Георги Василев е най- успешния български клубен треньор. Шампион е на страната с „Етър", „Левски" и ЦСКА, водил е на финал за купата на Германия „Унион" /Берлин/. Заслугите му към великотърновския футбол са безспорни. Не случайно бе избран за Треньор №1 на ХХ век на Старата столица и получи златна значка на БФС за принос в развитието на играта под Царевец. Под негово ръководство „виолетовите" освен, че стават шампиони, два пъти печелят бронзови медали, прибират във витрината си купата на БФС, два пъти доситигат полуфинал за купата на страната. След пауза от 19 години в понеделник Георги Василев отново седна на скамейката на стадион „Ивайло", рамо до рамо със Стоян Петров...
-Г- н Василев, 20 години по късно, какви спомени нахлуват в главата ви?
- Само приятни. Спомени на удовлетворение от станалото тогава. Времето е оценило по достойнство случилото се преди 20 години в търновския футбол. За съжаление обаче само с минало и история не се живее. Би било нормално футболните хора в Търново да се възползват от традициите и създаденото име, защото където и да съм бил в България, на доста места вече работих, „Етър" се споменава винаги с уважение.
- По- късно станахте шампион с „Левски" и ЦСКА. Татлата с „Етър" ли ви е най- скъпа?
- Да, защото бе най- трудно извоювана срещу грандове, които не скриваха амбициите си за поредна шампионска титла. Един появил се провинциялен отбор поиска да дели мегдан с тях и го постигна. Тове бе въпрос и на създаване на самочувствие и увереност във футболистите. По- лесно е да посигнеш успех с отбори, които вече са го правили, а за нас бе нещо ново. Всяка крачка, която правехме бе битка с противника и най- вече със себе си за добиване на смелост. Живеехме в едно доста сложно време и футбола бе стимул за прогрес. Всички хора се бяха обединили около идеята, че „Етър" ще постигне нещо, което ще остане в историята. Около мен имаше много сплотен и работоспособен щаб, но ние имахме и подкрепата на административното ръководство. Така че аз нямам основания дори и след години да търся кусури в нещо или в някого.
- Тогавашният председател на клуба Тошо Кръстев, каза в интервю, че всички сте си тежали на местата. Хора, които си тежат на местата и изиграждане на отбор стъпка по стъпка ли е пътят към успеха?
- Това бе голямото ни предимство по онова време. Освен това всяка крачка, която правехме напред се оценяваше по достойнство. Към грешките ни, а те не бяха малко, се праявяваше разбиране. Не бяхме подложени на външен натиск. Това обаче бе до шампионската титла. След нея нещата вече се оценяваха по друг начин, през призмата на титлата и това бе голямата грешка.
- По време на сезон 1990/1991 г. имаше ли момент, в който си казахте, че задължително трябва да станете шампиони?
- Ние завършихме есенния полусезон втори на малка точкова разлика от „Славия", но пред нас изникна въпросът какво ще правим при напускането на Краси Балъков /б.р. преминал в „Спортинг" /Лисабон//. Моето желание беше той да се остане в отбора, но интересите на клуба вече имаха други измерения. Промениха се финансовите параметри, възможностите за издръжка на отбора. Тази продажба дойде в удачен момент от гледна точка издържката на клуба. Въпреки, че имахме позиции, отбор и средства ние не сме фетиширали цел шампионска титла на всяка цена, което вдъхваше спокойствие. След това всеки мач ни приближаваше към целта и придобивахме увереност, че e реална и можем да я постигнем. Но това вече бе финалът на един дълъг път, който бяхме изминали. Изграждането на този силен отбор бе започнало 5- 6 години по- рано.
- В момента най- актуалната футболна тема във В. Търново е шансът „Етър- 24" да влезе в „А" група и да заеме там мястото овакантено от „Етър" преди 13 години. Какво е вашето мнение? Имат ли място в момента отборът и старата столица в елита?
- Това са две различни неща. Първото е дали отборът, представляващ Търново, с тези традиции, достойнства популярност и публика има място. Другото е дали реалното състояние на отбора в момента му позволява да постигне тази цел. За първото мога 100% да гарантирам. Назрял е психологическият момент „Етър" да се върне в „А" група. Много други неща ни карат да съжаляваме, че не сме там, а играят отбори с много по- малки възможности от градове, които нямат тези традиции. От друга страна не познавам отбора, въпреки че следя „Б" група и не мога да кажа дали е готов...
Интервюто с Георги Василев можете да чуете в звуковия файл.
