Едно от първите разследвания на екипа на „Афера” беше за известната журналистка Маргарита Михнева, която се оказа разследвана за измама и фалшифициране на документи, чрез които се сдобива с огромен апартамент.
С помощта на нотариуса Валери Манчев Михнева отне от един австрийски бизнесмен апартамент на стойност 200 000 евро не къде да е, а на легендарната улица “Оборище” в София, а делото в продължение на години все не успяваше да се добере до съда заради покровителите на журналистката в прокуратурата.
62-годишният австрийски бизнесмен Адолф Хубнер дошъл в България през есента на 2003 година, за да плати данъците на фирмата си "Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг" ЕООД. Дружеството е регистрирано от Софийския градски съд на 17 април 1992 година със седалище ул. "Оборище" № 22, ет. 3 ап. 9.
За Хубнер по онова време най-довереният човек в България е телевизионната журналистка Маргарита Михнева. Той я прави свой пълномощен представител и й предоставя за постоянно ползване апартамента, собственост на фирмата, на улица "Оборище" № 22. Четири-пет години работите вървели сравнително добре, но от 1996-1997 година насам фирмата му на практика не е извършвала никаква дейност.
Въпреки това Хубнер не е продал, преобразувал или ликвидирал фирмата - смятал да я преобразува, продава или ликвидира.
За негова най-голяма изненада обаче през есента на 2003 година, когато идва в София, австрийският бизнесмен научава, че поне от две години той няма нито фирма в България, нито апартамент в идеалния център на столицата, и по документи се оказва, че е продал фирмата заедно с апартамента на Маргарита Михнева.
За един и същи ден, 6 февруари 2001 година, в рамките само на няколко часа Михнева и нотариус Валери Манчев успяват да съставят няколко фалшиви документа. Първият – молба от Михнева до Адолф Хубнер, с която тя иска да придобие от него всичките 100 дяла от фирмата. Още същия ден – съгласие на Адолф Хубнер и молба той да бъде освободен като едноличен собственик, съдружник и управител, както и договор между двамата за прехвърляне на всички дялове срещу 5000 лева. Няколко минути по-късно въпросният договор е заверен неприсъствено от нотариус Валери Манчев.
На следващия ден, 7 февруари 2001 година, Михнева изпраща във фирменото отделение на Софийския градски съд заявление, с което иска деноминиране на уставния капитал от 5 млн. лв. на 5000 лв., прехвърляне на 100% от дяловете на нейно име и заличаване на Адолф Хубнер като едноличен собственик на фирмата. Само месец по-късно в "Държавен вестник" от 23 март 2001 година, е публикувано съобщението, че Софийският градски съд вписва за едноличен собственик на капитала и управител Маргарита Димитрова Михнева. Всичко това е приключило през есента на 2001 година.
Година и два месеца по-късно делото срещу Маргарита Михнева и нотариус Валери Манчев все пак стигна до съда. Самата тя не се яви, а съдът го върна за доразследване заради съществени процесуални пропуски. Обвинителният акт има съществени разлики с първоначалната фактологическа обстановка по делото.
Обвинителният акт представя фактите за тази измама, извършена от Маргарита Михнева и Валери Манчев, доста по-различни. Наблюдаващият прокурор от Софийската районна прокуратура Мартин Бешков е внесъл в Софийския районен съд обвинителен акт по делото. Самото дело е образувано в началото на миналата година – цели две години, след като австриецът е подал жалба през 2004 година. През това време то е стояло на фаза проверка. Съдът е насрочил съдебно заседание за миналия петък – 27 април 2007 година. Съдът обаче върна делото в прокуратурата за отстраняване на съществени пропуски, допуснати при разследването.
Обвинителният акт сочи, че Михнева и австриецът Адолф Хубнер се познавали от 1990 година. Две години по-късно той регистрирал във фирменото отделение на Софийски градски съд търговско дружество “"Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг" ЕООД, на което бил едноличен собственик на капитала и управител. Поради честите си отсъствия от България обаче упълномощил Михнева да управлява и представлява фирмата.
