Работодателските организации в цялата страна са в протестна готовност заради бюджета за 2026. Това заяви в ефира на NOVA Васил Велев, председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
„Националните работодателски организации или ще оглавят този протест, или ще станат ненужни. Защото този бюджет се оценява като изключително несправедлив, ощетяващ 2 милиона работещи в реалния сектор – работници и специалисти, заяви Велев.
По думите му това е "бюджет, който заробва в дългове". "Всеки ден новият дълг е 60 милиона лева. От едно работещо семейство ще се бръкне в джоба и ще се извадят по 100 лева на месец средно. И едновременно с това то ще задлъжнее с около 500 лева", подчерта той.
Петкова: Бюджет 2026 отразява всичко това, което се случи у нас през последните 4 години
И обясни, че всичко това е заради по-високите осигуровки. "Предприятията и хората се чувстват излъгани, защото им беше обещано, че няма да се вдигат данъци и осигуровки. Дълго време беше обещавано това – включително до последните седмици преди да се появи проектът за бюджет. И сега виждаме данъчна и осигурителна тежест, която расте", подчерта Велев.
Той обясни, че работодателите са направили предложения как да не се вдигат осигуровките, без да се промени салдото. "Да не се увеличават осигуровките с 10% за пенсии. Двата процентни пункта са всъщност 10%. Пенсионната осигуровка да не се увеличава. Да не се удвоява – със 100% увеличение – данък дивидент. Защото това не е данък за големите фирми, това е данък за физическите лица, които получават дивидент. Срещу какво?", попита председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал.
По думите му трябва да се увеличават толкова максималните осигурителни доходи, а с толкова, колкото беше заложено в средносрочната прогноза: „Срещу това – да се увеличат с 5% възнагражденията в бюджетната сфера, а не с двуцифрени числа на места, при това там, където и без това харчим най-много от целия Европейски съюз за заплати. Говоря за МВР, за сектор “Отбрана и сигурност”.
„Няма да мълчим, защо все за нас няма пари“: Протест на служителите на НОИ в страната (ОБЗОР)
Според него издръжката на администрацията трябва да се увеличи с инфлацията, а не с повече. "И да се намалят с 3% само инвестициите, които са заложени в бюджета. Тези няколко корекции са достатъчни, за да компенсират по-малките приходи, ако тези три мерки се реализират. И това може да стане. Не е късно да стане. И ние настояваме това да се случи", категоричен е Велев.
И подчерта, че "очакваме много наши членове, дори и да не бъдат организирани централно – да протестират".
Икономистът Васил Караиванов също коментира темата с Бюджет 2026. На въпрос какъв ще е ефектът, ако този бюджет се приеме и ще има ли протести, той заяви: "Този протест, който е на улицата, не е най-страшният. А и протестът вече започна. Започна с изтеглянето на авоари, парични средства, капитали, които започват да излизат от България. Говоря за бизнеси, които си изнасят парите от България навън".
Президентът на КНСБ алармира: Недоволството расте, организираме протест в понеделник
По думите му последната статистика към септември показва нещо, което не се е случвало досега в платежния баланс: "Като погледнем – дъщерни компании на компании-майки от чужбина са изнесли около 1 милиард евро под формата на заеми от българската компания. Дъщерната българска компания е предоставила на компанията-майка такива заеми".
Караиванов обясни и какво означава това. "Различни са причините във всеки един случай. Но като цяло – поради това, че последните години имаше натрупване на много големи парични маси, депозитите растяха, поради нарастването и на доходите – в общи линии парите няма да се задържат в България. Те започват да излизат от страната. И това е тихият протест. Това е опасният протест. Първо хората, които имат спестявания, започват все повече да инвестират навън. Последните години около 5 милиарда лева на година са портфейлните инвестиции от страна на български граждани към чужбина. Тоест излизат по 5 милиарда лева на година – около 2,5 милиарда евро", подчерта той.
Но в момента се вижда и новият процес - по излизане на пари от дъщерните компании към компаниите-майки. "Най-малкото – като погледнете в Западна Европа, в Германия – лихвите по краткосрочните държавни ценни книжа там са много по-високи. Те са близо 2%, 1,8–1,9% на годишна база спрямо депозитите в български банки и спрямо останалите ценни книжа на българската държава", даде пример той.
