Църквата почита на 10 февруари Свети Харалампий. Той е живял през втори век в град Магнезия (Тесалия), където заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север се започнало поголовно гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва в езическите капища пред статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.
Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г.
В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден. Празникът се почита предимно в Източна България. Светецът се приема и като покровител на пчеларите, градинарите и овощарите.
На този ден жените измитат добре цялата къща, за да изметат всички болести навън. Не предат, не плетат, не шият, за да не се разболеят от чума. Единствената им грижа е да станат рано, да опекат три обредни питки. Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве. От същия мед запазват вкъщи за лекарство през годината.
На някои места обредният хляб се оставя извън селото, за да не влезе болестта в него. Навсякъде те са наричани с умалителни имена: "сладки и медени", "благи и медени". Според народната етимология Араланбей "араландисва" (прекадява) земята, тя се затопля и може вече да се обработва.
На 10 февруари имен ден празнуват: Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валентин, Валя, Вальо.
