Професионално-квалификационната структура на заетите у нас е неефективна
Професионално-квалификационната структура на заетите у нас е неефективна / снимка: sxc.hu
Професионално-квалификационната структура на заетите у нас е неефективна
33728
Професионално-квалификационната структура на заетите у нас е неефективна
  • Професионално-квалификационната структура на заетите у нас е неефективна

Охранители, търговци и шофьори – в тези професии е най-висок броят на заетите лица у нас, според проучване на Българската стопанска камара за последните две години. То е част от проекта „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони” на организацията, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и обхваща периода 2004-2009 година.

Според авторите на изследването, чийто ръководител е Людмила Векова, разпределението на заетите лица по икономически дейности е неефективно заради високият процент на групите с по-ниска квалификация.

„Анализът на данните ни дава основание да определим професионално-квалификационната структура на заетите лица като неефективна именно поради това, че е по-висока концентрацията на лицата в групите с по-ниска квалификация. Виждате в персонал в заетост услуги за населението, охрана и търговия са заети 17 процента от всички заети лица. Професии, неизискващи специална квалификация – 16 процента. Тоест това също е една доста обезпокоителна тенденция от гледна точка на качеството на заетите лица. Разпределението на заетите лица по групи и професии е причина най-често срещаните професии, т.е. 23 процента от заетите лица да са професии като продавачи и снабдители, 11 процента шофьори, т.е. една доста сериозна концентрация в групите, които не изискват особено високо ниво на квалификация и образование”, каза Велкова.

Анализът сочи, че продължава недостигът на квалифицирани кадри в страната ни. Тя изостава сериозно от целите на Европа 2020, сред които е най-малко 40 на сто от младите хора да са завършили средно или висше образование, не развива и системата за „Учене през целия живот”, констатират още от камарата. Те отчитат и критично нисък процент на завършващите докторантура – малко над 1 на сто. Връзката между броя и специалностите на студентите с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри, посочват от БСК и препоръчват сериозна промяна в развитието на образователната система за преодоляване на предимно академичната ориентация в програмите за обучение.