Най-старото обработено злато в света - това от Варненския некропол - ще радва посетителите на музея в Дордрехт до април, следващата година. Предметите от "Гроб 43" ще пътуват вдругиден, като за транспортирането им са взети всички необходими мерки за сигурност.
Варненското злато не може да се оценява в пари, то има само застрахователна стойност, отбеляза в интервю за Дарик гл. ас. Владимир Славчев от Регионалния исторически музей. Предметите в „Гроб 43“ от некропола са застраховани за около 4 млн. лв. за предстоящото им пътуване.
Досега златото не е било застрашено от посегателства. Когато то напуска трезора на музея, за да пътува за изложби, се спазват строги международни правила за опаковане и охрана, добави специалистът.
Варненското злато няма постоянна застраховка. Тя се прави за период от време, в което експонатите пътуват за експозиции, и покрива периода, в който отсъстват от трезора. Няма специфични изисквания за условията на съхранение на некропола, но в сградата на музея се поддържат подходящи температура и влажност на въздуха заради други експонати.
Варненският некропол е най-ранното свидетелство за възникване на неравенството и властта. За това говорят паметниците с гробове, които са изключително богати, и тези, в които няма почти никакви предмети. Това обясни във варненския ефир на Дарик гл. ас. Владимир Славчев.
„Хората са стигнали до идеята, че всеки трябва да се занимава с нещо определено, а някой друг трябва да ги координира и управлява. Всеки един е имал различна професия. От селищата, които са открити на тази територия, можем да добием представа как са живеели хората, не само как са се изпращали. Виждаме, че са били доста напреднали в архитектурата, имали са добри умения в приготвяне на сечива, развивали са земеделие, скотовъдство. При тях може би личи нещо, което ние сме загубили - всеки член от общността не се различава от другите по видими показатели. Те са живеели в едни и същи сгради, ползвали са едни и същи предмети на бита. Белезите за значимост личат само когато умират и ги изпращат. Превъзходството не е било демонстрирано приживе“, разказа историкът.
Към варненското злато има непрекъснат интерес от екипи от различни страни, които искат да снимат находките за научнопопулярни филми и различни издания, добави историкът, според когото този паметник трябва да бъде включен в образователни програми, за да може историческата му стойност да се обяснява на всякаква публика.
На 28 октомври част от варненския некропол заминава за Дордрехт по случай 15-годишнината от побратимяването между Варна и холандския град. Във Варненския археологическия музей пък ще гостува изложбата „Златният век на Дордрехт“. Тя може да бъде видяна от 10 ноември тази година до 5 май 2017-та.
