Вече осем пъти, всеки ден без изключение, пред сградата на общината във Варна се събират стотици, после стават хиляда, после още толкова, и още толкова, и още толкова... И тръгват. По улици и булеварди, понесли знамена, плакати, сметки за ток. Те не могат да посочат точно виновника за непосилните си сметки. Нито могат да намерят причината за онова, което пише на фактурите им. Не успяват и да формулират ясни искания. Нито пък знаят към кого да ги отправят. Ясно им е обаче едно. Че имат проблем. И проблемът в основата си е ниският доход на населението.
Протестът е еуфория, особено варненският, особено вчерашният. Когато десетки хиляди хора блокираха града на невиждано досега шествие. Защото по площадите и улиците бяха и сини, и червени, и жълти, и аполитични. Понеже всички ние плащаме ток.
Протестът във Варна обаче се характеризира с някои явления – и положителни, и отрицателни, които трудно си обясняваме, но ще се опитаме да формулираме.
Протест без ясни искания
Някои искат национализация на ЕРП-тата. Без да осъзнават, че това няма да намали сметките им за ток.
Други искат да изгонят ЕРП-тата, а на тяхно място да дойдат други. А те дали ще намалят сметките ни?
Има и искания за ревизия на договорите. Съвсем основателни, ако ревизията не се прави от ДКВЕР.
Поискаха и 50% гражданско участие в комисията, която ще ревизира. А кои ще са гражданите, които ще участват във въпросния контролен орган? А създаването му дали няма да глътне още средства от джоба ни?
Чуха се и искания за оставки, но без конкретен адресат.
Някои пък изляха гнева си върху кмета. А това не е ли протест с друга кауза?
„Всеки ден ще е така до победата”. ОК, ама победа над кого?
„Оставка!, „Оставка!”... Добре де, ама от кого?
И никой не се сеща, че обратното на Монополи е Конкуренция, а не Национализация! Щом имаме конкурентна среда на комуникациите, защо да нямаме и на енергоразпределителите? Защо никой не се сети да поиска либерализация на енергийния пазар?
Национализация ли? Внимавайте какво си пожелавате!
Протестът като забавление
Протестите, особено във Варна, се превръщат в нов вид entertainment.
Особено за онези групи млади хора, които остават навън много след като майките с деца и възрастните са се прибрали вкъщи.
За много от протестиращите, най-вече тези, които нямат 20 години, излизането вечер на протестно шествие играе ролята на купон без край, за който няма нужда да се дават пари. Безплатно развлечение, което е охранявано от стотици полицаи, затова и „мама и тате нямат нищо против”. Мама и тате са спокойни, че детето им е охранявано, на сигурно място е – там, където коли не минават, алкохол и наркотици липсват, а пък детето най-после е намерило цел в живота си. А то, детето, май дори не знае колко е платило семейството му за ток.
Протестът като спорт
Чух момиче да казва на приятелката си, че откакто протестира, е отслабнало с 3 килограма. Момичето беше доволно и усмихнато, а приятелката му се оплака, че е пропуснала една вечер шестване по варненските улици. Тя пък беше видимо разочарована и изпълнена със завистлива надежда. „Следващите дни и аз ще влезя във форма...”
Всеки ден по 10-15 километра. Нямаме нужда от спортни зали, улицата е достатъчна, ходенето пеша е здравословно.
Протест срещу непротестиращите
Още в първите дни хората се разделиха на няколко групи – активно протестиращи, пасивно протестиращи (те стоят нон-стоп в интернет, четат, надъхват се, надъхват и приятелите си в социалните мрежи), и напълно пасивни. Първите се възмутиха с действия – спираха коли, блъскаха по капаците и стъклата им, блокираха движението, псуваха по шофьорите, които искаха да продължат по пътя си. Това явление избледня до големия протест, тъй като шофьорите разбраха, че трябва да се съобразяват. Някои паркираха колите си и се прибраха на топло, други паркираха колите си и се вляха в протеста.
Втората група, онези в интернет, продължиха да надъхват приятелите си в социалната мрежа. Още по-настървено и с още повече снимков материал.
