Цената на тока от АЕЦ „Козлодуй" е най-ниската в енергийния микс за потребителите. Посочвайки цените от различните видове източници, началникът на отдел „Планиране и продажби" в централата Снежана Янкова, изясни на каква е цената на тока, преди да тръгне по жицата към крайния клиент. Изкупните цени на производителите, участващи в търговския микс за регулирания пазар, се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране. На регулация подлежат цените на енергията със задължително изкупуване (от ВЕИ, когенерациите - основно топлофикационни и заводски централи) и на производители с определяни квоти. Цените на енергията от други централи с дългосрочни договори, подлежаща също на задължително изкупуване, са съгласно договорените параметри.
Предвид задължителния характер на изкупуваната енергия от посочените производители, квотните производители АЕЦ и Марица Изток-2 само допълват недостигащата енергия до осигуряване на необходимите количества, каза Снежана Янкова. Тя и експертът с дългогодишен опит в ядрената енергетика Красимир Николов разясниха повече за цената на тока, инсталираните мощности в страната и необходимостта от базови мощности, каквато е АЕЦ „Козлодуй", за електроенергийната система на страната.
Чуйте целия разговор:
Снежана, бихте ли направили преглед на електроенергийната система на страната - структура и принцип на действие на електроенергийната система?
Снежана Янкова: България разполага с разнообразни електропроизводствени мощности, работещи с различни първични енергийни ресурси, добре развита преносна мрежа високо напрежение, разпределителни мрежи средно и ниско напрежение, както и междусистемни връзки със съседните страни. Дори след спиране на първите четири блока в АЕЦ „Козлодуй" България все още има значителен производствен потенциал спрямо останалите страни на Балканите, равняващ се на над 12 000 мегавата.
Функционирането на електроенергийната система се основава на няколко основни принципа - гарантиране на нейната сигурна, надеждна, безопасна и ефективна работа, непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия, осигуряване на равнопоставен достъп на ползвателите и на условия за развитие на електроенергийния пазар.
Сигурността и надеждността на електроенергийната система изискват поддържането на постоянен баланс между производството и потреблението.
Естествено, потреблението има динамичен характер, влияе се от климатичните фактори, часовите диапазони, но основно зависи от икономическото развитие на страната. След етапа на бурната индустриализация, последвалите социално-политически промени, и особено след икономическата криза от 2008 - 2009 г., понастоящем е налице сериозен спад в електропотреблението - както стопанското, така и битовото потребление.
Има ли разлики в потреблението в различните сезони?
Снежана Янкова: Потреблението има изявен сезонен характер - ръст през зимните месеци, а през останалите периоди е значително по-ниско. Най-ниското потребление например за 2014 г. е било през юни. Значителен спад се наблюдава през почивни дни, а в денонощен аспект са налице резки колебания с характерни пикови зони и нощен минимум.
Производственият капацитет в страната е ситуиран в течение на годините така, че да обезпечава динамиката на потреблението при гарантирана сигурност и надеждност на сисетмата, чрез базова мощност в лицето на АЕЦ "Козлодуй", по-маневрени базови и подвърхови мощности (основно на въглища) и върхови мощности - големите ВЕЦ.
АЕЦ "Козлодуй" е типичен базов производител. Използвайки специфична технология за електропроизводство с приоритет на безопасността, 5 и 6 блок не могат да работят в режим, следящ потреблението. Въпреки това и независимо че цената, с която АЕЦ участва във формиране на крайната цена за потребителите е най-ниската, при текущата конфигурация на регулирания пазар - а именно приоритетно изкупуване на енергията от ВЕИ и други централи с дългосрочни договори, през последните години АЕЦ се използва и за балансиране на системата чрез принудително ограничаване на работната й мощност. От това за централата произтичат значителни и невъзстановяеми загуби - недопроизведена и съответно нереализирана електроенергия, което означава липса на приходи.
Ако погледнем състоянието на основните генериращи мощности, осигуряващи базовия товар на системата, тоест кой произвежда тока, кога са въведени в експлоатация и какъв е остатъчният им ресурс, включително и на АЕЦ "Козлодуй"?
