На тържествена церемония заместник-кметът на Община Девня Донка Йорданова и синовете на прочутия девненец доц. д-р Дичко Коларов откриха негов бюст-паметник в двора на Дневния център за пълнолетни лица с увреждания. На събитието присъстваха десетки жители и гости на града, представители на местната власт, учени, общественици, журналисти и др. В чест на големия стоматолог и учен от днес Дневният център носи неговото име.
Заместник-кметът Донка Йорданова откри церемонията и направи кратка ретроспекция на жизнения и професионалния път на доц. д-р Дичко Коларов. От името на кмета Свилен Шитов, който е в задгранична командировка, Йорданова изказа чест и почитания към делото на доц. Коларов и поздрави неговите наследници – проф. д-р Златимир Коларов – ревматолог, писател, сценарист и преподавател в Медицински университет – София, и доц. д-р Росен Коларов – стоматолог, лицево-челюстен хирург, фотограф, художник и преподавател във Факултета по дентална медицина при Медицински университет – Варна.
Последва и песен за Девня в изпълнение на децата от вокална група „Изворче“ при Народно читалище „Просвета-1900“.
В приветственото си слово проф. д-р Златимир Коларов благодари на кмета Свилен Шитов за инициативата за увековечаване делото на личности с голям принос за развитието на града и на заместник-кмета – за перфектната организация на събитието. Проф. Коларов описа баща си като добър и състрадателен човек, който не се е възгордял от своето обществено положение и винаги е помагал на своите съграждани.
Макар че двамата му синове са родени и израснали в София, те прекарвали летните ваканции в Девня, от където са запазили цветни спомени, разказа проф. Коларов. Пред множеството той сподели как като деца с брат му и техни връстници са си играели на индианци в гората и са скубели перата на патките, за да си правят стрели.
„Живеем в едно изключително интересно време, за което сме чели в научнофантастичните романи. Време, за което мечтаехме и всичко се сбъдна. В това време обаче трябва да сме много близо до нашите корени“, заяви другият син на бележития учен – доц. д-р Росен Коларов. Той описа баща си като много скромен човек, необладан от материалните ценности.
„Във времена, в които се отричаме от своето минало, малкият град Девня се обръща назад, за да възкреси спомена за човеците с голямо „Ч“, какъвто за мен е доц. д-р Дичко Коларов. Това ми дава основание да вярвам, че Девня ще пребъде“, заяви пред множеството проф. д-р Цветан Тончев – преподавател в Денталния факултет на Варненския медицински университет, който като студент е имал късмета да се обучава във времето, в което доц. д-р Дичко Коларов е оставил ярка диря в науката.
Местният енорийски свещеник отец Иван отслужи траурен молебен в памет на големия учен и човек, след което множеството запази едноминутно мълчание.
Събитието продължи с тържествена фолклорна програма, която бе реализирана от малките самодейци при читалище „Просвета - 1900“.
За финал в Дневния център за пълнолетни лица с увреждания „Доц. д-р Дичко Коларов“ бе прожектиран българският игрален филм „Пътят към върха“, чийто главен сценарист е проф. д-р Златимир Коларов, а режисьор е неговата съпруга Валентина Фиданова-Коларова. Двамата синове на доц. д-р Дичко Коларов дариха пари и книги на Дневния център.
Доц. д-р Дичко Коларов е роден на 9 януари 1925 година в село Девня, сега квартал "Девня 1". През 1944 година завършва Класическата гимназия във Варна, а през 1948-ма – зъболекарство в София. До 1951-ва работи като участъков стоматолог в град Варна, а в периода 1951-1952-а – като завеждащ терапевтичното отделение на Окръжната стоматологична поликлиника във Варна. След изпит е избран за аспирант към Катедрата по хирургична стоматология в София. През 1956 година защитава дисертационен труд за присъждане на научна степен "кандидат на медицинските науки" и работи като ординатор. Избран е за асистент, през 1969-а за главен асистент, през 1971-ва за хоноруван доцент, а през 1973-а за редовен доцент. Бил е заместник-декан на Стоматологичния факултет в София.
Доцент Коларов е автор на много учебници и рецензент на голям брой кандидатски дисертации и монографии, автор, съавтор и редактор на над 80 научни труда и публикации в различни области на хирургичната стоматология и лицево-челюстна хирургия. Участвал е с доклади в научни конгреси и конференции в страната и чужбина. Ползвал е писмено и говоримо английски, френски и руски език.
