентен принцип, които да ви финансират“, обясни Тепо Хейсканен, директор „Развитие и взаимодействие с бизнеса“ в университета Аалто.
Като основна пречка пред сътрудничеството между висшите училища и частния сектор той посочи, че „никоя от двете страни не разбира правилно ролята на другата“. „Ние като университет гледаме към науката, технологиите и изкуствата с перспектива - как ще изглеждат те след 10 или 20 години. Ако компаниите имат наистина сериозно намерение да подходят по същия начин, искаме да ги поканим да се присъединят към нас в това пътешествие. Те трябва да разберат, че грешки може и да има - да се вложат пари в иновативни изследвания, които може никога да не сработят. От друга страна някои неща, които разработваме, могат да преобърнат изцяло света и бизнесът има възможност да участва в тези процеси“, посочи Хейсканен.
„Виждам самоувереност в нашата система за висше образование. Това, разбра се, е хубаво – необходима е самоувереност, за да работят преподавателите. Но има и едно усещане за самодостатъчност. Което е изключително вредно от гледна точка на глобализацията на научната дейност, на тенденцията да се развиват все по-тесни отношения с бизнеса. Така че трябва да се разделим с това чувство за самодостатъчност и известна самоизолация, които ни пречат да се развиваме“, посочи акад. Николай Денков.
Той си пожела също известни промени и в подхода на бизнеса: „Най-вече да проявят разбиране - не може от днес за утре да отговорим на техните изисквания. Ще ни трябва известно време да се настроим и да установим това взаимно доверие. Стъпка по стъпка да стигнем до тази хармонизация между бизнеса и учените, така че те да могат да работят заедно. Това също изисква известно време. Трябва ни сериозна промяна в начина на мислене“, посочи акад. Денков