Снежана Янкова: Инсталираните генериращи мощности в страната по източници са: 2000 MW на АЕЦ "Козлодуй", почти 5500 MW кондензационни централи, в т.ч. термични централи на въглища - 4208 MW (ТЕЦ МИ-1,2,3 (Варна, Бобов дол, Русе, Марица 3 -Димитровград), централи с комбинирано производство (топлофикационни - 733 MW, заводски - приблизително 500 MW), ВЕИ - почти 5000 MW, съответно ВЕЦ - 3200 MW, ВяЕЦ - 680 MW, фотоволтаични - 1018 MW, централи на биомаса - 31 MW.
Ядрените мощности и въглищните централи в маришкия басейн осигуряват базовия товар на ЕЕС.
След предсрочното спиране на четирите ядрени блока съответно в края на 2002 и 2006 г., в АЕЦ „Козлодуй" се експлоатират два хиляда мегаватови блока.
Пускът на пети блок е в края на 1987 година, а на шести блок - през 1991 година. Те са въведени в редовна експлоатация съответно през 1988 г. За 5-ти блок и 1993 година - за 6-ти блок. Проектният срок на експлоатация на тези два блока е 30 години. През април тази година, пети блок ще завърши 21-та си горивна кампания, а шести - 20-та през септември. Остатъчният ресурс на ядрените блокове се определя на база оценка за състоянието на най-важното оборудване - ядреният реактор. По предварителните анализи и оценки след извършените до сега модернизации, както и на необходимите допълнителни такива, се очаква двата блока да бъдат експлоатирани до 30 години над проектния им срок.
Останалите термични и топлофикационни централи са изградени и въведени в действие през петдесетте и шейсетте години. Освен АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток-2" и другите въглищни централи също са базови мощности, но със значително по-маневрени характеристики за разлика от атомната централа.
Какво означава това?
Снежана Янкова: Означава, че могат да осигуряват подвърховото потребление и допълнителни услуги за управление на електроенергийната система. Част от тях са рехабилитирани и модернизирани, с отчитане на екологичните изисквания. Поради това, че не отговарят на тези изисквания, през 2009 г. един блок в ТЕЦ "Бобов дол" беше спрян а в края на 2014 г. беше спряна и ТЕЦ "Варна". С оглед на все по-строгите екологични норми се очаква до 2030 година електроенергийната система да се лиши от тези мощностите на основната част от ТЕЦ на въглища.
Какво ще стане тогава?
Снежана Янкова: В тази връзка следва да се каже, че електроенергийната система ще изпитва нужда от допълнителни базови мощности, за да се осигури и гарантира непрекъснатостта и надеждността на потреблението в страната.
Следва да се отбележи, че базовата енергия осигурява основната част от потреблението, при това на най-ниска цена. Факт е, че най-големите реализирани обеми на енергийните пазари в Европа са от базова енергия, включително и от АЕЦ. Нещо повече - при отпадане на базов производител, пазарът реагира веднага - цената се повишава.
Важно е да се подчертае и друго съществено предимство - чрез АЕЦ се постига значително намаляване на вредните емисии.
През последните 4-5 години нарасна рязко делът на друга група производители - ВЕИ, като инсталираните мощности, включително ВЕЦ, са вече почти 5000 МВт, т.е. повече от капацитета на АЕЦ "Козлодуй".
Много съществена разлика е, че използваемостта на ВЕИ е в пъти по-ниска от тази на АЕЦ „Козлодуй". Зависейки изцяло от природните условия, тяхната разполагаемост за производство е непостоянна и почти непредвидима.
Какви са изкупните цени на ел. енергията, произведена от различните генериращи мощности, включени в електроенергийната система, в това число и от АЕЦ "Козлодуй"? Как може да я сравним - кой ток колко струва, какъв е пътят на тока до нас?
