Визитка:
Проф. Минко Балкански е един от най- богатите българи в момента в чужбина. От 70 години живее в Париж, френски гражданин е , макар да е роден на 20-тина километра от Стара Загора, в село . Оряховица, през 1928 година.
Още в началното училище търси трескаво професионалния си път, лутайки се между желанието да стане лекар, архитект, актьор, цигулар. В гимназията взема по два класа за година и постъпва в Софийския университет едва 15 годишен. Мечтите му обаче надхвърлят националните граници. Като малък, е запленен от съдбата на Луи Пастьор и целта му е да постъпи в университета на великия френски учен, но не е приет, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в Бордо. На 27 години е доктор на науките, с успешна международна кариера като изследовател на физиката на твърдите тела. На 28 години е професор по физика.
Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри в Париж", многократно гост-професор в Калифорнийския университет. Им дълго научно сътрудничество с Индия, където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания, член е на Индийската Академия на науките, награден от покойния премиер Раджив Ганди с най-високата степен на Награда за заслуги към Индия. В научната си кариера е записал и непрекъснато научно сътрудничество с Полша, където е Командор със Звезда на „Ордена за заслуги към Полша", дълголетно научно сътрудничество с Китай и много други страни. Работил е в Масачузетския технически университет, професор е в Сорбоната.
От няколко години е и Доктор хонорис кауза на Софийския университет. Носител е на Орден „ Стара планина" и на статуетката „Мигрант на годината" на Международната организация по миграцията.
Проф. Минко Балкански и досега е считан за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Развива широка благотворителна дейност.
Женен е за французойка и има двама сина, които са в САЩ и се занимават с компютърни науки. Те имат значителен принос за благотворителната дейност на своя баща във фондацията, носеща името на техния дядо „Миньо Балкански" , основана през 1993 година.
Основната й цел е подпомагане на културния живот в родния край и млади таланти в сферата на физиката, информатиката и математиката. В родното си село Оряховица е създал уникален етнографски комплекс, с богата библиотека от над 6 хиляди тома френска литература. Там ежегодно се провеждат курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Пак в родното си село професорът е създал и лятна академия по цигулка, където преподават видни френски педагози.
Негова е и програмата за обучение на ученици по компютри в български училища и до момента по нея фондацията е оборудвала 130 български училища с компютри. Първият компютър в казанлъшката ПМГ също е дарен от фондация „Миньо Балкански".
От 2006 година в родното село на професора функционира с негова помощ и дарения Национален институт за образование.
През 2009 година заедно с още 12 интелектуалци от България основава Национално сдружение " морал, етика и гражданско образование". Проф. Балкански е един от първите , които настояват в българското училище да се въведе предмет "гражданско образование".
Проф. Минко Балкански е гост на Казанлък , където се провежда финалния кръг на Националната олимпиада по физика за ученици от 7 до 12 клас. В приветствието си на откриването, той пожела на участниците „много енергия и устременост, с които да отидат във всички краища на света, прославяйки името на България".
По-късно видният българин се срещна и с кмета на Казанлък Галина Стоянова. Отдели и минути за Дарик радио.
- Проф. Балкански, напоследък придоби широко отзвук тезата, че държавата ни е инвестирала над 3,5 млр. лева в млади учени за последните 20 години, които обаче изтичат извън пределите на страната ни. В този смисъл, как да разбираме поведението на българите с добри дипломи и възможности, които отиват навън: като неблагодарност от тяхна страна , спрямо държавата, или като неадекватност на държавата да си задържи хората, които могат?
- Това е голямо щастие за държавата, че има хора , които могат да се реализират навън от България. Защото, когато се говори колко България е похарчила за тези хора, е редно да се каже също какви пари се донасят от такива хора. Колко милиони ежегодно се донасят всяка година в България от доходите на тези хора. Тук те изхранват семейства, роднини, носят пари. Ще ви дам един-единствен пример от високо ниво на учените, тези, които са минали през различни олимпиади в България и света и сега са навън да правят наука, в Америка. Един частен случай: те са създали един фонд до момента от 400 млн. долара, като това са дарения от България. Този фонд произвежда приходи годишно повече от 20 млн. долара. Но 20 млн. долара , по тяхно правило, се харчат в България всяка година. Фондация „Америка за България" стои зад курсовете, които тук се правят за създаване на инженери, техници, компютърни специалисти, тук, в България. Тези курсове и школи са платени от фондация „Америка за България". Българското министерство на образованието не е платило един курс. Така че когато се говори за изтичане на мозъците от България, то щастие е за България, че нейни хора отиват навън. Защото, ако тези хора не са навън от България, ще се говори само за престъпността, за корупцията, а това не е достойно. Така че хората, които говорят, трябва да знаят за какво говорят. Голяма грешка е да се твърди, че България прави жертва за тези хора, а те са неблагодарни и отиват навън. Това не е жертва, а принос за България. Ето ви пример с мен: ако аз не бях излезнал от България, кой щеше да се върне тук, какво щях да направя аз за България, ако бях останал в затвора?
- И това ли щеше да ви се случи?