През 1992 година Хубнер купил от семейство Иван и Александра Димови апартамент на третия етаж на столичната улица „Оборище” № 22 от 183 кв.м жилищна площ и два гаража. Придобива го като собственост на фирмата, тъй като самият той не е български гражданин, а в нотариалния акт изрично пише, че апартаментът се придобива “за офис”. Две години по-късно, на 14 ноември 1994 година Адолф Хубнер депозирал в нотариалната служба към Софийския районен съд саморъчно завещания в полза на Маргарита Михнева.
С него той завещава огромния апартамент, който е на пазарна стойност над 200 000 евро, на журналистката, но след смъртта му.
В продължение на четири години - от април 1997 година до март 2001 година, Адолф Хубнер отсъства от България. Бил е осъден от австрийски съд за измама и през 1998 година е излежавал присъдата си в австрийски затвор. Поради конфискация, постановена от австрийските власти с присъдата му, той е изгубил значителна част от имуществото си и е бил в затруднено материално положение. Затова решил да продаде апартамента в София. Свързал се по телефона с Михнева и й съобщил, че иска да продаде апартамента, но тя го предупредила да не се връща в България и да не претендира за имота. Тогава той узнал, че месец преди това с фалшиви документи е извършено прехвърлянето и на фирмата, и на апартамента, от негово на нейно име.
Странното прехвърляне на апартамента всъщност започнало на 17 декември 1996 година, когато Михнева представила пред нотариуса Валери Манчев нотариален акт за поправка на оригиналния нотариален акт, с който въпросният апартамент е закупен. В новия акт думите, че жилището е купено за офис, са заличени. Михнева била посочена като пълномощник едновременно на семейството – предишни собственици и продавачи на имота Иван Димов и починалата му вече по това време съпруга Александра, и на купувача Адолф Хубнер. Като доказателство за това тя представила пред нотариуса дори пълномощно от името на Димов и починалата му още през 1993 година съпруга, на което обаче техни подписи няма. Така пред нотариуса се явила само тя и подписала нотариалния акт за поправка, а Манчев го вписал като валиден.
Четири години по-късно, на 6 февруари 2001 година, месец преди Хубнер да се обади, за да продава жилището, Михнева отново посетила нотариалната кантора на Валери Манчев, и той удостоверил привидно сключен между нея и австриеца, според който Хубнер продава всичките си дялове от фирмата на Михнева, и тя става едноличен собственик на дружество, в което не е имала и половин процент собственост. Пред нотариуса Михнева се явява сама, както и предишния път, и така Манчев извършва невярна нотариална заверка, при това неприсъствено, на документ, върху който продавачът не е положил собственоръчно подписа си, така както изисква законът. Още на следващия ден Михнева депозирала в Софийския градски съд заявление,че е придобила 100% собственост върху фирмата, представила протокол с фалшифициран подпис на Хубнер с искане за освобождаването му, и съдът вписал всичко това.
През цялото това време Адолф Хубнер не е бил в България, а заедно с приятеля си Майкъл Ричи се е намирал в САЩ. Те били на почивка там в град Санкт Питърсбърг, а това се удостоверява с надлежно поставените от американските гранични власти печати върху паспортите им. Така в обвинителния акт е отбелязано, че трите представени от Маргарита Михнева документи не са подписани от австриеца, който по това време е в чужбина, но от кого – така и не е установено по делото.
Неустановеното лице, пише още прокуратурата, имитирало подписа на австриеца по памет или чрез зарисуване, но пък категорично датата 6 февруари 2001 година под трите документа саморъчно и ръкописно е поставена от Михнева. Четири графологични експертизи доказват тази фалшификация. Така на 10 март 2001 година Михнева е взела еднолично решение за прекратяване на "Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг" ЕООД и обявяването му в ликвидация.
Година по-късно, на 20 февруари 2002 година, Михнева отново се явила в кантората на нотариус Манчев и поискала да й се състави констативен нотариален акт за собственост върху апартамента на основание правоприемство на собствеността върху фирмата. Манчев съставил искания констативен нотариален акт веднага. В обвинителния акт се посочва, че така нотариусът удостоверил невярно обстоятелство, че тя е собственик по правоприемство на този апартамент, тъй като действителният собственик Адолф Хубнер не е прехвърлял собствеността си върху дружеството. Така през 2003 година австриецът подал жалба и предприел съдебни действия срещу нея, а на 14 ноември същата година оттеглил саморъчното си завещание в полза на Михнева.
