Българите не одобряват да се ратифицира Истанбулската конвенция, искат втора кабинка на Банско. Ниските доходи, социални въпроси и бюрокрацията са значимите за обществото ни проблеми. Отношението към началото на българското европредседателство е положително. Това са основните изводи от проучване на "Барометър България" за обществените нагласи към актуални теми в първия месец на 2018 година.
Анкетата на "Барометър България" е завършена ден преди гласуването на вот на недоверие към правителството. Тя е направена чрез интервю по телефона сред 968 пълнолетни български граждани в периода 20-24 януари. Анализ за нагласите на българите към кабинета и политическите партии след вота на недоверие е обект на проучване, което Агенцията провежда в момента.
Как Истанбулската конвенция заплашва семейство като основна ценност?
Седемдесет и три процента от анкетираните отговарят, че отношението им към началото на българското европредседателство е "положително", седем процента - "отрицателно", а 20 на сто отговарят на въпроса "Какво е е отношението Ви към началото на българското европредседателство?" с "Не мога да преценя".
България пое председателството на Съвета на Европейския съюз. Световният фокус върху България при едно такова значимо политическо събитие като европредседателството определено оказва въздействие върху националното самочувствие на българите. Затова и е толкова голям делът на тези, които определят това събитие като положително, смятат социолозите.
Според тях фактът, че от България зависи решаването не само на регионални, европейски, но и на световни проблеми, индиректно се пренася с положителен знак върху оценката на българите за това събитие. Реверансът, направен от Доналд Туск, с речта му на български език определено предизвика допълнителни симпатии, посочват от "Барометър България".
Шестдесет и три процента от анкетираните не одобряват българският парламент да ратифицира Истанбулската конвенция, двадесет и девет процента одобряват, а 8 на сто нямат мнение.
Митрополит Гавриил се поправи за асоциацията на „джендър“ с „ад“, бил подведен
Социолозите отбелязват, че аргументите за ратифициране на Истанбулската конвенция, особено в частта, касаеща "третия пол", категорично не срещат симпатиите на българите. Видимо представянето от привържениците на нестандартните сексуални ориентации на конвенцията като документ, защитаващ правата на жените, не се възприема от по-голямата част от българските граждани. Допълнително позицията против конвенцията в този й вид, изразена от лидерите на две от основните политически формации - Обединени патриоти, участник в управлението на страната, и на опозиционната БСП - втвърдява отношението на противниците на Истанбулската конвенция, отбелязват от "Барометър България"
"А това са и двете партии (БСП и ВМРО от Обединените патриоти), които имат най-дълга - над 100-годишна политическа история. Категоричната позиция на всички религиозни конфесии в страната, начело с БПЦ, както и другите християнски и ислямски деноминации допълнително подсилва крайното мнение на българското общество "против" конвенцията", отбелязват социолозите.
ГЕРБ отлага ратификацията на Истанбулската конвенция (ОБЗОР)
На въпроса " Одобрявате или не решението на кабинета за изграждане на втори кабинков лифт в Банско?" петдесет и осем процента от анкетираните отговорят "одобрявам", шест на сто - "не одобрявам", а 36 процента "нямат мнение".
Вторият лифт на Банско се одобрява от по-голяма част от българите вероятно не заради самото съоръжение, а като символ на развитието на туризма и българските региони въобще. От години в българското общество се наблюдава увеличаващо се недоволство срещу "зелените" ограничения, които спират икономическото развитие, смятат социолозите. Според тях българинът очевидно не е съгласен в едни държави от ЕС да се развива инфраструктурата, което генерира доходи и работни места, а у нас да се създават постоянни пречки.
Нено Димов: Протестите за Пирин са политически
Накарани да изброят значимите за обществото ни проблеми, анкетираните открояват като първо и най-значимо ниските доходи (заплати, пенсии, социални помощи) - посочени от 68 на сто от респондентите. След това подреждат социални въпроси (61 на сто) и бюрокрацията/тромавата администрация ( 58 на сто). Като четвърти основен проблем, заявен от 51 процента от анкетираните, е здравеопазването. Чак на пето място по важност анкетираните посочват корупцията (44 на сто), която бе основание за искане на вот на недоверие към правителството. Тридесет - тридесет и пет процента от анкетираните посочват като проблемни за обществото ни също и монополите, високите битовите сметки, лошата инфраструктурата, демографията (обезлюдяването и емиграцията на младите).
