В България има остра нужда от хора, които имат средно професионално образование, каза вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин на форум за младежката заетост, организиран от Европейската сметна палата и Сметната палата на България.
Той очерта проблемитe на младежката безработица в България, които по думите му са основно структурни, а не са свързани с икономическия цикъл.
Младежката безработица в страната ни е около средните европейски равнища, но у нас младите са най-големият процент хора, които са трайно извън пазара на труда и извън отчетите, отбеляза министър Калфин.
Той припомни изводите от скорошно проучване на Агенцията по заетостта, според което 13 на сто от работодателите имат готовност за откриване на нови работни места през следващите 12 месеца. Шестдесет на сто от работодателите обаче смятат, че знанията получени в средното образование са недостатъчни за започване на работа. Според бизнеса 52 на сто от новопостъпилите не носят самостоятелно отговорност, а 48 на сто не могат да работят в екип, каза Калфин.
Половината от работодателите имат нужда от работници със средно специално образование, още 20 на сто са готови при наличие на средно образование да не търсят професионално образование и сами да подготвят своите работници, висшистите са търсени от 18 на сто от работодателите, а само 12 на сто от работодателите имат нужда от хора с основно образование или без образование, посочи министърът.
Според него проучването показва, че България има остра нужда от млади хора, които имат средно професионално образование с придобита професия, които са подготвени още от училище. По думите на Калфин близо половината от трайно неработещите у нас са с много ниско образование и трайно нямат перспектива да влязат в трудовия пазар. Според него и стимулите на младите хора, които са без работа, да започнат обучение не са много големи, затова мотивацията е това, по което трябва да се работи. Вицепремиерът смята, че е очевидно, че минималната работна заплата трудно може да събуди интерес сред младите хора, но от друга страна не е редно с програмите да се заявяват по-големи заплати, защото може да се създаде дисбаланс в предприятията между младежите по програми и работещите там.
По думите на министъра отчетите на БНБ показват, че 1.7 млрд. лева са трансферите от чужбина за България, което показва, че много от младите хора всъщност живеят на издръжка на своите родители и за тях материалният стимул не е основен. Основен стимул трябва да бъде перспективата в живота, допълни министърът.
Източник: БТА