Третата група – напълно пасивните... Те още мърморят в кухнята. А някои от тях даже не разбраха, че в България се случва нещо. И че хората на улицата протестират и срещу тях.
Има, разбира се, и още една група. Те не харесват протестите като метод за решаване на проблемите си. Но те пък са по принцип протестиращи. Техният протест е индивидуален, защото нямат нужда от тълпа. Те не излизат на улицата, а променят живота си към по-добро, сами, в крачка.
Протест без ездач
Никой не успя да яхне протеста. Макар че опити не липсваха.
ВМРО и Атака понесоха знамена, но те не попаднаха нито в кадър, нито в полезрението на недоволните.
БСП се опита да обобщи: Хората искат промяна! Протестът е срещу некадърното управление! Протестът е за правото ни да бъдем граждани.... С последното съм съгласна. Но то не може да бъде партийно мото.
„България на гражданите” призова за гражданско неподчинение: „Да запалим монополите в цялата страна!”. И стигнаха до извода, че референдумът на България се е състоял вчера. 30 000 във Варна били дали своя глас за промяна и били поискали оставка...
Кметът на Варна обяви преди голямото избухване, че „в знак на солидарност на справедливите протести на варненци срещу цените на тока, кметът Кирил ЙОРДАНОВ се разпореди утре, върху фасадата на община Варна, да се развее националният флаг."
И флагът се развя. Само дето скандиранията срещу кмета на Варна не утихнаха. Просто медиите са достатъчно възпитани да не ги цитират.
Управляващата партия няма как да има претенции за този протест, това би било крайно цинично. За щастие, не изпаднаха дотам, даже в края на деня във „Всяка неделя” събеседникът по желание Цветан Цветанов откровено каза, че денят му е бил отреден за почивка.
Значи не на него дължим следното уникално явление.
Толерантна полиция
Полицаи и жандармеристи с щитове пазят протестиращите. Държат се толерантно, усмихват се, приемат цветя от девойките, следят да не се случи нищо лошо на никого. Не гледат лошо, даже напротив. Не, не им е приятно, че вече 8 дена работят усилено. Но не си го изкарват на тълпата.
Варненските полицаи очевидно са инструктирани да прилагат крайни мерки само в много краен случай. И се държат наистина професионално.
Поне засега. И поне на този етап.
Дано това да не е добре обмислен пиар на българската полиция...
Къде са братята?
Вече 8 дена нито един ром не се присъедини към протеста. Всъщност имаше един, само един. Дори обиколи и медиите във Варна със сметката си за ток, но не стана ясно от коя година е цифрата. Въпросният ром обаче по-скоро беше изключение. Къде са циганите, питат всички. Нима техните сметки са приемливи?
Протест без почивка
„Голямата разходка”. Това е един роман на Стивън Кинг, в който се разказва за едно реалити, в което побеждава онзи, който остане жив след няколкодневно ходене без почивка.
Засега във Варна няма паднали. Нито по тротоарите, нито в канавките. А километрите, които са изминати от протестиращите в последните 8 дни, са между 120 и 150. Репортерите все още имат крака и нерви, макар че всички се питат докога ще продължи всичко това. И кой ще спечели зловещото реалити. Хората? Неформалните им лидери? Някой от кандидатите ездачи? Или авиокомпаниите, чиито продажби на еднопосочни билети ще се увеличават все повече.
Протест на растящото число
Цифрите по фактурите растат. И може от „Енерго-Про” да ни уверяват, че сметките тепърва щели да намаляват, но в много от случаите това никак не е вярно. А на много от хората 16 % по-малко не им решават проблемите. Сметките са половин заплата или цяла пенсия. Даже цяла заплата или две пенсии.
И хората по площадите се множат. Всеки час и всеки ден. Дори и да ги няма всички тази вечер по булевардите, те вече демонстрираха геометричната прогресия на своето недоволство. Може да е без ясен виновник, без ясна кауза и без конкретен лидер, но недоволството е факт.
И времетраенето на недоволството расте. И колкото повече време минава, толкова повече ескалира недоволството. Днешното е резултат на 24 години системно незачитане на личността и правото й да живее нормално. 24 години, в които всички възможни партии се учеха да управляват България.