Анкетата на "Барометър България" е завършена ден преди гласуването на вот на недоверие към правителството. Тя е направена чрез интервю по телефона сред 968 пълнолетни български граждани в периода 20-24 януари. Анализ за нагласите на българите към кабинета и политическите партии след вота на недоверие е обект на проучване, което Агенцията провежда в момента.
Как Истанбулската конвенция заплашва семейство като основна ценност?
Седемдесет и три процента от анкетираните отговарят, че отношението им към началото на българското европредседателство е "положително", седем процента - "отрицателно", а 20 на сто отговарят на въпроса "Какво е е отношението Ви към началото на българското европредседателство?" с "Не мога да преценя".
България пое председателството на Съвета на Европейския съюз. Световният фокус върху България при едно такова значимо политическо събитие като европредседателството определено оказва въздействие върху националното самочувствие на българите. Затова и е толкова голям делът на тези, които определят това събитие като положително, смятат социолозите.
Според тях фактът, че от България зависи решаването не само на регионални, европейски, но и на световни проблеми, индиректно се пренася с положителен знак върху оценката на българите за това събитие. Реверансът, направен от Доналд Туск, с речта му на български език определено предизвика допълнителни симпатии, посочват от "Барометър България".
Шестдесет и три процента от анкетираните не одобряват българският парламент да ратифицира Истанбулската конвенция, двадесет и девет процента одобряват, а 8 на сто нямат мнение.
Митрополит Гавриил се поправи за асоциацията на „джендър“ с „ад“, бил подведен
Социолозите отбелязват, че аргументите за ратифициране на Истанбулската конвенция, особено в частта, касаеща "третия пол", категорично не срещат симпатиите на българите. Видимо представянето от привържениците на нестандартните сексуални ориентации на конвенцията като документ, защитаващ правата на жените, не се възприема от по-голямата част от българските граждани. Допълнително позицията против конвенцията в този й вид, изразена от лидерите на две от основните политически формации - Обединени патриоти, участник в управлението на страната, и на опозиционната БСП - втвърдява отношението на противниците на Истанбулската конвенция, отбелязват от "Барометър България"
"А това са и двете партии (БСП и ВМРО от Обединените патриоти), които имат най-дълга - над 100-годишна политическа история. Категоричната позиция на всички религиозни конфесии в страната, начело с БПЦ, както и другите християнски и ислямски деноминации допълнително подсилва крайното мнение на българското общество "против" конвенцията", отбелязват социолозите.
ГЕРБ отлага ратификацията на Истанбулската конвенция (ОБЗОР)
На въпроса " Одобрявате или не решението на кабинета за изграждане на втори кабинков лифт в Банско?" петдесет и осем процента от анкетираните отговорят "одобрявам", шест на сто - "не одобрявам", а 36 процента "нямат мнение".
Вторият лифт на Банско се одобрява от по-голяма част от българите вероятно не заради самото съоръжение, а като символ на развитието на туризма и българските региони въобще. От години в българското общество се наблюдава увеличаващо се недоволство срещу "зелените" ограничения, които спират икономическото развитие, смятат социолозите. Според тях българинът очевидно не е съгласен в едни държави от ЕС да се развива инфраструктурата, което генерира доходи и работни места, а у нас да се създават постоянни пречки.
Нено Димов: Протестите за Пирин са политически
Накарани да изброят значимите за обществото ни проблеми, анкетираните открояват като първо и най-значимо ниските доходи (заплати, пенсии, социални помощи) - посочени от 68 на сто от респондентите. След това подреждат социални въпроси (61 на сто) и бюрокрацията/тромавата администрация ( 58 на сто). Като четвърти основен проблем, заявен от 51 процента от анкетираните, е здравеопазването. Чак на пето място по важност анкетираните посочват корупцията (44 на сто), която бе основание за искане на вот на недоверие към правителството. Тридесет - тридесет и пет процента от анкетираните посочват като проблемни за обществото ни също и монополите, високите битовите сметки, лошата инфраструктурата, демографията (обезлюдяването и емиграцията на младите).
