София и Атина ще проучат възможността за петролопровод от Александруполис до Бургас
Това сътрудничество се задълбочава с меморандума за сигурността, доставките и съхранението на природен газ. Компаниите от двете страни могат да съхраняват газ в Чирен, а българските компании могат да ползват хранилището в Ревитуса. По този начин страните ще разполагат с определени резерви в случай на необходимост. Това превръща двете ни страни като кръстопът за пренос на газ, не само за Балканите, но и за Европа. Това заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис след среща с президента Румен Радев, на който бяха подписани два меморандума за сътрудничество между България и Гърция.
Другият меморандум е за проучване на възможността за изграждане на петролопровод Александруполис-Бургас. "Атина и София се ангажират да проучат възможността за изграждане на нов петролопровод да свързва Александруполис и Бургас, като по този начин ще свържем две морета, ще можем да пренасяме петрол по по-бърз, евтин и сигурен начин, вместо с танкери през Босфорския поток. Освен това се съчетава със съоръжения, които вече са в експлоатация, или се довършват", допълни гръцкият премиер.
БТА
Той благодари на българското правителство за включването на тези проекти в списъка на общи проекти на ЕС.
"Първият газопровод в Гърция се присъединява към Южния газов коридор и развиващия се вертикален коридор, но и към Трансадриатическия газопровод. Така ще снабдява Балканите, защо да не стига природен газ от Александруполис до Украйна. Вече е факт, че допринесе до премахването на енергийната изолация на Молдова, след като там се доставя азерски газ. Капацитетът на интерконектора е вече ангажиран на 94% шест месеца след началото на експлоатация, а това променя енергийната карта на Европа", обясни още Мицотакис.
БТА
Президентът Румен Радев подчерта, че партньорството с Гърция е добило още по-интензивен характер, заради геополитическите сътресения и прекасването на веригата доставки в резултат на войната на Русия срещу Украйна. Държавният глава изрази благодарност към Мицотакис за солидарността за достъп до терминала за втечен газ в Ревитуса и газопреносната мрежа на Гърция, след като бяха прекъснати доставките от Русия към България през април миналата година.
"В спешен порядък успяхме да завършим интерконектора с Гърция, увеличихме износа на електрическа енергия за Гърция, удвои резервнирания капацитет на терминала за втечнен газ в Александруполис, ускорихме работата за повишаване на свързаността на транспортните и електропреносни мрежи, а стокообменът се увеличи с повече от 1 млрд. евро", обобщи българският държавен глава.
Този петролопровод ще даде възможност за истинска диверсификация и алтернативни доставки на неруски петрол към рафинерията в Бургас, която е най-голямата на Балканите. Радев посочи, че се избягва дългото чакане и риска от преминаването на танкерите през черноморските проливи. "Убеден съм, че усилията ни няма да спрат дотук и очакваме със същото темпо да продължат другите проекти, сред които участието на България в управлението и експлоатацията на Егейските пристанища", коментира още държавният глава и добави, че се проучва възможността за разкриване на още гранични пунктове между двете страни и разширяване на капацитета на съществуващите.
По време на посещението си Румен Радев ще има срещи с президента на Гърция Катерина Сакеларопулу и министър-председателя Кириакос Мицотакис. През декември м.г. Румен Радев и Катерина Сакеларопулу се срещнаха в София. На срещата Радев посочи, че в перспектива България има интерес от реализацията на проекта за създаване на петролопровод, който да свързва Александруполис с Бургас, за доставки на суров петрол, както и за участие в процеса на управление на някои от пристанищата, през които се осъществява преносът на енергийни ресурси.
За първи път въпросът за рестартиране на проекта, договорен преди 15 години между Русия, Гърция и България, но по-късно прекратен, беше повдигнат от Росен Христов на среща на енергийните министри на балканските страни в Атина.
