Все повече българи, работещи в Кипър, получават заплата под 800 евро - това показва изследване на проблемите на българските работници в Кипър, проведено от КНСБ и Конфедерацията на кипърските работници с финансиране по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси".
В изследването са участвали 228 заети и безработни лица в три от градовете с най-много българи. Като основни проблеми, вследствие на икономическата криза, те посочват намаляването на заплатите, нередовното им изплащане, удължаването на работното време и лошото отношение на работодателите към имигрантите.
Паралелно изследване сред 10 от кипърските работодатели показва, че те предпочитат българските работници заради това, че са добри професионалисти, дисциплинирани са и не създават проблеми в работния процес.
Около 20 000 българи живеят и работят постоянно в Кипър. Още толкова са сезонните работници. Най-много от българите са заети в туризма и търговията. Според изследването на КНСБ през последната година е нараснал броят на българите, заемащи нископлатени длъжности, като над 40 процента от тях получават под 800 евро месечно.
"За повечето от тях основната причина да бъдат въобще наети на работа е по-ниското заплащане в сравнение с кипърските работници. Това вече е основание за размисъл доколко това създава дъмпинг на пазара на труда и доколко това трябва да бъде толерирано и по някакъв начин адресирано като проблем и по някакъв начин от държавата и от нас като синдикати и от кипърските ни колеги", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
На фона на това заплащане цената на хляба в Кипър е около 2 евро за килограм, а цената на млякото - 2 евро и половина за литър. Средната работна заплата за страната е 1600 евро. Въпреки това всеки трети от анкетираните българи посочва, че ще продължи да работи поне още 10 години, преди да се завърне у нас, а около една пета от работниците споделят, че ще останат до навършване на пенсионна възраст.
