Изплащащият заем и кандидатът за такъв вероятно вече са разбрали, че ипотечният кредит не е само сума, срок и лихва. Освен всички необходими документи, за да даде парите, банката изисква и да се заплатят определени такси. Още при подаването на документите заемателят ще се сблъска с първата от тях. Това е таксата за разглеждане на документи.
Такса за разглеждане на документи
Обикновено разглеждането на документите се посочва като фиксирана сума но при някои от банките се определя като процент от кредита. Там практиката е таксата да е не по-малко от дадена сума и/или не по-голяма от друга.
Наблюденията върху банковия сектор показват, че такава може и да няма. Когато банката изисква подобна, размерът може да варира от 10, 20 лв. до около 80 лв., респективно равностойността в съответната валута на кредита (ако банката има практика да взема таксата във валутата на кредита).
Тази такса се изисква от почти всички банки, а размерите рядко се променят. За изминалите 8 месеца само три банки са я променяли – едната я повиши двойно, другите две я намалиха. Една банка дори я премахна.
Подаването на документите е само една от първите стъпки при кандидатстването за кредит. Без обаче да се знае стойността на имота, който се предлага за обезпечение, трудно би могло да се определи какъв кредит може да вземе кандидатът. Определянето на стойността на имота, предложен за обезпечение, се извършва от оценител и за това се заплаща такса. Това е таксата за оценка на обезпечението
Такса за оценка на обезпечението
Някои банки определят таксата като процент от размера на кредита, други – като процент върху стойността на имота. Средната такса за оценка на имот понастоящем е около 120 лв. Като долна граница може да се определи такса в размер на 50 лв. например. При горната граница ситуацията е малко по-различна. Може да се ноложи кандидатът да плати дори повече от 200 лв. Допълнителни варианти са възможни при отделните валути. Възможно е дори такава такса да не се изисква.
Изброените дотук такси са първоначални, но с тях не се изчерпват всички. Има още една. Когато кредитът бъде одобрен и банката реши да го даде на кандидата, самото превеждане (получаване) на сумата се нарича усвояване. За това също има такса.
Такса за усвояване на кредита
Таксата е еднократна и е процент от размера на кредита. Размерът й варира от 0.50 процента до 2 на сто. От началото на годината няколко банки правиха корекции по тази такса, при това промените бяха нагоре. Нещо повече – някои от тях завишиха този разход за клиента двойно. Разбира се, имаше и понижения. Вижда се, че банките правят промени по нея, но ясно очертана тенденция за посоката – няма. Част от тях я понижават, други повишават.
След като кредитът вече е факт, следва неговото текущо обслужване. Заемателят трябва редовно да си погасява месечните вноски, а за управлението на кредита банката събира такса.
Годишна такса за управление
Тъй като е годишна, тя се взема еднократно всяка година и се начислява върху остатъка по главницата. Сред трезорите се наблюдава характерна особеност. Забелязва се известно изравняване на годишните такси за управление. Естествено, и тук те варират, но основнаата част са в рамките на 0.25 на сто. От началото на годината досега три, а може би четири банки са коригирали таксата си за управление. Отново посоките са различни, но промените доближават новите стойности до обичайните за банковия сектор.
Застраховки „Имот” и „Живот”
Проучванията на МОИТЕ ПАРИ показват, че тези застраховки понякога или не се изискват, или са за сметка на банката. Това особено е в сила за застраховка „Живот”. Към момента само една банка изисква такава, а друга предлага застрахователен пакет, в който са включени и двете застраховки. Що се отнася до застраховка „Имот”, там като цяло банките я събират от заемателите и болшинството от тях имат такава. На пазара се е оформил среден размер на премията около 0.15 процента. Отклоненията са в съвсем тесни границии в рамките на ± 5 базисни пункта и премиите рядко надхвърлят 0.20 процента.
Обобщавайки всичко дотук, нека разгледаме и пример, с който да илюстрираме влиянието на таксите. Жилищен кредит за сума 75 хил. лв., стойност на жилището – 100 хил. лв., срок – 20 години.
Да приемем, че таксата за разглеждане на документи е 20 лв. Освен нея заемателят трябва да плати още 120 лв. за оценка на имота и 1 процент например за усвояване на кредита. Така се оформя първоначален разход в размер на 890 лв. Към месечната вноска ще трябва да се добавят още 0.2 процента за застраховка „Имот” (200 лв.) и веднъж в началото на годината 0.25 на сто върху остатъка по главницата за управление на кредита.
Вижда се, че разходите, свързани с един кредит, не са малко и това оказва съществено влияние върху крайната цена на заема. Добре е всеки бъдещ кандидат за заем да се запознае с тях, за да има ясна представа какво ще трябва да плаща занапред и най-важното – какво ще трябва да плати още преди дори да е получил заема.
