Няма зона по българското Черноморие, която да не е годна за къпане, поясни за Дарик началникът на отдел „Държавен здравен контрол" в Министерството на здравеопазването Димитър Димитров. Зоните на къпане в страната са 93, като 89 от тях са разположени по морското ни крайбрежие. Още преди началото на летния сезон чрез химически и микробиологични анализи било констатирано несъответствие на качеството на водата само в една от черноморските ни зони. При повторните проби обаче е установено, че водата отговаря на европейските изисквания, подчерта Димитров.
Европейските изисквания за качеството на водата в зоните за къпане се разделяли на задължителни и на препоръчителни, обясни Димитров: „По-голямата част от зоните за къпане на българското черноморско крайбрежие отговарят и на по-строгите изисквания. По отношение на законодателството за водите за къпане, параметрите, които са важни за човешкото здраве и се изследват, са ешерихия коли и ентерококи".
По думите на Димитров два са основните фактори, които влошавали качеството на водите по родното Черноморие: „За съжаление все още има населени места и курорти по черноморското крайбрежие, за отпадъчните води на които няма изградени пречиствателни станции и те постъпват в Черно море. Или другият твърде чест случай напоследък - независимо, че има изградени пречиствателни станции поради тяхното претоварване в хода на туристическия сезон не успяват в необходимата степен да пречистят достатъчно отпадъчните води".
Най-проблемни през годините, в които сме страна членка на ЕС, се оказвали зоните за къпане в близост до Варна - конкретно Офицерският плаж и Южният плаж, подчерта Димитров. В района на град Царево пък най-замърсен е бил Попският плаж.
Пълната оценка на качеството на водите за къпане у нас обаче ще се извърши в края на летния сезон.