През следващите две години прокуратурата прави проверка, а Михнева опитва да протака. Така на 22 март 2006 година с нотариален акт за дарение Маргарита Михнева – Стефанова дарила процесния апартамент на дъщеря си Неда Петрова Михнева, се отбелязва в обвинителния акт. Прокуратурата така и не е доказала тя или друг е положил фалшивите подписи. Така Маргарита Михнева, която между другото е юрист по образование, има повдигнати четири обвинения за съзнателно ползване на фалшив документ и едно за умишлено вписване на неверни обстоятелства във фирменото дело. Нотариусът Валери Манчев пък има две повдигнати обвинения за съставяне на документи с невярно съдържание.
Правят впечатление обаче и няколко факта по делото извън обвинителния акт срещу Михнева и Манчев. На 23 януари тази година, три години след началото на следствената одисея за тази апартаментна измама, българският адвокат на Хубнер Иво Атанасов прави искане до Софийската градска прокуратура за отвод на Мартин Бежков като наблюдаващ прокурор. Причината е, че още в началото, през 2004 година, когато е образувано дознание по случая, Мартин Бежков е бил дознател по него.
Още на 8 декември същата 2004 година Бежков скоропостижно прекратява разследването и то е възобновено от Николай Кокинов, тогава заместник-градски прокурор, след жалба на австриеца. Когато то се преобразува в следствие на 17 април миналата година, Бежков е определен за наблюдаващ прокурор.
Още по-странно е определението на съдия Райкова от Софийския районен съд, докладчик по делото, с което тя отказва да наложи запор върху апартамента в полза на австриеца. Хубнер е внесъл молба да бъде наложена възбрана върху апартамента като обезпечение срещу бъдещ иск от негова страна за възвръщане на собствеността. Съдия Райкова обаче посочва, че престъпленията, в които Михнева и Манчев са обвинени, са само документни, претендиращият Адолф Хубнер няма качеството на пострадало лице и не са налице причини да се удовлетвори искането му.
Формално делото е върнато от съда на прокуратурата заради две следствени поръчки до Австрия, които са пристигнали, след като материалите по делото са предявени на двамата обвиняеми – Маргарита Михнева и Валери Манчев, и те не са се запознали със съдържанието им. На адвокатът на австриеца Адолф Хубнер обаче е отрязан достъпът до делото, тъй като при така повдигнатите обвинения на Михнева и Манчев не се полага да има пострадали лица, и той на практика няма право да внесе никакви искания. Не може дори да следи хода на делото.
Представител на австрийското посолство обаче, първият вицеконсул, е присъствал в съдебната зала и може да се очаква австриецът да потърси накърнените си права чрез главния прокурор. Адвокатът на Адолф Хубнер – Иво Атанасов обяснява:
Обвинителният акт не е издържан, тъй като основната презумпция на този НПК е да защитава интересите на пострадалия. Което в този случай е търсен начин да бъде избегнато, като за Ханс е определена ролята на свидетел. Апартаментът е прехвърлен на 22 март 2006 година чрез дарение на Неда.
На дъщерята. Той като е прехвърлен това на практика не го ли лишава от възможността да си го иска обратно, тя се явява трето лице?
Пожелах да бъде назначена възбрана върху жилището. Съдията отказа с мотивите, че в това производство Ханс няма правото да е пострадал и да търси претенции, тъй като няма вреди.
Счита се, че по тези текстове не може да има пострадали лица, така ли?
Деяние има, апартаментът е взет, но ощетено лице няма, причинени вреди – няма”.
Така на практика от една страна изглежда, че наблюдаващият прокурор Мартин Бешков, на когото адвокат Иво Атанасов безуспешно е поискал отвод, си е свършил работата, като е внесъл обвинителен акт в съда срещу двамата. При по-внимателно вглеждане обаче става ясно, че делото е разследвано по такива текстове, които да не допуснат австриеца Адолф Хубнер да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото, и да си върне апартамента.
Докато пък не свърши наказателното дело и не се постанови присъда, той няма право да заведе и граждански иск срещу Михнева за апартамента. Която между другото, както стана ясно и от обвинителния акт, предвидливо е прехвърлила апетитното жилище на дъщеря си, за да пресече всякаква такава възможност.
