Компаниите инвестират в стандарти за устойчивост заради законови изисквания и регулации
Зеленото финансиране през 2023 г. в Европейския съюз (ЕС) е два пъти по-голямо в сравнение с 2019 г., каза Теодор Радонов, управляващ директор за България в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по време на конференцията "ESG на практика: управление за по-устойчив растеж", която се провежда днес в София. ESG са стандарти за устойчивост, засягащи екологичното въздействие, социалната политика и политиката на управление в частния сектор. Събитието е организирано съвместно от Американската търговска камара в България (АТК) и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и се провежда в "Хилтън София". Партньори по неговото организиране са от "Аурубис България" и "ИУай денкщат" (EY denkstatt).
Радонов подчерта, че в България присъствието на ЕИБ е широко застъпено като тя финансира чрез търговските банки както малките и средни предприятия, така и общини и големи компании.
Нашият фонд е най-големият инвеститор в ЕС и в България създадохме цялостна екосистема, каза той.
Радонов посочи, че ЕИБ е подписала наскоро споразумение с четири големи банки в България, което ще позволи вкарването на средства в близките години в бизнеса в България, като голяма част от това финансиране ще бъде насочено към устойчивостта и зелените практики.
Пари има, но компаниите трябва да изградят култура по отношение на ЕSG политиките и това няма как да се случи за една нощ, отбеляза той.
Според него откриването на компании със съответна визия за зелени политики е най-голямо предизвикателство, но в същото време бизнесът, който не се адаптира ще започне да изостава.
Трябва по такъв начин да се формира корпоративната култура, да се възпитава отношение в служителите и те да прилагат тези практики като елемент на основните стратегии, а тези, които не са готови, ще се изправят пред съществени трудности, подчерта Радонов.
БТА
Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директор на "Соф Кънект"- Летище София (Sof Connect), изтъкна, че инвестициите, които се правят в Летище София са само по начин, който е екологичен, защитава околната среда и интересите на обществото.
Софийското летище е едно от 10-те в Европа, които са лидери в областта на устойчивостта и се надяваме до 2036 г. да сме най-добрите. В рамките на първите три години от концесията сме намалили емисиите с 30 на сто, с 40 на сто потреблението на дизел и с 30 на сто потреблението на енергия и това го правим, докато всяка година увеличаваме пътникопотока с 10 процента, посочи той.
Според него предизвикателства винаги ще има. По думите му глобалните емисии от авиацията са 3 на сто от световните, а при производството на храни те са 6 на сто, а при корабната индустрия са двойно по-високи.
Всички отправят поглед към авиацията и смятат, че тя е основният замърсител, но според статистиката е малък. Авиацията винаги е пионер и ние се възползваме от всички възможности и се стремим да сведем емисиите до нула до 2050 г. Има технически ограничения, няма да е лесно, има и финансови трудности, посочи Хесус Кабайеро.
БТА
По думите му е нужна и технология, която да позволи да се превозват повече пътници в един полет. Целта ни е да използваме и устойчиви горива и да намалим с 60 -80 емисиите, каза той.
ЕС задава регулациите и това е единствената организация и единственият континент, който го прави. Всички авиолинии до следващата година трябва да използват устойчиво авиационно гориво, ако зареждат в Европа. На софийското летище предоставяме устойчиво авиационно гориво на всички компании, което обаче в момента е 4-5 пъти по-скъпо от традиционното, но пък с увеличаване на мащаба на производството, с използването на слънчевите панели предполагаме, че до 10-15 години устойчивото гориво ще е на цената на традиционните горива, обясни Хесус Кабайеро.
Мириам Роббе, мениджър "Устойчиво развитие - корпоративен сектор“ в "АйЕнДжи Банк" (ING Bank), посочи по време на конференцията, че банката през последните години прави оценки на риска, базирани на данни за нейните клиенти, защото ЕSG политиките може да се отразят на кредитния риск.
Теодор Николов, директор Проекти за енергийна трансформация в "Солвей Соди" каза, че химическата индустрия е в догонваща позиция по отношение на ЕSG политиките.
"Солвей" е лидер в някои области, в които успяхме да декарбонизираме нашите продукти и да заявим своята отговорност към опазването на околната среда, това го правим в Азия и в Южна Америка, но все още не е факт в България, каза той.
Според него компанията ще продължи да работи за внедряването ЕSG политиките и вече изпълнява определени проекти.
За нас бъдещето е изпълнено с трудности, защото не на последно място в други страни в ЕС политиците подкрепят индустриите, а в България това не се случва, не срещаме силна подкрепа и тежката химическа промишленост не е приоритет, каза Николов.
Според него по отношение на биомасата България е една от малкото държави в Европа, които не използват нейния потенциал.
Иван Цанков, управляващ директор в "ЕйИЕс България" (AES България) каза, че енергийният сектор е най-засегнат от зеления пакт и прехода. За България и специално за комплекса "Марица Изток" това е голям проблем, има напрежение в обществото, миньорите протестират, посочи той.
Според него зеленият преход трябва да се осъществи по отговорен начин.
Знаем къде искаме да се озовем, но въпросът е как ще стигнем дотам, освен електроенергия ТЕЦ-овете предоставят и много специфични услуги на електроенергийната мрежа, така че тя да може да функционира, отбеляза Цанков.
