За професионалното „прегаряне” или синдромът бърнаут се заговори активно в България, след като акушерката Емилия Ковачева преби новородено. Отговорът на въпроса какво е бърнаут и кои са застрашените от синдрома професии, потърсихме от доц. Минко Хаджийски, преподавател по психология във Великотърновския университет.
Какво представлява синдромът бърнаурт?
За явлението или синдрома бърнаут първи пише Хърбърт Фройденбергер през 1974 год. в книгата си „Прегарянето. Високата цена на високите постижения”. Още тогава го определя като състояние на физическо, емоционално и поведенческо разстройство, следствие претоварване в работата. През 1982 год. Кристина Мослах и Сюзън Джаксън разбработват тестова методика за диагностициране на състоянието.
Можем ли да кажем кои групи от населението са застрашени от синдрома?
На практика всички добросъвестни, амбициозни, работещи в нетолерантна среда. Като статистика се сочат полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници. Едно изследване говори за наличие на бърнаут при 70% от българските медици.
Само от професията ли зависи проявата на симптома или е до самия човек?
Не само, разбира се. Тук имаме неблагоприятно стечение на външни и вътрешни фактори. Вътрешните са особености на личността като податливост на дистрес, астеничност и невротизъм, нисък фрустрационен толеранс, свръх амбициозност. Като причина за проява на синдрома днес все повече се сочи несъответствието личност- професия.
Кои са първите симптоми?
Да говорим за първите симптоми е малко несигурно, защото те могат да бъдат различни, но обикновено се изразяват в дискомфорт в емоционалната сфера. Те се проявяват различно, но първото е неудовлетвореност, тревога от несправяне. След това картината включва загуба на интереси, промяна в ценностите, самоизолация, промени в поведението, загуба на енергия, чак до депресия и суицидни мисли. Появяват се соматични оплаквания като гастрит, колит, инсулт, а може и инфаркт.
Ако човек разпознае тези симптоми как може да се справи?
Човек се справя добре и без да знае, че има това разстройство. Това са психически защити, които се включват при усещане на дискомфорта, но понякога не сработват. Тук ще си позволя да споделя мое впечатление- българинът е устойчив на бърнаут. Историческата ни съдба, формирането на народопсихологията, вечното оцеляване са повдигнали този праг на чувствителност, но има и друго нещо- не сме толкова загрижени и отдадени на работата, че да се похабим от бърнаут.
Има ли начин за превенция?
За превенция е трудно да се говори в нашите условия. Кой началник го е грижа за състоянието на служителите, че да създава подходяща здрава среда? Някои дори стимулират нездравата конкуренция и създават предпоставки за бърнаут. Здравните и социалните системи също имат други приоритети. Ако говорим за превенция трябва да се мисли в контекста обществения климат и намаляване на стреса. Полезни могат да бъдат скрининговите изследвания за ранно диагностициране на застрашените или засегнатите. А що се касае до терапията, хората са различни, такива са и причините, които водят до това състояние. Препоръчват се организационна програма в работната среда, упражнения за релаксиране, физическа активност, почивка хоби и психотерапия.
Вие сте преподавател във ВТУ. Университетската среда и преподавателската дейност предполагат ли появата на този синдром?
Безспорно. Споменах статистиката за научните работници и учители, а университетската среда съдържа и двете неща. Отношенията в университета, системите на субординация, отношенията в страната и академичната общност, безспорно това създава предпоставки за бърнаут.
Затова ли се кандидатирахте за председател на общото събрание на ВТУ?
Не само заради това, но едно от нещата, които ще направя ако бъде избран е да съдействам за такава академична среда и климат, които да намалят неблагоприятните ефекти и да не се стига до такова състояние.
