В невъзможност да поддържат дома си топъл са 70 процента от българските граждани, каза на пресконференция икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова.
Това сочат данните от европейско изследване за условията на живот в отделните държави-членки на ЕС, направено от неправителствена организация, базирана в Брюксел, уточни Григорова. Според доклада на организацията от 2014 година България е в най-тежка ситуация от всички страни-членки.
Работещите бедни българи са 600 000 души
Процентът на хората в риск от бедност се оценява по невъзможността им да поддържат дома си топъл, по процента на просрочените задължения за битови сметки, което се отразява върху размера на енергийната бедност в България. По думите на Григорова южните държави са в по-тежко състояние от северните държави. Държавите с по-малка енергийна бедност са социалните държави.
Оценката на "Евростат", публикувана през април 2016 година, сочи, че 34,2 на сто от българското население живеят в риск от бедност - тези хора не могат да покрият сметките си за комунални услуги, да поддържат дома си топъл, да покриват жизнените си нужди. Този процент нараства спрямо изследваната предишна година (2014) с почти едно на сто, като ние сме с най-сериозен ръст на уязвимите групи. Само при две други държави се увеличава този дял, при всички останали държави от ЕС намалява делът на бедните граждани.
Според оценка на сивата бедност в България, която се базира на оценка на броя на работещите бедни, здравнонеосигурените, бедните пенсионери - тази група е общо 36 на сто от населението или 2 621 782 български граждани, каза Григорова. По думите й несъмнено върху тези хора ще се отрази процесът на либерализация на енергийния пазар.
Българите в трудова възраст - в челото на ЕС по риск от бедност
Според изчисленията на кабинета, обявени на 26 май от Министерството на енергетиката, социално уязвимите българи, които трябва да се подпомагат енергийно са 1,1 млн. души, припомниха от КТ "Подкрепа" . Те са 14 процента от населението, като по думите на Ваня Григорова процентите на социално уязвимите търпят според правителствената оценка драстични промени - в началото на годината са били обявени като 30 процента от населението, а в края на май вече са станали с милион и петстотин хиляди души по-малко.
Според предвиденото от правителството подпомагане, което най-вероятно ще е след като битовите абонати започнат масово да излизат на свободния пазар, хората, които са определени като енергийно бедни, ще получават по-ниска цена на тока до 100 киловатчаса месечно, като тази тарифа ще покрива 70 процента от пазарната цена на тока на свободния пазар. Според Григорова средното потребление на българското домакинство е над 300 киловатчаса и стига до 400 киловатчаса, така че помощта ще бъде крайно недостатъчна.
Броят на подпомогнатите с целеви помощи за отопление в България намалява с 21 процента през 2015-а спрямо 2007 година. Хората, които в момента получават помощи за отопление, са 256 000 души.
Източник: БТА
