Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 г. Проектът за Постановление на Министерския съвет (ПМС) беше обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Предложението е за 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., обяви социалният министър Борислав Гуцанов, който представи проекта на постановление. Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на МРЗ за тази година, подчерта той. Още в началото на изказването си министърът обясни, че по време на разговорите преди НСТС синдикатите и бизнесът не са се договорили за МРЗ.
Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение, каза министърът относно преговорите между социалните партньори. Министерството на труда и социалната политика е длъжно да предприеме съответните действия за спазване на разпоредбите на закона, добави той. Ръстът на МРЗ ще повиши доходите на 600 000 души, ще нараснат заплатите на близо 30 000 работещи в социалните услуги, които се финансират от държавата, ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, както и на професионалните приемни семейства, информира Гуцанов. Ще се постигне намаляване на бедността сред работещите и повишаването на покупателната способност, изброи още той.
Представителите на бизнеса на заседанието призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха и въпроса дали МРЗ трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата. Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст на МРЗ, други - че ще се въздържат.
Синдикатите подкрепиха предложението за МРЗ.
Настояваме за преразглеждане изобщо на механизма в Кодекса на труда за определяне на МРЗ, каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), според когото механизмът не е адекватен и противоречи на международните стандарти и директивата за адекватни минимални работни заплати. Лишаваме се от принципа на договаряне, каза още той. Предложението ни е да не се увеличава МРЗ за 2026 г., за нас през последните години тя е нараснала и надвишава значително обективните икономически показатели, каза Радев.
Подкрепяме Проекта на постановление, обяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. И от двете страни имаше автентично заявени интереси, които в голяма степен се разбираха от другата страна, не сме стигнали докрая, каза той по повод преговорите за определянето на МРЗ между работодатели и синдикати пред днешното заседание на НСТС. Според Димитров в сегашната разпоредба на Кодекса на труда липсва „тест за адекватност“ на минималната заплата. Поради тази причина ще искаме промяна, каза той. Предлагаме Националната статистика най-накрая да направи методология на база на дефиницията на Международната организация на труда и да я адаптира съгласно нашите реалности.
КНСБ подкрепя минимална работна заплата от 1213 лв. за 2026 г.
Социалните партньори не постигнаха съгласие и за гъвкаво работно време на родителите на ученици до 12 години през лятната ваканция.
НСТС обсъди предложения за промени в Кодекса на труда, с които и родителите на ученици от 8 до 12 години да имат право на гъвкаво работно време през лятната ваканция. Вносители са Деница Сачева и народни представители от ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ". Законопроектът е обсъден на заседание на комисията по трудово законодателство на 2 октомври, като не е постигнат консенсус, каза в началото на заседанието председателстващият НСТС вицепремиерът Томислав Дончев.
С нашето предложение за промяна хармонизираме текстовете на Кодекса на труда с текстовете в Закона за закрила на детето, в който е записано, че до 12-годишна възраст деца не могат да бъдат оставяни сами, заяви при представянето на предложението Сачева. По думите ѝ целта е да се даде възможност на родителите и на работодателите да договарят възможности за гъвкаво работно време с оглед на лятната ваканция на учениците. Това е един изключително сериозен и наболял проблем, по който в току-що изминалата лятна ваканция всички ние, които сме членове на социалната комисия, получавахме много запитвания в тази посока. Министърът на образованието също е получавал многократно запитвания в посока на това да се организират и летни занимални за учениците, каза Деница Сачева.
Според нея предложеният законопроект и промени в Кодекса на труда не са универсално решение на проблема, но със сигурност са възможност, която би могла да бъде използвана. Сачева подчерта, че все повече и повече се засилва натискът от страна на работници и служители за съчетаване на професионалния и личния живот. От една страна говорим, че трябва да има повече деца в България и трябва да решаваме проблемите на демографската криза, от друга страна не предлагаме достатъчно решения, в които наистина работещите родители да могат да съчетават ангажиментите си в работа с тези по отглеждане на деца, заяви Сачева. Тя допълни, че се променят и семейните модели в България, като повечето хора, които работят, вследствие на вътрешна миграция, живеят в населени места, в които няма възможност да бъдат подпомагани от своите по-възрастни роднини.
Сачева обясни, че фокусът е върху лятната ваканция, защото тя е с най-дълъг период от време, в който наистина трябва да се търсят алтернативни форми за грижи за децата.