С помощта на нотариуса Валери Манчев Михнева отне от един австрийски бизнесмен апартамент на стойност 200 000 евро не къде да е, а на легендарната улица “Оборище” в София, а делото в продължение на години все не успяваше да се добере до съда заради покровителите на журналистката в прокуратурата.
62-годишният австрийски бизнесмен Адолф Хубнер дошъл в България през есента на 2003 година, за да плати данъците на фирмата си "Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг" ЕООД. Дружеството е регистрирано от Софийския градски съд на 17 април 1992 година със седалище ул. "Оборище" № 22, ет. 3 ап. 9.
За Хубнер по онова време най-довереният човек в България е телевизионната журналистка Маргарита Михнева. Той я прави свой пълномощен представител и й предоставя за постоянно ползване апартамента, собственост на фирмата, на улица "Оборище" № 22. Четири-пет години работите вървели сравнително добре, но от 1996-1997 година насам фирмата му на практика не е извършвала никаква дейност.
Въпреки това Хубнер не е продал, преобразувал или ликвидирал фирмата - смятал да я преобразува, продава или ликвидира.
За негова най-голяма изненада обаче през есента на 2003 година, когато идва в София, австрийският бизнесмен научава, че поне от две години той няма нито фирма в България, нито апартамент в идеалния център на столицата, и по документи се оказва, че е продал фирмата заедно с апартамента на Маргарита Михнева.
За един и същи ден, 6 февруари 2001 година, в рамките само на няколко часа Михнева и нотариус Валери Манчев успяват да съставят няколко фалшиви документа. Първият – молба от Михнева до Адолф Хубнер, с която тя иска да придобие от него всичките 100 дяла от фирмата. Още същия ден – съгласие на Адолф Хубнер и молба той да бъде освободен като едноличен собственик, съдружник и управител, както и договор между двамата за прехвърляне на всички дялове срещу 5000 лева. Няколко минути по-късно въпросният договор е заверен неприсъствено от нотариус Валери Манчев.
На следващия ден, 7 февруари 2001 година, Михнева изпраща във фирменото отделение на Софийския градски съд заявление, с което иска деноминиране на уставния капитал от 5 млн. лв. на 5000 лв., прехвърляне на 100% от дяловете на нейно име и заличаване на Адолф Хубнер като едноличен собственик на фирмата. Само месец по-късно в "Държавен вестник" от 23 март 2001 година, е публикувано съобщението, че Софийският градски съд вписва за едноличен собственик на капитала и управител Маргарита Димитрова Михнева. Всичко това е приключило през есента на 2001 година.
Година и два месеца по-късно делото срещу Маргарита Михнева и нотариус Валери Манчев все пак стигна до съда. Самата тя не се яви, а съдът го върна за доразследване заради съществени процесуални пропуски. Обвинителният акт има съществени разлики с първоначалната фактологическа обстановка по делото.
Обвинителният акт представя фактите за тази измама, извършена от Маргарита Михнева и Валери Манчев, доста по-различни. Наблюдаващият прокурор от Софийската районна прокуратура Мартин Бешков е внесъл в Софийския районен съд обвинителен акт по делото. Самото дело е образувано в началото на миналата година – цели две години, след като австриецът е подал жалба през 2004 година. През това време то е стояло на фаза проверка. Съдът е насрочил съдебно заседание за миналия петък – 27 април 2007 година. Съдът обаче върна делото в прокуратурата за отстраняване на съществени пропуски, допуснати при разследването.
Обвинителният акт сочи, че Михнева и австриецът Адолф Хубнер се познавали от 1990 година. Две години по-късно той регистрирал във фирменото отделение на Софийски градски съд търговско дружество “"Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг" ЕООД, на което бил едноличен собственик на капитала и управител. Поради честите си отсъствия от България обаче упълномощил Михнева да управлява и представлява фирмата.
През 1992 година Хубнер купил от семейство Иван и Александра Димови апартамент на третия етаж на столичната улица „Оборище” № 22 от 183 кв.м жилищна площ и два гаража. Придобива го като собственост на фирмата, тъй като самият той не е български гражданин, а в нотариалния акт изрично пише, че апартаментът се придобива “за офис”. Две години по-късно, на 14 ноември 1994 година Адолф Хубнер депозирал в нотариалната служба към Софийския районен съд саморъчно завещания в полза на Маргарита Михнева.
