Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г.
Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените конници в християнството, поради което е избран за светец-покровител на войската – у нас 6 май се почита като Ден на храбростта и празник на Българската армия, когато се извършва ритуален водосвет на бойните знамена. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ №5 на княз Александър.
По-рано същият месец е учреден и военният орден “За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление №15 на Министерския съвет. В памет на Свети Георги (на гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, земеделието и животновъдството.
Свети Георги е покровител на овчарите и стадата. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година.
На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне – всички се събират на празнична трапеза с песни, свирни и танци.
Имен ден днес празнуват носещите имена: Георги, Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга.
