Задава ли се втора вълна на световна икономическа криза заради COVID-19 и как да се справят държавите с евентуални неочаквани фалити, армия от безработни и срив на цели сектори? Как се справя България към момента, достатъчни ли са антикризисните мерки на правителството и може ли страната ни да остане по-малко засегната от Европа и света? Отговарят бившите финансови министри Милен Велчев и Петър Чобанов по NOVA.
COVID-19 ще струва на света 28 трилиона долара. Това сочат сметките на Международния валутен фонд. Пак според фонда глобалният вътрешен продукт е с очакван спад с 4,4%. За България институцията прогнозира свиване на икономиката с 4% за тази година и възстановяване до 4,1% през следващата.
„Това, разбира се, е повече от очаквано. Предречено беше от всички в началото още на пандемията. Наистина важното е чрез смели мерки правителството да осигури бързо възстановяване през следващата година. Разбира се, не зависи само от усилията на правителството, зависи от хода на здравната обстановка на пандемията. Надявам се, че когато бъде намерена ваксина, ще сме свидетели на бързо възстановяване”, коментира Милен Велчев.
„Ние няма как да минем между капките. За съжаление в момента наблюдаваме следващата вълна на кризата. Виждаме и в останалата част на Европейския съюз, как започват постепенно да се връщат мерките”, коментира Петър Чобанов. „Това, което трябва да правим, е внимателно да преценим какви са нашите ресурси и къде и как могат да бъдат насочени част от тях, така че да не допуснем твърде рязък срив на икономическа активност, голяма безработица и невъзможност бързо след това да се възстанови икономиката. Хубаво е, ако това стане планирано, хубаво е, ако това стане на базата на някакви сценарий и стрестестове по сектори, така че да сме наясно наистина кои са най-уязвимите”, коментира още Петър Чобанов.
Негативният ефект от пандемията неминуемо удря и пазара на труда в световен план. У нас се очаква ръст на безработицата 5,6 % през тази година, и спад през 2021 с около 1%.
„Като цяло безработните ще трябва да получат и друг вид съдействие от правителството. Когато започнем да излизаме от кризата, ще бъдат необходими някои сериозни реформи, за да се създадат още по-добри условия за инвестиции, за да може новата армия, така да се каже, от безработни да бъде поета, да бъдат създадени нови работни места”, заяви Милен Велчев.
„За съжаление, бизнесът, особено някои сфери от бизнеса, не могат да се справят с тази дълбока и специфична рецесия, без помощта на държавата. Аз се радвам, че нашето правителство предприе някои мерки. Въпрос на спор и дискусия е доколко те са достатъчни. Но все пак мисля, че и пандемията не е изчерпала своя ход и правителството би трябвало да продължи да следи нейното развитие и да мисли за нови мерки”, заяви Велчев.
„В момента има значителен ресурс от гледан точка на големия дълг, който е взет от началото на годината. Имаме осем милиарда емитиран дълг, но разбира се и бюджетът, който е планиран до края на годината. Това означава, че оттук нататък ще бъда похарчени около 4-5 млрд., може би, което е една много сериозна сума. Трябва да се разпределят колкото може по планирано. Да не се залита в някакви резки движения и всичко да става на базата на анализ и сценарий- така е най-добре”, смята Петър Чобанов.
COVID-19 ще струва на света 28 трилиона долара. Това сочат сметките на Международния валутен фонд. Пак според фонда глобалният вътрешен продукт е с очакван спад с 4,4%. За България институцията прогнозира свиване на икономиката с 4% за тази година и възстановяване до 4,1% през следващата.
„Това, разбира се, е повече от очаквано. Предречено беше от всички в началото още на пандемията. Наистина важното е чрез смели мерки правителството да осигури бързо възстановяване през следващата година. Разбира се, не зависи само от усилията на правителството, зависи от хода на здравната обстановка на пандемията. Надявам се, че когато бъде намерена ваксина, ще сме свидетели на бързо възстановяване”, коментира Милен Велчев.
„Ние няма как да минем между капките. За съжаление в момента наблюдаваме следващата вълна на кризата. Виждаме и в останалата част на Европейския съюз, как започват постепенно да се връщат мерките”, коментира Петър Чобанов. „Това, което трябва да правим, е внимателно да преценим какви са нашите ресурси и къде и как могат да бъдат насочени част от тях, така че да не допуснем твърде рязък срив на икономическа активност, голяма безработица и невъзможност бързо след това да се възстанови икономиката. Хубаво е, ако това стане планирано, хубаво е, ако това стане на базата на някакви сценарий и стрестестове по сектори, така че да сме наясно наистина кои са най-уязвимите”, коментира още Петър Чобанов.
Негативният ефект от пандемията неминуемо удря и пазара на труда в световен план. У нас се очаква ръст на безработицата 5,6 % през тази година, и спад през 2021 с около 1%.
„Като цяло безработните ще трябва да получат и друг вид съдействие от правителството. Когато започнем да излизаме от кризата, ще бъдат необходими някои сериозни реформи, за да се създадат още по-добри условия за инвестиции, за да може новата армия, така да се каже, от безработни да бъде поета, да бъдат създадени нови работни места”, заяви Милен Велчев.
„За съжаление, бизнесът, особено някои сфери от бизнеса, не могат да се справят с тази дълбока и специфична рецесия, без помощта на държавата. Аз се радвам, че нашето правителство предприе някои мерки. Въпрос на спор и дискусия е доколко те са достатъчни. Но все пак мисля, че и пандемията не е изчерпала своя ход и правителството би трябвало да продължи да следи нейното развитие и да мисли за нови мерки”, заяви Велчев.
„В момента има значителен ресурс от гледан точка на големия дълг, който е взет от началото на годината. Имаме осем милиарда емитиран дълг, но разбира се и бюджетът, който е планиран до края на годината. Това означава, че оттук нататък ще бъда похарчени около 4-5 млрд., може би, което е една много сериозна сума. Трябва да се разпределят колкото може по планирано. Да не се залита в някакви резки движения и всичко да става на базата на анализ и сценарий- така е най-добре”, смята Петър Чобанов.