Премахването на давността за преследването на някои престъпления, извършени от висши функционери на БКП от 1944 г. до 1989 г., с изменения в Наказателния кодекс (НК), погазва основни конституционни принципи. Това заявява главният прокурор Сотир Цацаров до Конституционния съд и настоява за отмяната на три параграфа от последния закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, съобщава "Правен свят".
С атакуваните от Цацаров норми освен че отпада давността, се регламентира, че новото правило се прилага за престъпления, за които тя вече е изтекла. Нещо повече - предвижда се делата, които са прекратени, заради изтекла давност, да бъдат възобновени с влизането в сила на новите разпоредби, които бяха публикувани в Държавен вестник на 26 септември 2015 г.
В искането си главният прокурор изрежда серия от проблеми, които предизвикват новите текстове. От него става ясно, че освен, че се погазват права и се стига до дискриминация, при прилагането им измененията ще предизвикат пълен хаос.
Цацаров иска полицията да не може да прибира в домове скитници и просяци
Главният прокурор първо се спира на противоречието им с текст от Конституцията, който предвижда, че всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок. И подчертава, че основният закон предвижда, че по давност не се погасяват преследването и наказването само на престъпления против мира и човечеството.
"Всяка законова разпоредба, с която дадено престъпление, различно от престъпленията против мира и човечеството, престане да бъде обвързано с какъвто и да е давностен срок за реализиране на наказателна отговорност, се явява противоконституционна", заявява Цацаров. И обяснява, че законодателят е можел да увеличи давността, но не и да я премахва.
В искането се изтъква и противоречие с прогласения в чл. 4 от Конституцията принцип на правовата държава. Той изисква законодателят да бъде последователен и предвидим и да не се допуска създаването на взаимоизключваща се правна уредба. Според главния прокурор обаче с трите параграфа от последния ЗИД на НК се е случило точно това.
Той подробно разяснява основни принципи относно давността. Първо се спира на този, че отказът от нея може да направи само лицето, обект на наказателно преследване. А сега се предвижда вече прекратени дела да бъдат възобновени по силата на закона. "Това създава опасност за доверието в българското право и стабилността на законовата уредба у нас", твърди Цацаров.
След това посочва, че новите текстове влизат в противоречие с чл. 2 от Наказателния кодекс и правилото за приложението на по-благоприятния за дееца закон. Излагайки подробно тезата си с текстовето от НК, Цацаров заявява:"Следователно, налице са взаимоизключващи се разпоредби в един и същ нормативен акт, което е ярко противоречие с принципа на правовата държава".
ГЕРБ инициира петиция: Престъпленията на комунизма да влязат в учебниците
Освен това, според него, кръгът от субектите, спрямо които ще се прилага правилото за изключена давност, не е ясно определен. Първо, не е ясно какво значи "членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции". Освен това възниква проблем и от факта, че е записано, че тези ръководни кадри на БКП са извършили престъпленията от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., а Българската работническа партия (комунисти) се прекръства на БКП чак през 1948 г.
Според Цацаров в противоречие с принципа на правната сигурност в НК се въвеждат процесуални норми. Към това се добавя и пълната неразбория от процесуална гледна точка, при приложението на новите норми, която той обрисува в искането - кой и по какъв ред ще извърши възобновяването.
Теди Москов: Подли баби ни внушават носталгия по комунизма и това ме изнервя
Главният прокурор посочва още, че с атакуваните от него параграфи в промените на НК се стига до дискриминация на политически принцип, която е забранена от Конституцията. В искането си той обяснява, че извършителите на едно и също престъпление ще се третират по различен начин само въз основа на това дали са членове на ръководни органи на БКП или не.
Позовавайки се на Конституцията, на Международния пакт за граждански и политически права и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, главният прокурор посочва, че е недопустимо обратно действие на закон, с който се установява състав на престъпление или се увеличават наказанието и другите санкционни последици.
"Конституционният съд последователно е приемал, че не е допустимо да се придава обратно действие на какъвто и да е закон, с който се отнемат придобити права и е излагал принципни съображения, че не може да се влошава положението на наказателноотговорните лица и че правилото за неретроактивност на правните норми трябва да се прилага във всички случаи, когато се цели с нови норми засягане на права или създаване на задължения за минало време", пише в искането.
КС образува дело по искането на Цацаров, а за докладчик е посочена Мариана Карагьозова.