С него той завещава огромния апартамент, който е на пазарна стойност над 200 000 евро, на журналистката, но след смъртта му.
В продължение на четири години - от април 1997 година до март 2001 година, Адолф Хубнер отсъства от България. Бил е осъден от австрийски съд за измама и през 1998 година е излежавал присъдата си в австрийски затвор. Поради конфискация, постановена от австрийските власти с присъдата му, той е изгубил значителна част от имуществото си и е бил в затруднено материално положение. Затова решил да продаде апартамента в София. Свързал се по телефона с Михнева и й съобщил, че иска да продаде апартамента, но тя го предупредила да не се връща в България и да не претендира за имота. Тогава той узнал, че месец преди това с фалшиви документи е извършено прехвърлянето и на фирмата, и на апартамента, от негово на нейно име.
Странното прехвърляне на апартамента всъщност започнало на 17 декември 1996 година, когато Михнева представила пред нотариуса Валери Манчев нотариален акт за поправка на оригиналния нотариален акт, с който въпросният апартамент е закупен. В новия акт думите, че жилището е купено за офис, са заличени. Михнева била посочена като пълномощник едновременно на семейството – предишни собственици и продавачи на имота Иван Димов и починалата му вече по това време съпруга Александра, и на купувача Адолф Хубнер. Като доказателство за това тя представила пред нотариуса дори пълномощно от името на Димов и починалата му още през 1993 година съпруга, на което обаче техни подписи няма. Така пред нотариуса се явила само тя и подписала нотариалния акт за поправка, а Манчев го вписал като валиден.
Четири години по-късно, на 6 февруари 2001 година, месец преди Хубнер да се обади, за да продава жилището, Михнева отново посетила нотариалната кантора на Валери Манчев, и той удостоверил привидно сключен между нея и австриеца, според който Хубнер продава всичките си дялове от фирмата на Михнева, и тя става едноличен собственик на дружество, в което не е имала и половин процент собственост. Пред нотариуса Михнева се явява сама, както и предишния път, и така Манчев извършва невярна нотариална заверка, при това неприсъствено, на документ, върху който продавачът не е положил собственоръчно подписа си, така както изисква законът. Още на следващия ден Михнева депозирала в Софийския градски съд заявление,че е придобила 100% собственост върху фирмата, представила протокол с фалшифициран подпис на Хубнер с искане за освобождаването му, и съдът вписал всичко това.
През цялото това време Адолф Хубнер не е бил в България, а заедно с приятеля си Майкъл Ричи се е намирал в САЩ. Те били на почивка там в град Санкт Питърсбърг, а това се удостоверява с надлежно поставените от американските гранични власти печати върху паспортите им. Така в обвинителния акт е отбелязано, че трите представени от Маргарита Михнева документи не са подписани от австриеца, който по това време е в чужбина, но от кого – така и не е установено по делото.
Неустановеното лице, пише още прокуратурата, имитирало подписа на австриеца по памет или чрез зарисуване, но пък категорично датата 6 февруари 2001 година под трите документа саморъчно и ръкописно е поставена от Михнева. Четири графологични експертизи доказват тази фалшификация. Така на 10 март 2001 година Михнева е взела еднолично решение за прекратяване на "Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг" ЕООД и обявяването му в ликвидация.
Година по-късно, на 20 февруари 2002 година, Михнева отново се явила в кантората на нотариус Манчев и поискала да й се състави констативен нотариален акт за собственост върху апартамента на основание правоприемство на собствеността върху фирмата. Манчев съставил искания констативен нотариален акт веднага. В обвинителния акт се посочва, че така нотариусът удостоверил невярно обстоятелство, че тя е собственик по правоприемство на този апартамент, тъй като действителният собственик Адолф Хубнер не е прехвърлял собствеността си върху дружеството. Така през 2003 година австриецът подал жалба и предприел съдебни действия срещу нея, а на 14 ноември същата година оттеглил саморъчното си завещание в полза на Михнева.
