Необходими са спешни политически решения за бъдещето на работещите в ТЕЦ „Марица-изток 2“ и в „Мини Марица-изток“. Около това мнение се обединиха председателите на КНСБ в дружествата Деян Дяков и Наско Митев. Те обещаха, че ще загърбят досегашната конфронтация и ще започнат обща борба, а в скоро време ще излязат и с единна декларация.
По думите им, се създава напрежение около въпроса, какво ще се случи с близо 13 хиляди работещи във въглищните ни централи и в ММИ, ако след 10-15 години по европейските директиви те бъдат затворени.
Съпътстващите бизнеси, които обслужват нашите предприятия дават работа на още около 100 хиляди души от няколко региона. Никой не говори къде ще работят тези хора, ще има ли нови предприятия и заводи, ще им бъде ли предложена преквалификация.
Енергийната система на страната ни е направена така, че не може да съществува без ТЕЦ "Марица-изток 2", който изравнява пиковете и спадовете на мощностите в страната. Централата е модернизирана и без нея половин България остава без ток. Кой ще замести тази мощност? За всичко това се мълчи, обществото не е наясно и се създава напрежение от поне една година“, коментира Деян Дяков.
Според синдикалните лидери е необходимо да се разпише ясно какви са ангажиментите на държавата към служители и работниците по отношение осигуряването на нови работни места. Благодарим за обещанията, но искаме повече, категорични са от КНСБ.
Мерките, които държавата и управляващите предприемат в енергийния сектор, трябва да са разписани в новата национална стратегия, която обаче още не е готова, припомни и лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Ключов момент по думите му, са емисиите и растежът на цената им според новото европейско решение-очаква е от догодина цената им да скочи до 20-30 евро на тон, при сегашните 13 евро на тон. „Това е важен въпрос, който трябва да намери място в Националния план за климата и енергетиката, тъй като новите правила за емисиите са от края на юни и е въпрос на време да влязат в сила.
Нашето притеснение и тревога е, че не виждаме конкретни действия от страна на държавата. Продължаваме да не виждаме и какво става с българските стъпки да поискаме и да намерим европейско финансиране, защото е ясно, че само със заеми от БЕХ не можем да се справим.
Още повече, че страната ни не е и член на новосъздадената платформа на въглищните региони, която помага за прехода им към чиста енергия и изготвя общи координирани проекти за европейско финансиране“, коментира лидерът на конфедерацията Пламен Димитров.
КНСБ настояват и за изменения на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и финансовият му колега Владислав Горанов, те предлагат месечния размер за отопление да се определя на база левовата равностойност на 530 квтч електроенергия.
Това би довело до увеличение на помощта от 74,83 лв до около 100 лв месечно. Като причина от синдиката сочат увеличението на дела на енергийната бедност и новите цени на природния газ и електроенергията за домакинствата.
По думите им, се създава напрежение около въпроса, какво ще се случи с близо 13 хиляди работещи във въглищните ни централи и в ММИ, ако след 10-15 години по европейските директиви те бъдат затворени.
Съпътстващите бизнеси, които обслужват нашите предприятия дават работа на още около 100 хиляди души от няколко региона. Никой не говори къде ще работят тези хора, ще има ли нови предприятия и заводи, ще им бъде ли предложена преквалификация.
Енергийната система на страната ни е направена така, че не може да съществува без ТЕЦ "Марица-изток 2", който изравнява пиковете и спадовете на мощностите в страната. Централата е модернизирана и без нея половин България остава без ток. Кой ще замести тази мощност? За всичко това се мълчи, обществото не е наясно и се създава напрежение от поне една година“, коментира Деян Дяков.
Според синдикалните лидери е необходимо да се разпише ясно какви са ангажиментите на държавата към служители и работниците по отношение осигуряването на нови работни места. Благодарим за обещанията, но искаме повече, категорични са от КНСБ.
Мерките, които държавата и управляващите предприемат в енергийния сектор, трябва да са разписани в новата национална стратегия, която обаче още не е готова, припомни и лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Ключов момент по думите му, са емисиите и растежът на цената им според новото европейско решение-очаква е от догодина цената им да скочи до 20-30 евро на тон, при сегашните 13 евро на тон. „Това е важен въпрос, който трябва да намери място в Националния план за климата и енергетиката, тъй като новите правила за емисиите са от края на юни и е въпрос на време да влязат в сила.
Нашето притеснение и тревога е, че не виждаме конкретни действия от страна на държавата. Продължаваме да не виждаме и какво става с българските стъпки да поискаме и да намерим европейско финансиране, защото е ясно, че само със заеми от БЕХ не можем да се справим.
Още повече, че страната ни не е и член на новосъздадената платформа на въглищните региони, която помага за прехода им към чиста енергия и изготвя общи координирани проекти за европейско финансиране“, коментира лидерът на конфедерацията Пламен Димитров.
КНСБ настояват и за изменения на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и финансовият му колега Владислав Горанов, те предлагат месечния размер за отопление да се определя на база левовата равностойност на 530 квтч електроенергия.
Това би довело до увеличение на помощта от 74,83 лв до около 100 лв месечно. Като причина от синдиката сочат увеличението на дела на енергийната бедност и новите цени на природния газ и електроенергията за домакинствата.
