Най-силно затягане на условията по заеми се отчита по отношение на лихвените проценти
Най-силно затягане на условията по заеми се отчита по отношение на лихвените проценти
През първото тримесечие на 2023 г. претеглените резултати от Анкетата за кредитната дейност на банките, провеждана от БНБ, показват затягане на стандартите за отпускане на дългосрочни кредити на големи предприятия и на потребителски и жилищни кредити и запазване без съществена промяна на стандартите за кредитиране на малки и средни предприятия.
Най-силно затягане на условията по кредитите както за фирми, така и за домакинства се отчита по отношение на лихвените проценти. Това се казва в тримесечното издание на БНБ „Икономически преглед“, цитирано от Pariteni.bg.
Освен това при кредитите за предприятия се отчита по-съществено затягане и по отношение на премията за по-рискови заеми, а при кредитите за домакинствата – също и относно начисляваните такси и комисиони, посочват от банката. Основно влияние за затягането на кредитната политика (кредитни стандарти и условия) на банките по отношение на корпоративните кредити е оказала цената на привлечения ресурс, а по отношение на потребителските и на жилищните заеми съответно повишената оценка на риска, за която най-много е допринесла оценката за общото състояние на макроикономическата среда.
През периода януари – май 2023 г. годишният растеж на кредита за нефинансови предприятия се забавя поради по-слабото търсене от фирмите на финансов ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси, което повлия за по-ниския темп на нарастване на фирмения овърдрафт, посочват от БНБ.
В сектора на домакинствата годишният растеж както при жилищните, така и при потребителските кредити се запазва висок. Според експертите това до голяма степен се дължи на ограничените ефекти от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в сектора на домакинствата, което е сред основните причини за решението на Управителния съвет на БНБ за повишаване на процента по задължителните минимални резерви на банките.
„През периода януари – май 2023 г. България беше нетен кредитор на останалата част от света, като по текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс беше регистрирано положително салдо.
iStock/Getty Images
В резултат брутните международни валутни резерви на страната през периода се понижиха с 3.8 млрд. евро при понижение от 2.4 млрд. евро през същия период на 2022 г. Излишъкът по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс за последните 12 месеца към май 2023 г. се повиши до 1.7% от БВП спрямо 0.3% от БВП през декември 2022 г. главно поради по-високите излишъци по капиталовата сметка и по търговията с услуги, както и вследствие на свиването на дефицита по търговския баланс.
Положителното салдо по финансовата сметка за последните 12 месеца към май 2023 г. бе резултат от по-голямо натрупване на чуждестранни активи на българските резиденти спрямо това при пасивите към нерезиденти“, пише още в анализа.
