Спад от 2% на брутния вътрешен продукт на еврозоната догодина и от 6 % на банковото кредитиране, прогнозираха от „Ърнст и Янг". Този сценарий е възможен, ако не бъде овладяна дълговата криза на някои от държавите. Ето защо експертите препоръчват и увеличаване на наличния в Европейския стабилизационен механизъм ресурс от 440 милиарда евро с цел предотвратяване на заразата на финансовите пазари.
Брутният вътрешен продукт в еврозоната ще се свие с два процента догодина и с още един – през 2013 г., ако не бъде овладяна дълговата криза, смятат анализаторите от „Ърнст и Янг". Все пак оттам успокояват, че вероятността за това стечение на обстоятелствата е едва 20 на сто.
Преоценката на банковите акции в цяла Европа през последните 18 месеца показва, че
инвеститорите отдавна са наясно, че преструктурирането на суверенния дълг на страните от периферията остава най-вероятният сценарий, смятат още анализаторите.
Те обаче подчертават, че напрежението от хаотичното управление на необслужвания дълг може да намали банковото кредитиране с повече от 6% през 2012 и с още 2% през 2013.
Предвид несигурните перспективи, инвеститорите са предпазливи при кредитирането на банки от еврозоната. В резултат на това, издаването на дългосрочни необезпечени дългове вече престана. Банките в Еврозоната имат падеж на заеми от около 800 млрд евро, които се нуждаят от рефинансиране през 2012 г. А това води до повишаване на риска от кредитната криза, смятат още анализаторите.
Според тях трайното бездействие ще изостри настоящата липса на доверие в пазара, което ще доведе до замразяване на кредитните пазари. Това от своя страна ще доведе едновременно до спиране на притока на доходи за банките и ограничаване на кредитирането на по-широкия пазар. Ограничаването на способността на банките да отпускат заеми поне за няколко години напред, ще даде възможност на инвестиционните фондове, фондовете за дялово финансиране и инвестиционните дружества да се възползват от празнината за предоставяне на кредити директно на големи корпорации.