През следващите две години прокуратурата прави проверка, а Михнева опитва да протака. Така на 22 март 2006 година с нотариален акт за дарение Маргарита Михнева – Стефанова дарила процесния апартамент на дъщеря си Неда Петрова Михнева, се отбелязва в обвинителния акт. Прокуратурата така и не е доказала тя или друг е положил фалшивите подписи. Така Маргарита Михнева, която между другото е юрист по образование, има повдигнати четири обвинения за съзнателно ползване на фалшив документ и едно за умишлено вписване на неверни обстоятелства във фирменото дело. Нотариусът Валери Манчев пък има две повдигнати обвинения за съставяне на документи с невярно съдържание.
Правят впечатление обаче и няколко факта по делото извън обвинителния акт срещу Михнева и Манчев. На 23 януари тази година, три години след началото на следствената одисея за тази апартаментна измама, българският адвокат на Хубнер Иво Атанасов прави искане до Софийската градска прокуратура за отвод на Мартин Бежков като наблюдаващ прокурор. Причината е, че още в началото, през 2004 година, когато е образувано дознание по случая, Мартин Бежков е бил дознател по него.
Още на 8 декември същата 2004 година Бежков скоропостижно прекратява разследването и то е възобновено от Николай Кокинов, тогава заместник-градски прокурор, след жалба на австриеца. Когато то се преобразува в следствие на 17 април миналата година, Бежков е определен за наблюдаващ прокурор.
Още по-странно е определението на съдия Райкова от Софийския районен съд, докладчик по делото, с което тя отказва да наложи запор върху апартамента в полза на австриеца. Хубнер е внесъл молба да бъде наложена възбрана върху апартамента като обезпечение срещу бъдещ иск от негова страна за възвръщане на собствеността. Съдия Райкова обаче посочва, че престъпленията, в които Михнева и Манчев са обвинени, са само документни, претендиращият Адолф Хубнер няма качеството на пострадало лице и не са налице причини да се удовлетвори искането му.
Формално делото е върнато от съда на прокуратурата заради две следствени поръчки до Австрия, които са пристигнали, след като материалите по делото са предявени на двамата обвиняеми – Маргарита Михнева и Валери Манчев, и те не са се запознали със съдържанието им. На адвокатът на австриеца Адолф Хубнер обаче е отрязан достъпът до делото, тъй като при така повдигнатите обвинения на Михнева и Манчев не се полага да има пострадали лица, и той на практика няма право да внесе никакви искания. Не може дори да следи хода на делото.
Представител на австрийското посолство обаче, първият вицеконсул, е присъствал в съдебната зала и може да се очаква австриецът да потърси накърнените си права чрез главния прокурор. Адвокатът на Адолф Хубнер – Иво Атанасов обяснява:
Обвинителният акт не е издържан, тъй като основната презумпция на този НПК е да защитава интересите на пострадалия. Което в този случай е търсен начин да бъде избегнато, като за Ханс е определена ролята на свидетел. Апартаментът е прехвърлен на 22 март 2006 година чрез дарение на Неда.
На дъщерята. Той като е прехвърлен това на практика не го ли лишава от възможността да си го иска обратно, тя се явява трето лице?
Пожелах да бъде назначена възбрана върху жилището. Съдията отказа с мотивите, че в това производство Ханс няма правото да е пострадал и да търси претенции, тъй като няма вреди.
Счита се, че по тези текстове не може да има пострадали лица, така ли?
Деяние има, апартаментът е взет, но ощетено лице няма, причинени вреди – няма”.
Така на практика от една страна изглежда, че наблюдаващият прокурор Мартин Бешков, на когото адвокат Иво Атанасов безуспешно е поискал отвод, си е свършил работата, като е внесъл обвинителен акт в съда срещу двамата. При по-внимателно вглеждане обаче става ясно, че делото е разследвано по такива текстове, които да не допуснат австриеца Адолф Хубнер да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото, и да си върне апартамента.
Докато пък не свърши наказателното дело и не се постанови присъда, той няма право да заведе и граждански иск срещу Михнева за апартамента. Която между другото, както стана ясно и от обвинителния акт, предвидливо е прехвърлила апетитното жилище на дъщеря си, за да пресече всякаква такава възможност.
