Между 4500 и 4600 българи на година търсят помощ от държавата заради инциденти в чужбина. Това означава, че всеки месец близо 400 нашенци или техни роднини са изпадали в беда, докато са били зад граница. Това показват данните на Ситуационния център към външното министерство.
Сигнали в центъра постъпват както по телефон, така и по имейл и факс. Самият център е създаден през 2010 г. и има за цел да подпомага и съдейства на българите по света, като за него се заговори усилено след прословутия случай с ареста на нашенец в Хърватия заради защитен вид мида. Така например през 2016 г. по телефона са пристигнали 1740 сигнала. Тези по електронната поща са близо 1850, а по факс са дошли 1050 броя.
Издирват двама българи след атентата в Барселона
Всеки предварително може да се регистрира на сайта на ведомството и да посочи за къде и за какъв период ще пътува. Така при кризисна ситуация ще може да бъде открит по-лесно. От януари 2016 г. до момента около 3550 българи са се възползвали от тази опция и са съобщили къде отиват на почивка.
Става дума обаче за вече приключили задгранични пътувания. Тези, които в момента са регистрирани и все още са в чужбина, са около 160 души. Предпочитаните дестинации са предимно Европа и Северна Америка, но напоследък все повече се отчита повишен интерес и към по-екзотични места - Азия, Африка, Латинска Америка.
"Това е своеобразен кризисен щаб, в който постъпва цялата информация, касаеща нашите сънародници зад граница. Получаваме данни по всички възможни информационни канали - имейли, телефонни обаждания, факсове", коментира пред "Монитор" зам.-външният министър Георг Георгиев.
Сред сигналите попадат и такива за бедстващи българи, засегнати от наводнения, пожари и всякакви природни бедствия, каквито имаше в съседна Гърция и се стигне през терористичните атаки в Европа през последните месеци. "Заради силно влошената среда на сигурност в международен план нашето внимание е изключително обострено и в голяма степен следим всички начини, по които може да се информираме", заяви Георгиев.
Сигнали в ситуационния център се приемат 24 часа в денонощието, а дежурни има и в консулствата по места.
Сигнали в центъра постъпват както по телефон, така и по имейл и факс. Самият център е създаден през 2010 г. и има за цел да подпомага и съдейства на българите по света, като за него се заговори усилено след прословутия случай с ареста на нашенец в Хърватия заради защитен вид мида. Така например през 2016 г. по телефона са пристигнали 1740 сигнала. Тези по електронната поща са близо 1850, а по факс са дошли 1050 броя.
Издирват двама българи след атентата в Барселона
Всеки предварително може да се регистрира на сайта на ведомството и да посочи за къде и за какъв период ще пътува. Така при кризисна ситуация ще може да бъде открит по-лесно. От януари 2016 г. до момента около 3550 българи са се възползвали от тази опция и са съобщили къде отиват на почивка.
Става дума обаче за вече приключили задгранични пътувания. Тези, които в момента са регистрирани и все още са в чужбина, са около 160 души. Предпочитаните дестинации са предимно Европа и Северна Америка, но напоследък все повече се отчита повишен интерес и към по-екзотични места - Азия, Африка, Латинска Америка.
"Това е своеобразен кризисен щаб, в който постъпва цялата информация, касаеща нашите сънародници зад граница. Получаваме данни по всички възможни информационни канали - имейли, телефонни обаждания, факсове", коментира пред "Монитор" зам.-външният министър Георг Георгиев.
Сред сигналите попадат и такива за бедстващи българи, засегнати от наводнения, пожари и всякакви природни бедствия, каквито имаше в съседна Гърция и се стигне през терористичните атаки в Европа през последните месеци. "Заради силно влошената среда на сигурност в международен план нашето внимание е изключително обострено и в голяма степен следим всички начини, по които може да се информираме", заяви Георгиев.
Сигнали в ситуационния център се приемат 24 часа в денонощието, а дежурни има и в консулствата по места.
