От векове православните християни в България честват Неделя на Всеопрощението, която е винаги 40 дни преди Великден. В народните ни обичаи тя е известна като Сирни Заговезни или Прошка. Това е началото на Великия Пост, чиято продължителност от 40 дни е символично свързана с много събития от живота на Иисус Христос.
Това е време на подготовка за празника на Възкресението, време на покаяние, на пречистване. И на прощаване - така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Христос е казал още: "Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви".
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
В различните краища на България на кумовете се носят различни ястия. Във Враца традицията повелява на кума да се носят три неща задължително: печена кокошка, пита и вино. В Габрово освен традиционната халва, на кумовете се носи торта. В Благоевград също носят торта.
Много популярен е обичаят "хамкане" или "ламкане". Твърдо сварено яйце или парче бяла халва се завързват на червен конец, провесен през гредата на тавана. Стопанката или най-стария член на семейството разлюлява яйцето (халвата) и всеки се стреми да го хване с уста. Който първи успее, ще е късметлия, ще му е сладък живота и ще му върви на добре.
На Сирни Заговезни едно време много популярен бил обичаят за палене на огньове. Всички се надпреварвали чий огън ще бъде най-голям и висок. Вярвало се, че колкото по-буен е огънят и колкото по-далеч осветява околността, толкова повече тя ще бъде предпазена от градушка. Много популярен бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелвал с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесвал. Обикновено това продължавало до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои.яло будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събирала стрелите. Която мома съберяла най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
Но кукерските игри не са характерни за всички български крайща. Например, в Габрово няма такава традиция. За сметка на това в миналото са правили карнавал и маскирани дечурлига са обикаляли по къщите. Това е била т.нар. "Олелийня" - карнавалът, който сега се провежда през месец май.
Всъщност, не само у нас се празнува така началото на Великия пост. Прочутите карнавали във Венеция и Рио де Жанейро са по същото време.
На трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
