Наред с рапана расте икономическият интерес и към другите нерибни ресурси. В момента това особено важи за мекотелите и по-специално за бялата мида, заяви за в. „Черно море” доц. д-р Елица Петрова, вр.и.д. директор на Института по рибни ресурси. Всъщност става дума за три вида бели миди, които имат различни местообитания: бялата пясъчна мида Chamelea gallina, Mya arenaria и третата - Донакс. Общото, което ги характеризира, е, че образуват големи струпвания в плитките води, което ги прави лесни за експлоатация, и се характеризират със сравнително кратък жизнен цикъл. Ако натрупаните количества, и то в плитки води, не бъдат експлоатирани, те отмират от само себе си. Тук проблемът е единствено в това, че промишлен добив може да се реализира с тралиращи средства, който отново води до въпроса за дънното тралиране и екологичните последици от това, каза доц. Петрова.
"При този добив не е приложим уловът с бийм трал. Траловете за добив на бели миди са въоръжени със "зъби", които се забиват на дълбочина до 20 см и разрушават биотата. Най- мащабното изследване на ИРР върху бялата мида Chamelea gallina беше проведено през 2003 г., продължи тя. То обхвана 10 находища пред българския бряг, като наред с биологичното изследване на вида беше направена и оценка на общия и на промишления запас. Тогава към нашите находища имаше интерес от холандски и италиански фирми, тъй като в средиземноморските страни бялата мида традиционно участва на трапезата им. Интересът им беше продиктуван от изчерпването на този ресурс по тяхното крайбрежие и търсеха алтернативни места за неговата експлоатация. По тази причина имахме шанса да работим с холандски специалисти с опит в експлоатацията на белите миди и отглеждането им като аквакултура."
И сега в ИРР търсим начини за осигуряване на финансиране за изследвания в тази насока, каза още доц. Петрова. Те ще бъдат насочени към биологията и местообитанията им, за да се направи актуална снимка на находищата и на реалния промишлен запас. След това на фокуса ще бъде разработването на ефективни технологии за тяхното отглеждане като аквакултури. Добър пример в тази насока могат да бъдат работещите вече технологии за ферми за черна мида по българското крайбрежие, които достигнаха над 30, и броят им продължава да нараства. Забелязва се нарастващият интерес на частния бизнес за изкуствено отглеждане на различни мекотелни видове.
Има и още нещо - с разширяване експлоатацията на черупчестите морски организми възникват проблеми с определяне на зоните, в които те се отглеждат, за тяхната стандартизация относно екологичния им статус и т.н. Подобна стандартизация отдавна действа в съседна Гърция. И това ще бъде още една задача пред Института по рибни ресурси, допълни доц. Елица Петрова.