Снежана Янкова: Изкупните цени на производителите, участващи в търговския микс за регулирания пазар, се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на Закона за енергетиката и Наредбата за определяне на цените на електрическата енергия. На регулация подлежат цените на енергията със задължително изкупуване (от ВЕИ, когенерациите - основно топлофикационни и заводски централи) и на производители с определяни квоти. Цените на енергията от други централи с дългосрочни договори, подлежаща също на задължително изкупуване, са съгласно договорените параметри.
Предвид задължителния характер на изкупуваната енергия от посочените производители, квотните производители АЕЦ и Марица Изток-2 само допълват недостигащата енергия до осигуряване на необходимите количества.
За последния регулаторен период от 1 юли, 2014 г. до 30 юни, 2015 г. КЕВР е определила следните изкупни цени на енергията:
- от АЕЦ - 2,97 ст/kWh (това е средно претеглена цена);
- от ТЕЦ МИ-2 - 6,8 ст/kWh;
- топлофикационни и заводски централи - от 9 до 28,5 ст./кWh;
- от малки ВЕЦ - до 23,7 ст./кWh;
- от вятърни централи - до 13,8 ст./кWh;
- малки фотоволтаични централи - до 22 ст./кWh;
- централи на битови отпадъци - до 25 ст./кWh;
- централи на биомаса - до 45,3 ст./кWh и т.н.
Цената на енергийния микс, който обществения доставчик изкупува и продава на ЕРП, е 12,5 ст., а до крайния потребител енергията достига на цена 13,1 - 13,8 ст. (без мрежовите такси). Забележете, че енергията от АЕЦ "Козлодуй" излиза на 2,9 ст., и по пътя до потребителя надхвърля 13 ст. Оттук следва недвусмислено каква е ролята на АЕЦ "Козлодуй" във формирането на крайната цена на енергията за населението и малките стопански клиенти - ценови балансьор със социални функции.
Предвид поетия ангажимент от страната за либерализация на пазара и последващото му интегриране в европейския енергиен пазар, вменената на АЕЦ "Козлодуй" роля на ценови балансьор би следвало да става все по-малка с оглед пазарните условия, с всички произтичащи от това последствия за крайните клиенти в страната.
Кога е срокът за въвеждане на електроенергийния свободен пазар в България? При какви условия това може да стане? Как ще се измени ценовата политика на АЕЦ "Козлодуй" в новите условия и каква ще бъде нейната роля в новите условия?
Снежана Янкова: Съгласно закона за енергетиката целевата дата за изграждане на интегриран вътрешен пазар е 2015 г. Необходимите условия за да функционира реално пазар в България са: промяна на действащия "хибриден" пазарен модел, с два сегмента - регулиран и нерегулиран (свободен), свързан с много ограничения, приоритет на регулирания сегмент, задължително изкупуване и т.н.; равнопоставеност на всички търговски участници и създаване на реална конкурентна среда; оптимизиране обхвата на регулацията; ефективна работа на балансиращия пазар и постигане на по-реалистични цени; стартиране и ефективна работа на енергийната борса; и естествено промяна в нормативната уредба.
Осигуряването на нормални условия за пълно отваряне на пазара изисква време и значителни усилия.
По отношение на ценовата си политика и стратегия за участие, не мисля че пълното отваряне на пазара ще наложи съществени изменения в пазарното поведение на централата. Практически до момента АЕЦ "Козлодуй" реално прилага точно пазарно ориентиран подход при формиране на цени, които отчитат пазарните условия, включително и конкурентното предлагане на енергия от съседни страни (Румъния). В крайна сметка дали цената е адекватна или не, показва пазара - той е този, който определя цената.
Очакванията на АЕЦ "Козлодуй" са за повишаване на обемите за продажба по свободни цени и съответно осигуряване на повече и гарантирани приходи за успешната реализация на приоритетния проект с национално значение - удължаване ресурса на експлоатация на ядрените мощности.
При какви ценови условия работи АЕЦ „Козлодуй" в момента на регулирания и свободния пазар?