- Сигурно.В комунистическите времена, като ученик, бях анархист и 100% щях да съм в затвора. Нямаше да съществувам. Аз се родих, когато отидох във Франция. Но не е само това, моето развитие е във Франция. Аз всяка година извеждам в света 2-3-ма много талантливи ученици, физици и математици от най- добрите училища в света. Това са хората, които се реализират. Ето ви един пример, с един от нашите млади българи, казва се Янко Тодоров. Неговата лаборатория струва вероятно колкото е целият бюджет на БАН. Така че как България, при тази ситуация, може да му създаде условия да работи в България? Още повече, че за да се прави физика, математика, висока наука, трябва група, колектив. Няколко души да работят взаимно. А българите не могат да си сътрудничат. Няма научни групи в България, не могат да се създадат, няма условия.
-Защо? Заради липса на достатъчно пари или заради его?
- Не, заради някакви си групови отношения всеки се затваря в кабинета си, защото е най- велик. Бабаитщина му казвам аз на това.
-Тоест, бабитщината ни пречи, за да се създава висока наука?
- Страшно ни пречи. Всеки се бие в гърдите, всеки е най- великият, математиците се плюят едни други, а са чудесни хора, всеки един отделно. Но като ги слушаш, този е лош, другият лош, циркулират само глупости и клюки. Как може тогава при тези обстоятелства да се създаде едно общество на високо ниво в България?
- Това май е национална черта, а не белег на някакъв вид социален статус?
- Когато за първи път след 50 годишно отсъствие от България се върнах тук, имах библиотека у дома, като дете. И намирам една книга „Философия на клюкарството". Казах си, това само в България може да съществува. Книгата беше на български, по български. Това като анекдот някакъв. Но в България хората не общуват, говорят лошо един за друг.Това е престъпление да говориш лошо за един колега, за един човек.
- Ако сте министър на образованието в България сега, кое ще е най- важното нещо, с което ще се заемете?
- Най- важното, първо: нека говорим за неща, които познаваме. В случая физиката. В България много обичаме да говорим за различни постижения в тази област, за златните медали, златните физици. Но ето ви сега един такъв пример: най- малката талантлива физичка на световно ниво е от този град, от Казанлък- Екатерина Найденова. Тя дойде при мен на 15 години. Тя е уникална, защото може да решава най- трудните проблеми бързо. Това е слава за нея, слава за България, но тя трябва да отиде някъде по света, където ще намери екип и ще може да работи пълноценно. А за България какво е нужно? Нужно е всички училища да имат лаборатории по физика. Децата трябва да работят, да се заинтересуват от физиката практически, на терен. Не учителите и професорите по физика да пишат на черната дъска формули и децата да не разбират за какво става дума. На нас ни трябва промишленост, инженери, техници. Трябва да има едно общество в България ,което да знае, че физиката се преподава не за да пишат формули, а за да се направи нещо за промишлеността, за държавата. Трябва да има практично приложение. Трябва да дадем чест и слава на техниците, на хората, които създават нещо, което работи, което е в полза на много хора. Сега какво произвежда българският университет? Паразити. Само паразити . Адвокати, счетоводители, банкери, най- много банкери. Четат чужди пари. Това не е занаят. Занаят е ако произведеш нещо. Нашата образователна система готви големи учени за бабаити.
-Българин ли ще е следващият Айнщайн?
Може да бъде. Ние имаме наистина невероятни таланти. Ето ви един наистина парадокс: на международни олимпиади България се състезава с Китай. Това е нещо невероятно. Какво общо има? Гледайте размерите, мащабите и правете изводите. Това е чудо! Същото е в музиката. Аз се занимавам и с музика. В България има големи заложби, има много талантливи хора, деца, но няма хора, няма общество, което да прецени това и да създаде възможности за развитие на тези талантливи хора. В България няма възможност да се развиват хората, от които страната има нужда. Това е драмата. Голямата драма на страната!
- И още колко време няма да има такава възможност, според вас?
- Докато няма съзнание. Докато няма политическа воля, гражданско общество. Трябва да го има това общество, за да се формира и такова отношение. Управляващите тук са откъснати от народа. Във Франция министър ако направи една грешка, 2 милиона души се събират под прозорците му и казват: "Чакай, отивай си или се оправяш!". Къде в България има това? Та нали имаше протести? Кой им обърна внимание?
- Как се нарича това на езика на физиката?
- Брауново движение, резултатната е нула. Голям проблем е създаването на едно гражданско общество, което да може да излъчи и хората, които ще водят народа. А сега политиците са случайни хора.
- Какво още прави фондация "Миньо Балкански" за талантливите българчета тази година?
- През лятото откриваме 8 летни школи в страната: по математика, забавна математика и физика. Стартирахме и конкурс "Млади изобретатели". Ако знаете какви чудеса създават деца от България на 16, 17 години . Изобретения, които ако са в Америка от всички лауреати на нашия конкурс, там ще се създаде една цяла индустрия.
- Сериозно?
- Напълно. Става дума за детски постижения, изобретения, устройства, които веднага биха дали началото на една индустрия. Но кой ще се заеме, кой ще заложи пари? Тук не знам какво правят хората с парите си. Има много хора с пари, много богати хора, но какво правят с парите си? Питайте ги! Аз се чудя. Да се заемат, да създадат една малка индустрия, с едно даровито, амбициозно, младо дете. Но търпение трябва, те ще забогатеят, но по-късно. Но тук се бърза с парите. Трябва работа, трябва хората да се научат да ценят труда и да уважават тези, които отиват към труда. Които създават неща за промишлеността, за индустрията, а не само славата. Ние сме славни, но бедни.
