Изключително красива е Стара планина през зимните месеци. Завит в белия си кожух и облян от слънчевите лъчи, Балканът представлява невероятна гледка и те мами да навлезеш в него. Въпреки очарованието си обаче никак не е безопасен, защото метереологичните условия си сменят буквално за минути и от приветлива планината става изключително негостоприемна. За това какво не бива да забравят туристите излезли на излет през зимата разговаряме с Христо Ненков- планински спасител с 30- годишен стаж, завеждащ „Планинско и водно спасяване" към БЧК във Велико Търново.
- Г-н Ненков, колко са планинските спасители, които се грижат за нашата част от Балкана?
- От близо половин век великотърновският отряд се състои от 12 човека, двама, от които са лекари. Всички са добри скиори и умеят да работят със специалните съоръжения в планината. Базата ни е в хижа „Грамадлива". Охраняваме района от гара Кръстец до хижа „Бутора". Към Областният съвет на Червения кръст е и еленският отряд, който наброява 10 души и покрива района до Агликина поляна.
- Какъв е моделът ви на работа?
- Ние сме доброволци и обокновено сме на работа или в къщи. При подаване на сигнал вече на тел. 112 нашата централа в София ми сигнализира и по определена методика започвам да вдигам отряда. Аварийното звено, съставено от по- младите момчета първо трябва да достигне района на произшествието. Останалите се събираме пред БЧК, вземаме инвентара за зимно спасяване и със служебен или личен транспорт се изнасяме към мястото на бедствието.
През зимата получаваме от 6 до 8 сериозни сигнала, защото времето се сменя за броени минути. Грее слънце, после пада мъгла, излиза силен вятър и т.н. През лятото обхождаме района и охраняваме катерачните маршрути, отзовава ме се на повиквания на МВР и Гражданска защита.
Хубаво е, че през последните години намаля значетелно броя на авариите в планината благодарение и на работата с медиите. Публикациите явно повлияха на хората, защото станаха по- отговорни към поведението си и това на групата. Явно осъзнаха какво предизвиква една необмислена постъпка, какви средства се харчат, да не говорим, че се е случвало и спасители да се окнтузят в стремежа да окажат помощ.
Намаляха и фалшивите повиквания. За да ги ограничим въведохме нова методика. Иска се телефонният номер на подалия сигнала. Търсят се негови близки, за да се изясни дали наистина е в този район на планината или си прави шега, защото и последното го е имало. Викали са ни на хижи, защото на някои му прилошало, а той просто подпийнал и си прави майтап. А, е много сложно. Хабят се излишни ресурси. Ние сме доброволци, откъсваме се от работните си места.
- На какви критерии трябва да отговаря човек, за да стане планински спасител?
- Да съчувства на хорската беда и да желае да помогне, загърбвайки домашния уют и личните проблеми. Това е човешката страна. В професионален аспект трябва да обича планината, да кара добре ски, да е подготвен отлично по методиката за оцеляване в планината и разбира се да е в добра физическа форма. Всеки понеделник след работа се събираме, за да обсъдим как е минал нарядът на хижа „Грамадлива", където ни е базата, кой къде е тренирал, правим си планове, коментираме участието в туристически прояви, където ни канят да подсигурим хората и т.н.
- Получавате ли възнаграждение за ангажиментите си, като спасители?
- По принцип не. В началото ни осигуряваха с екипировката, която е изключително скъпа, но през последните години заплащаме 30% от стойността и. Доставя ни я централата към Националния съвет на червения кръст. Това обаче не отблъсква момчетата, защото са добри планинари и да помогнат за тях е чест.
- Кой е най- младият и кой е най- възрастният спасител?
- Най- възрастния съм аз с 40- годишна практика. Имаме две момчета по на 22- 23 години, а средната възраст на отряда е 35- 40 години.
- Какво не трябва да забравя човек поел на излет в планината?
- Най- напред да прецени собствените си физически възможности. Да се прецени по силите ли ни е да извървим дадения маршрут, защото лесно вместо удоволствие можем да си създадем проблеми. Водачът на групата трябва да е наясно с опасностите в планината през всеки един сезон и да подготви хората си за тях. Групата трябва да бъде добре подбрана от туристи от една възрастова група, екипирана със задължителните зимни аксесоари. По два чифта чорапи и бельо, хубави и удобни обувки, които са изпитани, а не нови, задължителни топли дрехи и две батерии за телефона. Близките да знаят какъв ще е маршрутът, кога ще тръгнат и за колко време ще стигнат, за да се направи проследяване. При наличие в групата на 70- 80- годишни хора и 5- 6- годишни деца променя коренно нещата. Движението се накъсва, децата и старите хора спират, времето на прехода се удължава двойно и тройно, а с това и възможността да се случи нещо непредвидено. Да се спазва маркировката и да не се излиза от пътеките, за да се пробват нови маршрути. Задължително е да се тръгне рано и да се стигне в светлата част от денонощието. Безмислени рискове не бива да се поемат.
- Кои са най- опасните места в зимната планина?
- Никога не бива да се доближават отвесни места и да се излиза от утъпката пътека. Да не се правят опити за пробягване на маршрута, а да се поддържа средно темпо, таково с каквото човекът и свикнал. Хубава и да се следи промяната във времето. В планината тя бързо се усеща- започва да подухва ветрец, притъмнява. И най- важното започне ли да става агресивна обстановката да се върнат по обратния път. Следите ще ги водят, дори да падне мъгла, знаят колко време са вървели и през какво са преминали, докато напред е неизвестното.
В нашия район не е падала лавина, но вече забелязваме опасни участъци, които са изсечени до голо. Лавината не е прадвидима. Тя зависи от много фактори, като топло време и студен сняг или пък обратното, оформяне на снежни дъски, слаба основа и снегът може да тръгне когато си поиска. Билото на нашата част от Стара планина е с много заоблени гърбове, с дълги ридове и много гори и не е толкова опасно за лавини както Рили, Пирин, Витоша или пък Троянския балкан. Тук обаче пада гъста мъгла, която се задържа с дни и стават големите загубвания. Тогава човек се стреми да слезе в ниското, попада в улеи със сняг до гърди, намокря се, натрупва се умора, преохлажда се тялото.Човек сяда до някое дърво да почине, заблуждава се, че му е топличко и настъпва така наречената бяла смърт.
- Този който се загуби какво да направи?
- Ако не може да се върне по старите следи и прецени, че се е загубил и силите му намаляват подбира подветрено място, утъпква снега и преоблича каквото може. Звъни на 112 и обяснява до колкото може къде е, за да ни помогне да стигнем максимално бързо до него. Казма кой е, в какво състояние е и каква е опасността, която го грози. Най- важното е да не изпадне в паника и да не започне да се лута.
Апелирам към хората да не забравят, че планината си е винаги на мястото. Излезте тогава, когато се чувствате в кондиция, времето е хубаво и ще можете да и се насладите и да бъдете приятели с нея...
Интервюто с Христо Ненков можете да чуете в звуковия файл.
