Две положителни промени и един пропуск - така разглеждат ресторантьорите от малките населени места промените, които правителството възнамерява да направи, за да облекчи трудностите пред малкия бизнес в сферата на туризма.
Отпадането на задължителните звезди на ресторантите и разрешението малките селски къщи да сервират домашна храна на гостите си бе анонсирано от ресорния вицепремиер Даниела Бобева.
Пред Дарик Ели Петрова, която представлява ресторантьорите в Габрово, коментира, че като цяло бизнесът гледа позитивно на отпадането на звездите, но големите ресторанти, които често посрещат чужди гости, все пак са разтревожени.
„Мнението на колегите е малко двупосочно. Собствениците на по-малки заведения смятат, че за тях промените ще бъдат улеснение, тъй като по-лесно ще могат да стартират бизнес. В същото време собствениците на големите ресторанти се притесняват, че нямайки звезди, клиентите могат да допуснат, че нямат необходимото качество. Част от клиентите биха могли да се заблудят от това, макар че никога звездите на един ресторант не са обвързани с качеството - има много малки ресторанти и заведения с по-малко звезди, а качеството е много добро. Зависи от съвестта на собствениците и готвачите. Освен това ние знаем, че даден ресторант е добър, защото отзивите са добри, а не заради няколкото звезди", допълни Петрова.
Като цяло икономическото министерство предлага звездите на ресторантите да са пожелателни. Пред Дарик Мария Иванова, която ръководи дирекция „Туристическа политика" в министерството също потвърди, че за малките ресторанти липсата на конкретни ангажименти да бъдат категоризирани със звезди ще спести пари и бюрократични процедури, но все пак вратата остава отворена.
„Европейската практика е ресторантьорите да избират сами дали да бъдат категоризирани или сертифицирани, т.е. дали да получат някакъв знак за качество. Той не е задължителен и обикновено е преценка според водената политика от самия ресторантьор. Стремежът беше да се облекчат тези самостоятелни обекти - това е по-малкият бизнес в сравнение с големите хотелски комплекси, където също има ресторанти и заведения за хранене. Така, освен че няма да заплащат таксите, свързани с този процес, нашият стремеж е те сами да стигнат до извода, че е добре да бъдат подложени на някаква сертификация, защото всеки един стандарт носи съответно удостоверение за качеството на дадена услуга. Потребителите вече са достатъчно информирани и търсят такова съответствие", каза още Иванова.
Ще имат ли наистина съзнанието ресторантите от нуждата за сертификат или друг вид удостоверение за качеството?
„Прекаленото насочване на бранша с такива лимити пречи. А като говорим за селския туризъм и домашно приготвените храни, това е една реклама, която, ако човекът не е доволен, повече няма да отиде, независимо дали има категоризация или не. Колкото до това дали липсата на звезди ще повлияе на клиентите - чуждите гости винаги получават продукта чрез туроператор и много малка част идват в България като самостоятелни клиенти. Така че продуктът, който ще ползват в България, се формират от туроператор, а никой не би включил в своя каталог място, където дават лоша услуга или некачествена храна", обясни Панайот Мемцов, ръководител на регионално туристическо сдружение „Родопи".
От Агенцията по храните отказаха да коментират законопроекта, докато не мине поне на първо четене в парламента. Ако говорим за контрол на качеството на предлаганите храни и напитки в ресторантите, Мария Иванова е категорична, че те ще продължат да бъдат контролирани от Агенцията по храните и ще трябва да отговарят на нужните условия за сервирането на определени продукти. По отношение на селските къщи, дори и тези условия няма да са задължителни.
„Те всъщност и по Закона за туризма и по Закона за храните не са обект с обществено предназначение, не са заведения, изключени са тези малки кухнички с няколко места в къщите за гости, където, ако гостът иска да му се сервира домашна кухня, може да бъде направено. И понеже не са обекти с обществено предназначение, не беше нужно и беше затормозяващо, нямаше как да покрият изискванията, затова са изключени от този контрол. Но остава рискът от това да получиш домашно приготвена храна - както за туриста, така и за домакина", добави Иванова.
Ели Петрова припомни, че именно селският туризъм може да се развива успешно през програмата за развитие на селските райони, но населените места, които надвишават само с няколко жители установените норми, нямат никакъв шанс за европейско финансиране:
„Това, което всички от туристическия бранш ни вълнува, е дефиницията за селски регион. Тъй като миналия програмен период в селските региони влизаха само места в общини с население под 30 000 души. И това автоматично изключваше 880 села на територията на България, които развиват селски туризъм, а не влизат в тази дефиниция и не могат да ползват европейски средства, за да си развият бизнеса. Тук влизат и всички читалища и църкви в тези села, които трябва да са в такъв регион, за да ползват европейски средства. Така се оказва, че една част са изолирани и нищо не могат да направят".
В крайна сметка обаче, за да се стимулира развитието и разширяването на бранша, са необходими много по-генерални стъпки, обясниха за Дарик от Управителния съвет на Българската асоциация за алтернативен туризъм.
„Къщите за гости могат да сервират, но занаятчийските продукции и занаятчийската храна все още като цяло нямат осигурен достъп до пазара. Имаме продукти като едно синьо сирене в района до Тетевен, и други най-различни подобни продукти, които според закона не могат да присъстват на българския пазар. Но занаятчийските продукти, свързани с автентичната българска традиция, кухня и пр., са много търсени в чужбина. Така че колко време трябва, за да променим законите в България и да направим тези продукти достъпни на пазара, а не да ги изнасяме на изложения в чужбина и там хората да ги купуват, а тук да говорим и да пишем статии за тях", обясни Любомир Попйорданов от асоциацията.
Страната ни има всички предпоставки да бъде предпочитана дестинация за всички видове туризъм, които предлагаме, стига обаче самите ние да се научим да ценим и пазим природата, за да може и тя да ни отвръща със същото.
Иначе каквито и промени да се направят, ако нямаме условията, в които да развиваме туризма, и безплатно да е отварянето на хотел, бетонния изглед няма да привлече никого.
