Проф. Андрей Пантев е български историк. Предпочита да бъде представен, като почетен доктор на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" и след това като член- академик на Световната академия „Платон". Роден e на 26 март 1939 г. във видинското село Раковица. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва „История" в СУ "Св. Климент Охридски", където се дипломира през 1961 г. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките.
Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. за професор в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". През периода 1982- 1984 г. преподава балканска история в САЩ. Гост- професор във Великотърновския университет в продължение на 35 години, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС и други висши учебни заведения. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски".
Проф. Андрей Пантев е депутат в 39-то и 40- то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. Автор е на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски, около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии. В момента проф. Андрей Пантев е мажоритарен кандидат на "Коалиция за България" във Великотърновски многомандатен район. Не е необходимо да му обяснявам къде точно трябва да се срещнем, защото както сам казва тук е преминала третата му младост и всяко камъче му е познато. Слизам пред паметника на "Майка България" пет минути преди определеното време, но той вече е там, с неизменната лула. Не иска да се запознава предварително с подготвените въпроси, единственото му условие е да са човешки...
- Проф. Пантев, опасно ли е да се говори за история по време на избори?
- Винаги е опасно да се говори за история, защото се приема че тя освен да слави героите, запаметява мъченичеството, храбростта и патриотизма, може да породи и омраза на различно ниво- религиозно, етническо, политическо, национално и прочие. Така че за мен историците са по- опасни от ядрените физици. Те могат да поведат, но могат и преднамерено да забравят едно героическо или мъченическо поведение на нашите прадеди.
- Какво се изисква тогава от добрия историк?
- Да не обвинява, да не защитава, а да обяснява. Целта на историка е да отговори на въпроса защо, а не непременно да каже кой е виновен. Иначе се раждат конфликтите, които и днес продължават да бъдат мотивирани с историческа аргументация.
- Колегата ви проф. Дойно Дойнов ви нарича "Мистър Европа в българската историография и пише за вас- "Оглеждайки биографията на Андрей Пантев, аз с удивление забелязах, че до 30- годишната си възраст той се е образовал. Роден е в семейство на мъдри учители, получава солидно гимназиално и университетско образование, слуша лекции по Нова обща история при професор Христо Гандев в Софийския университет, минава през аспирантура, специализира у нас и особено в чужбина - в Англия през 1967 г. и в САЩ през 1979 г. Става кандидат, а после и доктор на историческите науки. При такова образование, подхранвано от мощен интелект и природен талант, резултатите не могат да бъдат други, освен тези, които днес са една очевидна обективност". Признанието, че сте обективен човек ли е най- ценното за вас?
- Признанието на такъв ерудит като проф. Дойнов е достатъчно ласкателство. Може би трябва да допълня, че бидейки в Англия и Америка не съм отишъл като ничий син, ничий зет, ничие протеже. Просто тогава беше много непопулярно да се занимаваш с историята на тези страни и аз отидох там, защото просто нямаше друг. И имах шанс да пиша за неща, с които сега много хора се пъчат че ги разбират, а сигурно тогава съм бил от малкото, които са ги разбирали.
Цялото интервю чуйте в прикачения файл..
