Правителството отпусна 500 000 лева за проучване, реставрация и консервация на археологическия комплекс в първата българска столица Плиска. Целта на отпуснатото финансиране е комплексът да се превърне в атрактивен туристически обект, а част от него да бъде завършена още това лято, обясни министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.
Кабинетът одобри и допълнителни 29 милиона лева за строителството на автомагистрала "Хемус" в участъка Белокопитово - Каспичан. Министър Павлова заяви, че се очаква новият участък да бъде пуснат за движение в средата на юли.
Първият етап от реставрацията на комплекса в Плиска включва 5 археологически обекта: Свещеният кладенец, от който някога са вадили вода за покръстване, Тайните входници, които представляват тунели, водещи към дворцовия център, малко дървено укрепление с баня, кръгла каменна площадка и сграда във вътрешния град. Част от комплекса е и Голямата Базилика, която е дълга почти 100 метра. В тези обекти вече са вложени пари и те трябва да се развиват, заяви директорът на Националния археологически музей доц. Людмил Вагалински: „Имаме една огромна каменна площадка, която е като манеж. Вероятно е била за обучение по конно майсторство - пак без аналог в ранносредновековната история на Европа. Тя е изключително добре запазена. Там няма възстановки или нещо да е допълвано. Банята е пак от Първа българска държава. По това време дори Константинопол няма водопровод - той е спрял да функционира, докато в Плиска ВиК-то е работило доста добре".
Любопитен факт е, че по времето на Плиска византийската столица Константинопол е била разположена върху площ от 14 000 квадратни километра, а българската столица се е простирала върху 23 000 квадратни километра.
