Социалните услуги да могат да се извършват и по домове, училища, лечебни заведения предвижда концепцията на Закона за социалните услуги, публикувана на сайта на социалното министерство. Концепцията е за обществено обсъждане.
В нея е заложено ново дефиниране на социалните услуги като дейности, които се основават на специфичните потребности и индивидуална социална работа в подкрепа на хората и които са насочени към определен резултат. Очаква се така да се постигне по-голям ефект за потребителите и да се осигурят възможности за разширяване на обхвата на ползвателите, отбелязват вносителите.
Според тях сегашният модел - социалните услуги да се свързват само със "сградата" и мястото, в което се предоставят, не само не съответства на същността на социалните услуги, но и не позволява да се развиват по-иновативни форми на услуги, като например мобилните услуги. Голяма част от услугите са консултативни и те трябва да могат да се извършват не само в определени "сгради", както е сега, а и в домовете на хората, в училища, в лечебни заведения и други, т.е. в близост до потребителя, а не задължително на място, което се квалифицира като социална услуга, пише в концепцията.
Картографиране на социалните услуги
Предвижда се да се въведе по-добър подход за планиране на социалните услуги, основан на реалните потребности на областно и общинско ниво, но и в съответствие с националните приоритети. Чрез картографиране на услугите ще се постигне по-добро планиране и управление, както и разкриването на конкретни услуги, основано на обективни показатели, смятат вносителите.
Според тях подобно планиране на услугите ще гарантира, че развитието и предоставянето на услугите и усвояването на публичните средства ще се осъществява по ефективен и прозрачен начин, въз основа на реални нужди на населението, а не въз основа на интерес на общините и другите доставчици да развиват един или друг вид услуга.
Картата на потребностите ще спомогне за определяне на минимален пакет от услуги, които трябва да се предлагат за децата и пълнолетните във всяка една област или община. Това и новото дефиниране на социалните услуги ще позволят създаването на услуги на областно ниво, които да могат да обслужват потребители от различни общини, включително и чрез мобилна работа. Освен това, ще се определи минималният пакет услуги, за чието финансиране ще отговаря държавата, се отбелязва в концепцията.
Картата ще спомогне и за въвеждане на механизми за контрол на географското разпределение на услугите на територията на страната, смятат вносителите. Според тях това ще подпомогне по-равномерното разпределение на социалните услуги и достъпа на хората до набор от услуги, съобразно техните специфични потребности.
Персонализиране на социалните услуги
В концепцията е заложено да се въведе индивидуален подход чрез организиране на достъпа и предоставянето на социалните услуги в зависимост от индивидуалните потребности на хората. Социалните услуги трябва да бъдат персонализирани, да отговарят на конкретни потребности, да зачитат основните човешки права, като отчитат спецификата в състоянието на човека и индивидуалното му развитие. Този принцип предпоставя и условия за осъществяване на избор от лицето в уязвимо положение, включително и в определянето на параметрите на услугата, която в най-голяма степен отговаря на потребностите му, се отбелязва в концепцията.
В нея е заложено още въвеждане на мултидисциплинарен подход при оценка на потребностите и при предоставяне на услугите. Предвижда се и поетапно въвеждане на принципа "парите следват клиента", който предполага финансиране, ориентирано към потребителя, а не към запълване на "капацитет".
На хората трябва да бъде дадена възможност за избор за вида, формата на подкрепа и конкретния доставчик на услуги. Чрез въвеждане на механизъм за финансиране на база "продуктивност", за сметка на финансирането на база "капацитет", ще се проследява реалното потребление на услугите, тяхната продуктивност и качеството на доставяната услуга. По този начин ще се избегне дублирането на финансиране на услуги, смятат вносителите.
Според тях ще има механизъм за оценка на ефективност и ефикасност, като се отчита крайният резултат от дейността и ефектите върху потребителите за реалното посрещане на потребностите и постигането на промяна за потребителя, както и оптималното използване на наличния ресурс.
Ще се предлагат конкретни дейности, от които хората имат нужда
Предвижда се да се предлагат конкретни дейности, от които хората имат нужда, а не включването им в целия набор от дейности, които се осигуряват с една услуга, независимо, че те не са им необходими. Това води не само до неефективно изразходване на държавни средства за дейности, от които лицето няма нужда, но и ограничаване на избора на потребителите, се посочва в документа.
Със закона се предвижда да се осигурят условия за по-голяма равнопоставеност на всички видове доставчици като участници в развитието на мрежата от услуги и като възможности за предоставянето им и кандидатстване за различни публични средства за финансиране. Чрез прилагането на този принцип ще се насърчи конкурентността при предоставянето на услуги, смятат вносителите.
Според тях с новия закон трябва да се намери механизъм за по-пряко участие на частните доставчици при предоставянето на социални услуги с държавни средства, и най-вече, когато тези услуги първоначално са създадени именно от частните доставчици.
Предвижда се регламентиране на механизми за финансиране на една социална услуга от различни източници - например част от финансирането може да бъде от държавния бюджет, а друга част от общината. Ще бъде създаден и механизъм за съфинансиране на ползването на определени услуги от лицата. Същевременно ще бъдат определени и случаите, в които социалните услуги, финансирани от държавата, ще се предоставят без заплащане от лицата, посочват вносителите.
