Бизнес

Кредиторите може да отнемат имота на длъжника, ако не си погасява кредитът

5 юли 2007 10:20

Нееднократно са описвани различни важни моменти, които имат отношение към вземането на кредит. Съществува още един компонент, който е добре да бъде проучен и е особено важен за настоящите заематели. Не е изключено поради някакви причини заемателят да изпадне в състояние да не може да изплаща кредита, а от това има някои последици.

Процесът

Развитието на ситуацията може да изглежда така:

o Период на просрочие. Това е периодът следващ дата, на която трябва да бъде внесена месечната вноска. Ако тя е например 10-то число на текущия месец, всички дни след тази дата са дни в просрочие.

o Наказателни лихви. Паралелно в дните на просрочие се начисляват и наказателни лихви. Относно размерът им при потребителски и ипотечни кредити „МОИТЕ ПАРИ” отдели специален материал, който е достъпен на www.moitepari.bg.

o Възстановяване на плащанията. Обикновено кредиторите дават шанс на заемателите в определен срок да възстановят плащанията по кредита. Нека обърнем малко повече внимание на това.

Възстановяване на плащанията

Самият факт, че кредиторите допускат определен период на просрочие означава, че те не предприемат веднага административни мерки за събирането на кредита.

Още тук ще отбележим и ще подчертаем, че това е своеобразен реверанс от страна на кредитора спрямо длъжника. Не бива да се счита и да се допуска, че просрочването на кредита е нещо нормално и няма опасност всеки да си го позволи.

Просрочването на кредита е „възможност”, предоставена от кредитора, тъй като понякога наистина има обективни причини някои от вноските да бъдат забавени. Не бива да се злоупотребява с толерантността на кредиторите, тъй като те във всеки един момент могат да упражнят правата си. Спрямо длъжниците, които не са възстановили своите плащания, кредиторите прилагат различни мерки.

Мерките

Към различните длъжници кредиторите прилагат различни мерки. Всеки клиент е индивидуален и подходът към него също. Независимо от това, има процедури, които са общи при всички банки:

o Телефонно обаждане. Обикновено след просрочването на определен брой вноски, кредиторът се свързва с длъжника. Често това се случва в рамките на 30, 60 или 90 дни след падежната дата (датата, на която трябва да се внесе вноската). Тук ще обърнем внимание, че телефонното обаждане може да е и след 14 дни. Разбира се срокът може и варира според вида кредит. Посочените дни са характерни по-скоро при потребителските кредити. Малко по-дълъг е срокът при ипотечните.

o Предложения от кредитора за разрешаване на проблема. Обикновено се обмислят варианти за изход от ситуацията. Част от тях са рефинансиране на кредита, договаряне на отсрочка, разсрочване на задълженията, извънсъдебни споразумения.

o Ако мерките по-горе не доведат до желания резултат (подновяване на плащанията), кредиторите прилагат следващи мерки. Една такава е да се потърсят поръчителите, ако кредитът е гарантиран от такива. Ако е необходимо, всички поръчители по кредита (ако са повече от един) ще бъдат потърсени, докато бъде покрит заемът.

Вероятно възниква въпросът какво се случва, когато кредитът не е гарантиран от поръчители или е жилищен. Кредиторите имат разработени мерки и за тези случаи. Разбира се, за да ги приложи отново трябва да са изчерпани всички изброени дотук възможности. Като следващи етапи в посока събиране на вземанията, кредиторите използват следните мерки:

o Призовки за разрешаване на казуса в съда. Когато възможностите дадени от кредитора, включително и извънсъдебно разрешаване на проблема не дават резултат се пристъпва към съдебно разрешаване. Принципно в договора за кредит може да има клауза, в която да се посочва в кой момент кредитът може да стане предварително изискуем. Ако такава има, не е изключено да е след една просрочена вноска. Това трябва да се има предвид, особено в случаите, когато се достигне до съдебно разрешаване на казуса след просрочени две или повече вноски. В такива случаи законът ще е на страната на заемодателя.

o Друга мярка, изключително крайна, е запор на имущество, сметки, разпродажба на имущество и т.н. Колкото и крайно да изглежда, това са сред малкото възможности на кредиторите да си съберат вземанията по негарантирани потребителски кредити и ипотечни кредити. С изпълнителен лист кредиторът може да изземе определено имущество (т.нар. секвестеруемо), за да удовлетвори вземанията си по необезпечен потребителски кредит.

По подобен начин се процедира и при ипотечните кредити. След съдебно решение за изземане на имота обезпечаващ кредита, съдия-изпълнител организира продажбата му.

В заключение съветът на „МОИТЕ ПАРИ” е всеки, взел кредит, да се отнася с необходимата сериозност към него. Това, че като цяло кредиторите толерират определено просрочване на заема, не бива да е основание той да се просрочва. Както стана ясно, дори и след една просрочена вноска, заемодателят може да претендира за цялата сума. Разчитайки на възможността за известно просрочване, заемателят може да се окаже със запорирано имущество, сметки, дори с отнет имот.