Бил е секретар на републиканското научно дружество по стоматология, носител е на орден "Кирил и Методий – ІІ степен".
Пенсионира се през 1985 г. на 60 години. Житейският му път приключва на 18 август 2010 година в град София.
Заместник-кметът Донка Йорданова откри церемонията и направи кратка ретроспекция на жизнения и професионалния път на доц. д-р Дичко Коларов. От името на кмета Свилен Шитов, който е в задгранична командировка, Йорданова изказа чест и почитания към делото на доц. Коларов и поздрави неговите наследници – проф. д-р Златимир Коларов – ревматолог, писател, сценарист и преподавател в Медицински университет – София, и доц. д-р Росен Коларов – стоматолог, лицево-челюстен хирург, фотограф, художник и преподавател във Факултета по дентална медицина при Медицински университет – Варна.
Последва и песен за Девня в изпълнение на децата от вокална група „Изворче“ при Народно читалище „Просвета-1900“.
В приветственото си слово проф. д-р Златимир Коларов благодари на кмета Свилен Шитов за инициативата за увековечаване делото на личности с голям принос за развитието на града и на заместник-кмета – за перфектната организация на събитието. Проф. Коларов описа баща си като добър и състрадателен човек, който не се е възгордял от своето обществено положение и винаги е помагал на своите съграждани.
Макар че двамата му синове са родени и израснали в София, те прекарвали летните ваканции в Девня, от където са запазили цветни спомени, разказа проф. Коларов. Пред множеството той сподели как като деца с брат му и техни връстници са си играели на индианци в гората и са скубели перата на патките, за да си правят стрели.
„Живеем в едно изключително интересно време, за което сме чели в научнофантастичните романи. Време, за което мечтаехме и всичко се сбъдна. В това време обаче трябва да сме много близо до нашите корени“, заяви другият син на бележития учен – доц. д-р Росен Коларов. Той описа баща си като много скромен човек, необладан от материалните ценности.
„Във времена, в които се отричаме от своето минало, малкият град Девня се обръща назад, за да възкреси спомена за човеците с голямо „Ч“, какъвто за мен е доц. д-р Дичко Коларов. Това ми дава основание да вярвам, че Девня ще пребъде“, заяви пред множеството проф. д-р Цветан Тончев – преподавател в Денталния факултет на Варненския медицински университет, който като студент е имал късмета да се обучава във времето, в което доц. д-р Дичко Коларов е оставил ярка диря в науката.
Местният енорийски свещеник отец Иван отслужи траурен молебен в памет на големия учен и човек, след което множеството запази едноминутно мълчание.
Събитието продължи с тържествена фолклорна програма, която бе реализирана от малките самодейци при читалище „Просвета - 1900“.
За финал в Дневния център за пълнолетни лица с увреждания „Доц. д-р Дичко Коларов“ бе прожектиран българският игрален филм „Пътят към върха“, чийто главен сценарист е проф. д-р Златимир Коларов, а режисьор е неговата съпруга Валентина Фиданова-Коларова. Двамата синове на доц. д-р Дичко Коларов дариха пари и книги на Дневния център.
Доц. д-р Дичко Коларов е роден на 9 януари 1925 година в село Девня, сега квартал "Девня 1". През 1944 година завършва Класическата гимназия във Варна, а през 1948-ма – зъболекарство в София. До 1951-ва работи като участъков стоматолог в град Варна, а в периода 1951-1952-а – като завеждащ терапевтичното отделение на Окръжната стоматологична поликлиника във Варна. След изпит е избран за аспирант към Катедрата по хирургична стоматология в София. През 1956 година защитава дисертационен труд за присъждане на научна степен "кандидат на медицинските науки" и работи като ординатор. Избран е за асистент, през 1969-а за главен асистент, през 1971-ва за хоноруван доцент, а през 1973-а за редовен доцент. Бил е заместник-декан на Стоматологичния факултет в София.
Доцент Коларов е автор на много учебници и рецензент на голям брой кандидатски дисертации и монографии, автор, съавтор и редактор на над 80 научни труда и публикации в различни области на хирургичната стоматология и лицево-челюстна хирургия. Участвал е с доклади в научни конгреси и конференции в страната и чужбина. Ползвал е писмено и говоримо английски, френски и руски език.
Бил е секретар на републиканското научно дружество по стоматология, носител е на орден "Кирил и Методий – ІІ степен".
Пенсионира се през 1985 г. на 60 години. Житейският му път приключва на 18 август 2010 година в град София.