В нея е заложено ново дефиниране на социалните услуги като дейности, които се основават на специфичните потребности и индивидуална социална работа в подкрепа на хората и които са насочени към определен резултат. Очаква се така да се постигне по-голям ефект за потребителите и да се осигурят възможности за разширяване на обхвата на ползвателите, отбелязват вносителите.
Според тях сегашният модел - социалните услуги да се свързват само със "сградата" и мястото, в което се предоставят, не само не съответства на същността на социалните услуги, но и не позволява да се развиват по-иновативни форми на услуги, като например мобилните услуги. Голяма част от услугите са консултативни и те трябва да могат да се извършват не само в определени "сгради", както е сега, а и в домовете на хората, в училища, в лечебни заведения и други, т.е. в близост до потребителя, а не задължително на място, което се квалифицира като социална услуга, пише в концепцията.
Картографиране на социалните услуги
Предвижда се да се въведе по-добър подход за планиране на социалните услуги, основан на реалните потребности на областно и общинско ниво, но и в съответствие с националните приоритети. Чрез картографиране на услугите ще се постигне по-добро планиране и управление, както и разкриването на конкретни услуги, основано на обективни показатели, смятат вносителите.
Според тях подобно планиране на услугите ще гарантира, че развитието и предоставянето на услугите и усвояването на публичните средства ще се осъществява по ефективен и прозрачен начин, въз основа на реални нужди на населението, а не въз основа на интерес на общините и другите доставчици да развиват един или друг вид услуга.
Картата на потребностите ще спомогне за определяне на минимален пакет от услуги, които трябва да се предлагат за децата и пълнолетните във всяка една област или община. Това и новото дефиниране на социалните услуги ще позволят създаването на услуги на областно ниво, които да могат да обслужват потребители от различни общини, включително и чрез мобилна работа. Освен това, ще се определи минималният пакет услуги, за чието финансиране ще отговаря държавата, се отбелязва в концепцията.
Картата ще спомогне и за въвеждане на механизми за контрол на географското разпределение на услугите на територията на страната, смятат вносителите. Според тях това ще подпомогне по-равномерното разпределение на социалните услуги и достъпа на хората до набор от услуги, съобразно техните специфични потребности.
Персонализиране на социалните услуги
В концепцията е заложено да се въведе индивидуален подход чрез организиране на достъпа и предоставянето на социалните услуги в зависимост от индивидуалните потребности на хората. Социалните услуги трябва да бъдат персонализирани, да отговарят на конкретни потребности, да зачитат основните човешки права, като отчитат спецификата в състоянието на човека и индивидуалното му развитие. Този принцип предпоставя и условия за осъществяване на избор от лицето в уязвимо положение, включително и в определянето на параметрите на услугата, която в най-голяма степен отговаря на потребностите му, се отбелязва в концепцията.
В нея е заложено още въвеждане на мултидисциплинарен подход при оценка на потребностите и при предоставяне на услугите. Предвижда се и поетапно въвеждане на принципа "парите следват клиента", който предполага финансиране, ориентирано към потребителя, а не към запълване на "капацитет".
На хората трябва да бъде дадена възможност за избор за вида, формата на подкрепа и конкретния доставчик на услуги. Чрез въвеждане на механизъм за финансиране на база "продуктивност", за сметка на финансирането на база "капацитет", ще се проследява реалното потребление на услугите, тяхната продуктивност и качеството на доставяната услуга. По този начин ще се избегне дублирането на финансиране на услуги, смятат вносителите.
Според тях ще има механизъм за оценка на ефективност и ефикасност, като се отчита крайният резултат от дейността и ефектите върху потребителите за реалното посрещане на потребностите и постигането на промяна за потребителя, както и оптималното използване на наличния ресурс.
Ще се предлагат конкретни дейности, от които хората имат нужда
Предвижда се да се предлагат конкретни дейности, от които хората имат нужда, а не включването им в целия набор от дейности, които се осигуряват с една услуга, независимо, че те не са им необходими. Това води не само до неефективно изразходване на държавни средства за дейности, от които лицето няма нужда, но и ограничаване на избора на потребителите, се посочва в документа.
Със закона се предвижда да се осигурят условия за по-голяма равнопоставеност на всички видове доставчици като участници в развитието на мрежата от услуги и като възможности за предоставянето им и кандидатстване за различни публични средства за финансиране. Чрез прилагането на този принцип ще се насърчи конкурентността при предоставянето на услуги, смятат вносителите.
Според тях с новия закон трябва да се намери механизъм за по-пряко участие на частните доставчици при предоставянето на социални услуги с държавни средства, и най-вече, когато тези услуги първоначално са създадени именно от частните доставчици.
Предвижда се регламентиране на механизми за финансиране на една социална услуга от различни източници - например част от финансирането може да бъде от държавния бюджет, а друга част от общината. Ще бъде създаден и механизъм за съфинансиране на ползването на определени услуги от лицата. Същевременно ще бъдат определени и случаите, в които социалните услуги, финансирани от държавата, ще се предоставят без заплащане от лицата, посочват вносителите.
