Как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация в изолацията покрай коронавируса, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година - DIR.bg разговаря с директора на 122 Основно иновативно училище с роботика и приложно програмиране в столичния квартал "Лозенец" Ивета Германова.
Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
Ивета Германова е била 14 години директор на 136 Основно училище в София, 3 години в Софийския университет във Факултета по Педагогика - инспектор катедри и следдипломна квалификация, близо шест години в Регионалното управление на образованието София-град като старши експерт по начално образование, по-късно и старши експерт по организация на средното образование. Преди две години поема управлението на 122 ОУ с целия си професионален опит и огромно желание да даде всичко от себе си, за да направи най-доброто за бъдещото развитие на децата.
"Преминавайки през различните нива на професионално развитие разбрах, че в училище е моето място, но всяка от моите работи ми е дала опит и знания, с които да се чувствам полезна на сегашното си място, споделя Германова. Статутът на иновативно училище получихме преди една година, но от първия момент, в който съм директор на училището, работя интензивно за обновяване на материалната база и подготовката, за създаване на иновативното училище. За да се случи това, е изключително важно екипът от учители да е на ниво, а по дух да е иноваторски. Създаването на този екип е това, с което наистина се гордея. Стъпвайки на добрата основа, която заварих, успях да намеря точните хора, които да помогнат мечтите да се случат. Уверено мога да кажа, че това са мечти на ученици, родители и учители.
- Г-жо Германова, COVID-19 обаче промени изцяло нашия живот и наложи нови правила в учебния процес. Как се отрази това при вас?
- Усещането, че света спира, бе много кратко. Осъзнаването на отговорността да не провалим годината на нашите ученици ни помогна много бързо да се мобилизираме. Но и досега тишината на училищния двор и класни стаи ме натъжава. Всичко е подредено, чисто и дезинфекцирано, но го няма а живота.
Класните стаи са още с мартенската украса. Сякаш чакат някой да свали мартениците и животът да продължи. И това ще направят нашите учители, които започват да подготвят класните стаи за новата учебна година. Виждам как децата, които по график идват да предадат учебниците си и да си вземат останалите в шкафчетата вещи, копнеят да се върнат, да докоснат учителите си и приятелите си.
- Как се справихте с шоковата дигитализация в училище?
- Благодарение на подготовката, която имахме за иновативното училище и на екипа от информатици, успяхме да се включим от първия ден в платформата Тиймс. Когато преди една година се запознахме с платформата по време на квалификационен курс, повечето от колегите го приеха като една възможност за бъдещето, но едно далечно и необозримо бъдеще. И изведнъж това се превърна в реалност. Станислав Иванов, Атанас Терзиев и Валерия Апостолова - най-младите членове на екипа ни, заедно със заместник-директора Ирена Филипова направиха всичко възможно дигиталното обучение да стартира. Направиха обучителни клипчета, подкрепяха и търпеливо помагаха нещата да се случат.
Родителите в тази ситуация бяха един много важен партньор. Ние имаме огромния късмет родителите ни да осъзнават ценността образование и да осигуряват възможности на децата си да се обучават в новите условия. Училището предложи техническа помощ под формата на техника както на учителите, така и на учениците си.
- Наложеното извънредно дистанционното обучение понижи ли резултатите на децата на Националното външно оценяване?
- Нашите ученици традиционно се справят добре и сега дистанционното обучение също даде много добър резултат. От Националното външно оценяване, мога с радост да споделя, че резултатите на нашите ученици и по български и по математика са по-високи от миналата година.
- Какви бяха трудностите в онлайн обучението за преподавателите, децата и родителите и как се справиха с тях?
- Учителите преминаха в един по-различен режим на работа, в който нямаше граници на работния ден. Ръководният екип наистина беше 24 часа на разположение на всички учители, деца и родители. На разположение, за да премахнем всички трудности, които можеха да попречат на това някое дете или учител да не е на линия на следващия ден.
Намирането на най-доброто времево разполагане на часовете, така че платформата да е оптимално натоварена, засилването на проекто-базираното обучение, раздвижващите часове по физическо и творческите по музика и изобразително изкуство, направиха обучението по интересно и ангажиращо вниманието на децата. Грижата за децата със специални образователни потребности и намирането на нови пътища към тяхното развитие беше също наша основна задача.
И все пак и въпреки всичко отбелязахме 24 май. Празнувахме онлайн рождени дни, правихме конкурси и изложби и се опитахме да живеем колкото е възможно по близо да нормалността.
- Днешната ситуация чертае нови реалности в образованието, свързани с дигитализацията. Каква е Вашата стратегия за новата учебна година?