Снежана Янкова: През изтеклата 2014 година произведената енергия от атомната централа е 15 887 GWh и съставлява 33,6 % от националното електропроизводство. В периода 2009 - 2014 г. основната част от производството (60 - 65 %) е доставяно по регулирани цени, а през 2014 г. - 40 %. За текущия регулаторен период по регулирани цени АЕЦ доставя освен енергия за крайни клиенти и енергия за покриване на технологичните загуби по преноса и разпределението.
За периода 2013 - 2014 г. регулираната ни цена е намалявана три пъти - през август и декември, 2013 г. и от юли, 2014г. Средна цена в момента от 2,9 ст/кWh е значително под себестойността на произвежданата енергия. Т.е. тя не покрива присъщите разходи за производството й. Допълнително утежняващ фактор е значителното просрочване на плащанията от страна на НЕК.
Недостигът на средства от регулирания пазар централата компенсира с участието си на свободния пазар. На пазара ценовите условия се диктуват от търсенето и предлагането.
Дружеството използва оптимално всички възможности, които предлага пазарната реализация, така че обезпечи необходимите средства за осигуряване на безопасната и надеждна експлоатация на ядрените блокове.
Господин Николов, защо е нужен на България стабилен производител на базова мощност?
Красимир Николов: На всяка енергосистема е нужен стабилен производител на електроенергия. Една електроенергийна система е стабилна, когато притежава пропорционално базови, подвърхови и върхови мощности, включително 20% резервни мощности, а също адекватна на разпределението на производствените мощности и основните потребители електропреносна мрежа. Такава беше българската електроенергийна система до началото на 21 век. Тема на отделен разговор е защо сега тя не е такава.
АЕЦ „Козлодуй" е стълб в българската електроенергетика. По-възрастните като мен знаят, че режимът на тока престана след въвеждането в експлоатация на 6 енергоблок в АЕЦ „Козлодуй", т.е. с цялостното изграждане на АЕЦ Козлодуй. България се превърна от страна с хроничен недостиг на ток в износител на електроенергия. През много студени зими, когато въглищата замръзваха по пристанищата и складовете, АЕЦ „Козлодуй" осигуряваше на страната постоянно и сигурно електроснабдяване. През годините на свръхинфлация 1994-1997 година цената на електроенергията от АЕЦ Козлодуй растеше с пъти по бавно от инфлацията и по този начин я сдържаше и оказваше благоприятно въздействие на икономиката.
Най-големият противник на българската ядрена енергетика е Гърция. Те дори бяха организирали конференция на тема „АЕЦ Козлодуй - ядреният боклук в нашия заден двор". През 2004 г. по време на олимпиадата им изключиха основни мощности и единствено тока от АЕЦ „Козлодуй" спаси електроенергийната система на Гърция от разпадане и проваляне на летните олимпийски игри.
В сегашната трудна икономическа ситуация отново базовата мощност на АЕЦ „Козлодуй", помага с безопасното си, непрекъснато и евтино производство на икономиката и на всяко българско домакинство.
Такива базови мощности като АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ „Марица Изток-2" са не само необходими, но без тях не може да съществува българската електроенергетика. Ако оприличим електроенергийната система на ястие, то АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ „Марица Изток-2" са месото и зеленчуците, а ВЕИ-та са подправките. Колко ще се нахраните, ако ви сложат в чинията само сол и черен пипер?
Проектният срок на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй" изтича след 12-15 години, ще го удължим с поне още 20-30 г., но към 2040-50 г. ще спрат да работят. Спряхме 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй" без технически причини и без да построим заместваща мощност и от режим на тока ни спасява само това, че спряхме и заводите си, но все пак плащаме двойни сметки за ток. Срокът на експлоатация на блоковете на ТЕЦ „Марица Изток-2" изтича през следващото десетилетие.
Ако искаме да не закриваме държавата, а да възродим нейната икономика, то са ни необходими нови стабилни, евтини базови мощности. Строителството на една електроцентрала заедно с проектирането и получаването на разрешенията, продължава 10-15 години.
Ако искаме да имаме икономика, ако искаме да имаме държава, то строителството на нови ядрени мощности трябваше да започне още вчера.
