Депутатите приеха окончателно удължителния бюджет със 186 гласа "за" и 3 "против". В гласуването участваха депутати от всички партии и коалиции в НС, с изключение на "БСП - Обединена левица".
В проекта е заложена рамка за приходите и разходите и гаранции за социалните плащания и парите за общините в периода, в който няма да има нов редовен бюджет.
По-рано днес депутатите приеха удължителния бюджет на първо четене.
"За" гласуваха 149 гласуваха народни представители, "против" 38 и "въздържали се" 12.
Депутатите приеха предложението на Асен Василев от „Продължаваме промяната-Демократична България“ за еднократна индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата. "За" този текст гласуваха 183 народни представители, трима бяха "против", нямаше въздържали се. Въпреки че определиха предложението като незаконно, защото не отговаря на Закона за публичните финанси, от ГЕРБ-СДС също го подкрепиха.
Приетият удължителен закон урежда събирането на приходи и извършването на разходи през следващата година до приемането на държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2026 г., но за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на разпоредбите на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. При изпълнението на този закон се прилагат правилата за превалутиране от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Удължителният бюджет влиза в сила от 1 януари 2026 г. с изключение на параграфи 6, 7 и 8, свързани с таксата за битови отпадъци, които влизат в сила от 19 декември 2025 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
Такъв акт е постановлението на Министерския съвет, с което е определен новият размер на минималната работна заплата за 2026 г., обясни министърът на финансите Теменужка Петкова по време на дебатите за второ четене в пленарната зала.
С удължителния закон се регламентират някои празноти, които не са уредени с разпоредбата на Закона за публичните финанси. Когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.
Достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички останали, приеха депутатите.
Определя се редът за извършване на плащанията по бюджетите на общините, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК. С цел осигуряване на финансиране от държавния бюджет на БНТ и БНР при запазване на сегашния модел на финансиране се предвиждат съответни изменения в преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията.
Предвидени са и промени в Закона за социалните услуги. В този закон е регламентирано, че домовете за медико-социални грижи за деца следва да бъдат закрити до 31 декември 2025 г. Закриването обаче може да се осъществи само след извеждането на всички настанени деца. В тази връзка се удължава срокът за функционирането на домовете във Варна и Плевен до 31 декември 2027 г., съответно до изграждане на необходимата инфраструктура за извеждане на всички настанени деца.
С промени в Закона за местните данъци и такси се предвижда, когато до 31 януари 2026 г. общинските съвети не са одобрили план-сметката за 2026 г. и/или не са приели съответните актове, таксата за битови отпадъци за 2026 г. да се определя по реда, по който е определена за 2025 г. Предвижда се до края на 2028 г. общините да предоставят в края на всяко шестмесечие в Министерството на финансите информация за отчетения напредък по приемане на актовете за размера на таксата.
С промените в Закона за данъка върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане се предвижда освобождаването на сделките на пазарите за растеж от данък върху капиталовите печалби да стане постоянна мярка.
До приемането на редовен закон за държавния бюджет за 2026 г. всички инвестиционни проекти по т.нар. Приложение 3 по реда на Закона за държавния бюджет за 2025 г. ще бъдат финансирани чрез Българската банка за развитие в размер до 900 млн. лв., приеха още депутатите.
Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев направи процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ чете в рамките на днешното редовно заседание. То беше прието с 149 гласа "за", 38 против и 11 "въздържали се".
В началото на пленарния ден депутатите включиха в дневния ред и първите гласувания на коригираните проектобюджети на НЗОК и на държавата, но след почивката прегласуваха точките и те отпаднаха от дневния ред.
ГЕРБ и ИТН ще подкрепят само удължителния бюджет
В съвместно изявление пред медиите с "Има такъв народ" зам.-председателят на парламентарната група ГЕРБ-СДС Деница Сачева обяви, че очаква т.нар.удължителен бюджет още днес да бъде приет на две гласувания.
В дневния ред е и второто четене на промени в Закона за данък върху добавената стойност.
Парламентът удължи заседанието си до приемането на проект на декларация във връзка с акта на насилие от омраза срещу журналист и представител на българската общност в Република Северна Македония.
На 24 ноември т.г. в магазин в Скопие вербално и физически беше нападнат журналистът и доайен на българската общност в Северна Македония Владимир Перев. За случилото се съобщи самият той в публикация в сайта „Трибуна”. В началото на декември Комисията по външна политика в българския парламент единодушно прие декларация, с която осъжда този акт на насилие от омраза срещу Владимир Перев.