- Много ми се иска през есента училищните дворове да са пълни с живот. Но неминуемо мислим за варианти как най-безопасно да продължим да живеем и работим с коронавируса. Навиците за по-безопасно общуване, които изградихме през последните месеци, трябва да бъдат затвърдени.
Случаите, в които констатирахме повишаване на резултатите на учениците, ще намерим начин да внедрим в ежедневната си работа. Добрата и бърза дигитална обратна връзка с родителите, онлайн родителските срещи, вкл. и онлайн представянето на училището пред родителите на бъдещите първокласници, могат да се превърнат в традиционни добри практики.
Мисля, че ни предстои един период на осмисляне на плюсовете на дистанционното обучение, споделяне на добри практики с колеги и отсяване на полезното за училищата. Всичко това, разбира се, е адекватно на специфичната среда, в която се развиват отделните училища.
- Как учебното съдържание може да се трансформира в подходящо за дигиталната среда и да работи добре в новите реалности?
- Считам, че, за да използваме максималните възможности на дигиталната среда, трябва да започнем с преосмисляне на учебните програми. В този ред на мисли въвеждането на нов учебен предмет, с който да се повиши дигиталната компетентност и на малките ученици - идея, споделена от МОН, е едно добро решение.
За да не поставяме коня пред каруцата, трябва първо да се погрижим за квалификацията на учителите. Отчитаме дистанционното обучение като успешно, но е факт, че не е с еднаква ефективност и не само заради различния социален статус на учениците, а и заради различната квалификация на учителите.
Мисля, че набраната инерция не бива да се губи, а трябва да бъде използвана, за да продължи с бързи темпове квалификацията на учителите.
Осигуряването на безплатен за училищата и учениците онлайн ресурс неминуемо е от огромно значение.
- Обща дигитална платформа и достъп на всички до учебния процес - кога и как е възможно това?
- Споделяйки с колегите директори на училища и опирайки се на собствения опит, съм твърдо убедена, че добри резултати се постигат тогава, когато училището работи с една платформа. Това дава възможност деца, учители и родители бързо да се ориентират и да използват повече и разнообразни възможности, които те предоставят. Това дава възможност и за по-добър контрол както от страна на ръководството, така и на родители и учители. Времето за работа се оптимизира.
Нека не се заблуждаваме, че изпращането на съобщения със задачи по Вайбър или имейл е дигитално обучение. В тази ситуация е още по-видно колко е важна връзката учител-родител. Не може да се случи дигитално обучение без пълната ангажираност на всички заинтересовани страни.
Съществуват множество платформи за електронно обучение, част от които имат общи спецификации. Все още не съществува такава платформа, която да издържи цялото натоварване и да обезпечи нуждите на образованието ни. С помощта на подходящ софтуер всяко учебно съдържание може да се дигитализира.
Това, разбира се, ще бъде възможно, когато се видят всички пропуски на отделните платформи. И дори и тогава да се създаде обща платформа, тя също ще подлежи на актуализация в даден момент, поради динамичното развитие на дигиталните компетентности в учениците.
- Другата страна на медала е прегряването на децата в дигиталния свят и социалният ефект от дистанционното обучение. Как може това бъде избегнато?
- Прегряването и на деца, и на учители е факт. Липсата на социални контакти е голям проблем. Училището е мястото, в което се зараждат приятелствата за цял живот. Трупат се най-милите спомени, които носиш в сърцето си. Възпитават се характери, изграждат се хора. Мисля, че трябва да работим за това при всички условия, но и още повече в условията на дигиталното обучение.
Мисля, че баланс е думата, около която трябва да търсим решение на този проблем. Точно поради тази причина учебните часове на учениците бяха намалени и съобразени със здравните норми за работа пред компютър. Всеки би казал, че работата пред компютър оказва сериозно влияние върху социалния живот на децата. Да така е, но това трябва да бъде контролирано.
Ако ситуацията го налага, могат да се внедрят часове за социализация, където учениците трябва да се разделени с компютъра и да общуват с околните, семейството и др. чрез пряка комуникация. Спокойно могат да се организират срещи на открито, които да създадат ситуация не на дистанционно обучение, а на хибридно обучение.
- Дигитализацията в образованието е необратима, дори и без пандемията. Как виждате дигитализацията в образованието в бъдеще, така че двете форми на обучение - традиционното в клас и онлайн, да бъдат максимално ефективни за децата в учебния процес?
- Отново ще кажа, че искрено се надявам това да е последното принудително дистанционно обучение. Иска ми се случилото се да е за добро. Да се опрем на опита, който получихме, и да изпреварим времето, за да планираме баланса, за който говоря - баланс между традиционното и дигиталното образованието. Тук трябва да се вземе под внимание натоварването на учениците в различните възрастови групи. Да извлечем най-доброто в името на децата - най-големите герои в условията на пандемия.
