20 години Дарик радио

Кирил Вълчев: „Дарик” е за обществения интерес

21 януари 2002 14:53

Петя Бахарова, 21.01.2002, сп. ТЕМА

Докато хората, които са взели властта, мислят, че те ще определят актуалните теми, винаги ще се стига до това, което се случи през 1997 г. с БСП, или до катастрофална загуба на избори, както стана миналата година със СДС, казва водещият на предаването „Седмицата” по частното национално радио Кирил Вълчев:

Г-н Вълчев, вие работите в „Дарик” от самото му създаване преди 9 години. С какво се промени радиосредата у нас за това време?

Радио „Дарик” не се промени като основна идея. Остана говорещото радио, радиото, в което присъстват темите, които интересуват повече хората, отколкото политиците. През тези 9 години „Дарик" винаги беше на страната на обществения интерес. А иначе медийната среда се промени много и всъщност това доведе и до промяната за „Дарик”. Националният лиценз, който получихме, беше резултат от натрупване през всички тези години. Този национален лиценз, който получихме официално преди една година, беше много добър сигнал за всички, който се опитват да успеят в България. „Дарик” тръгна от една малка радиостанция в покрайнините на София и с постоянство, със следване на принципи, отстояване на идеята за свободната медия, в която звучат всички гледни точки към проблемите, ние стигнахме до този национален лиценз.

Мнозина твърдят, че през 1997 г. „Дарик” беше гласът на СДС…

„Дарик” получи национален лиценз не през 1997 г., а през 2000 г. А тогава вече радиото звучеше доста критично към управляващите. Не съм съгласен с тезата, че през 1997 г. „Дарик” е било радиото на СДС. През 1995 г., 1996 г. аз водих предаванията „Седмицата”, „Денят” и си спомням технологията, по която се правеха. Ние винаги канехме и управляващите. През 1995 г. на власт бе БСП и нейните министри, заместници, експерти, депутати идваха в „Дарик” и имаха какво да кажат. През 1996 г. те се дистанцираха от общуването чрез медиите с хората. Често пъти до последния момент висеше проблемът ще участва ли в „Седмицата” някой и от БСП? Най-често в предаването участваха представители на опозицията или на други политически сили, на синдикатите, но не и на управляващите. Управляващите не говореха през 1996 г. Това беше най-силната индикация, че нещата при тях не са наред. Този проблем започна да се появява и в края на 1999 г. и началото на 2000 г. и при СДС.

При всички управляващи досега идва един момент, в който вече не им се говори пред медиите.

Най-често става така. Сегашните управляващи обаче от първия си ден, дори още преди да влязат във властта, започнаха да се държат така, както се държаха хората на Виденов през 1996 г., което доведе до януарските събития през 1997 г. От първия ден на журналистите е изключително трудно да намерят „говорител” по определен проблем от страна на НДСВ. За мен този януари, затворените аптеки, объркването на хората е точно поради абсолютната невъзможност да се общува с тези, чийто живот уреждаш. Функцията на една власт е да уреди различни сфери на живота по начина, по който това отговаря на политическите им разбирания и на интересите на България, разбира се. Когато обаче това се урежда през главата на тези, чиито проблеми се регламентират, без по никакъв начин да им се обясни какво се прави, се стига до случаите като този с ДДС-то на лекарствата. Тук най-голямата грешка е да излезеш и да кажеш, че се виновни аптекарите.

Значи ли, че сега комуникацията между медиите и властта е най-трудна?

Проблемът не е в комуникацията медии - власт, а в комуникацията властимащи - властнямащи. Медиите са посредник. Всеки, който е поискал от властимащите да обясни нещо, има възможност да го направи в програмата на радио „Дарик”. Разбира се, той никога няма да остане единствената гледна точка. Ще я има и другата, защото това е принципът в радиото.

В момента по БНТ върви предаването „Актуално”, където всеки ден управляващите обясняват какво са направили досега. Значи все пак те търсят някакъв начин да кажат нещо чрез медиите на обществото?

Сблъсквал съм се много пъти с този проблем, правейки „Седмицата”. Например търсим определено министерство или определена парламентарна група и им казваме: „Според нас сега проблемът е незнанието как да се платят заплатите, защото не са определили осигурителните вноски”. Те пък казват: „А на нас ни се струва, че това не е важен проблем в момента. Нашият проблем е Х”. Докато в която и да е управляваща организация група от хора, които са взели властта, имат мисленето, че те ще определят актуалните теми, винаги ще се стига до това, което се случи през 1997 г. с БСП, или до катастрофална загуба на избори, както стана миналата година със СДС. Значи разликата между „Актуално” по радио „Дарик” и „Актуално” по държавната телевизия е, че актуалното по нашето радио е това, което според журналистите и според обществото е актуално. А според „Актуално” по БНТ актуално е това, което властта си мисли, че в този момент е актуално.

Последвайте ни