Трасето на петролопровода Бургас - Александруполис е предвидено да бъде с обща дължина 280 км, от които на територията на България да минават 155 км - през Камено, Бургас, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград. Крайната точка на пресичане на българо-гръцката граница е между с. Генералово и с. Капитан Андреево. Първоначално общата стойност на българския дял от петролопровода се оценява на 227 млн. евро. Предвидено е петролопроводът да бъде с първоначален дебит от 35 млн. тона петрол годишно и с възможност за увеличаване до 50 млн. тона петрол на година.
Хронология на събитията, свързани с проекта по изграждане на петролопровода:
На 16 септември 1994 г. в Москва, Русия, са подписани Протоколите за намеренията за изграждането на петролопровода, като България е включена в тристранно споразумение с Русия и Гърция - първа фаза от по-широк рамков договор за транзитен пренос на суров петрол от Новоросийск до Гърция.
На 1 ноември 2002 г. в Атина, Гърция, министър-председателите на България и Гърция Симеон Сакскобургготски и Костас Симитис постигат политическо решение за равностойно участие на България, Гърция и Русия при изграждането на петролопровода.
На 27 май 2006 г. в София се провежда заседание на Тристранния работен комитет по проекта за изграждане на петролопровода. Това е първата официална среща на представителите на трите страни, след подписването на тристранния меморандум за сътрудничество между правителствата на България, Гърция и Русия за изграждане на петролопровода на 12 април 2005 година.
На 1 юни 2006 г. с Решение на Министерския съвет е прието, че "Проектна компания Нефтопровод Бургас - Александруполис-БГ" АД ще представлява България в Международната проектна компания, която ще бъде създадена за реализирането на петролопровода. Проектната компания е съвместно дружество на "Универсален терминал Бургас" АД, който има 75 процента от капитала, и "Булгаргаз" - 25 процента.
На 7 февруари 2007 г. в Бургас е подписано тристранно Междудържавното споразумение от България, Русия и Гърция за сътрудничество за изграждане и експлоатация на петролопровода Бургас-Александруполис.
На 15 март 2007 г. в Атина, Гърция, е подписано Споразумение за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас - Александруполис от министъра на промишлеността и енергетиката на Русия Виктор Христенко, министъра на развитието на Гърция Димитрис Сюфас и министъра на регионалното развитие на България Асен Гагаузов.
На 15 май 2007 г. в Атина, Гърция, са положени основите на петролопровода Бургас-Александруполис, в присъствието на президентите на Русия и Гърция Владимир Путин и Каролос Папуляс, както и на министър-председателите на Гърция и на България Константинос Караманлис и Сергей Станишев.
На 23 май 2007 г. Държавната дума на Русия (долна камара на парламента) ратифицира Споразумението между Русия, България и Гърция за сътрудничество при строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис. На 30 май 2007 г. Народното събрание на България ратифицира споразумението.
На 11 януари 2008 г. в Атина, Гърция, е парафирано Тристранно споразумение за учредяване на Международна проектна компания за строежа на петролопровода Бургас-Александруполис от представители на енергийни компании от трите страни.
На 16 януари 2009 г. с решение 21 на Министерския съвет петролопроводът Бургас-Александруполис е определен за обект с национално значение.
На 7 декември 2011 г. Министерският съвет приема решение за прекратяване на участието на България в тристранното споразумение между правителствата на Русия, България и Гърция за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода "Бургас - Александруполис", сключено на 15 март 2007 година. България предлага тристранното междуправителствено споразумение за петролопровода да бъде прекратено по взаимно съгласие. Ако не се постигне такава договорка, българската страна ще се оттегли самостоятелно след изтичането на 12 месеца. Решението е взето във връзка със заключенията, направени през първия етап на работата на Международната проектна компания - фазата на разработка на проекта. Съгласно анализите, петролопроводът не може да бъде реализиран при условията, уговорени в сключеното през 2007 г. споразумение.
На 12 март 2013 г. Народното събрание приема Закон за денонсиране на Споразумението между Русия, България и Гърция за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас - Александруполис, ратифицирано със закон от Народното събрание на 30 май 2007 година.
На 2 август 2017 г. Министерският съвет приема решение, с което министърът на енергетиката ще упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на "Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис БГ" ЕАД - София. (Информация на отдел "Справочна"/МГ).
